4500 лв. на месец изкарва един пласьор
(24 часа) - 2003/12/12
За наркопазара в София „се твърди, че имало почти пълен синхрон между 3-ма големи шефове: Косьо Самоковеца, Златомир Иванов и Мето Илиянски", пише в нов доклад за наркотрафика на Центъра за изследване на демокрацията.
Методиев обаче вероятно е вън от играта, каза Николай Петров, експерт от центъра. Пред БНТ той каза, че докладът сочи, че Златомир Иванов-Баретата е най-вероятният заместник на Самоковеца.
От 2001 г. в България се наблюдава криза на хероиновия пазар, каза на вчерашната дискусия "Наркопазарът и организираната престъпност" ген. Бойко Борисов. Според експерти от ЦИД от лятото на 2002 г. тръгнал сблъсък между наркобосовете заради изтегляне на средства от наркопазара в опит за легализация чрез инвестиции в туризма.
Търговците се опитват да подменят хероина със синтетични наркотици, защото печалбите са по-големи и са по-евтини за консуматорите, смята ген. Борисов.
1 кгхероин, внос от Турция, излиза 10 хил евро. Транспортирането на стоката е опасно, наркотикът трябва да мине през митница, има риск да бъде заловен. А синтетичната дрога може да се направи на кухненска маса в частен дом. Удряли сме по лаборатории в гаражи, мазета, дневни стаи, обясни генералът. Грам хероин струва 80 лева, докато грам пикото, хитов наркотик, излиза 30-40 лв. каза генералът.
За последната година в България са разбити 14 лаборатории за синтетична дрога. Според колеги от Европа след всеки наш удар върху нарколаборатории следва близо месечен вакуум на наркопазарите в Холандия, Германия, Франция, обясни генералът. Той даде пример със заловеното картофено пюре. "Хванахме 5200 кг кокаин на стойност 300 милиона долара. Такива пари и щети не се забравят лесно".
Според него българската организирана престъпност се опитва да надскочи възможностите си и се меси в бизнеса на международната престъпност.
Над 4 тона хероин са задържали българските антимафиоти за последните 2 г., което ги нарежда на първо място в страните от Европа по количество.
Според експерти от ЦИД размерът на българския наркопазар годишно варира от 55 до 120 млн. лв. София консумира половината от този пазар, обясни Тихомир Безлов от центъра. Като съпоставка - 16 милиарда евро на година размерът на националната ни икономика.
Според експерти около 15 хил. души са зависими от хероин. Още толкова са непостоянните клиенти на хероин, които вземат от време на време. Цените на една доза хероин в столицата варират между 5-6 лв. В някои градчета дозите се търгуват и за 2 лв. Според американски изследвания 50 процента от количеството хероин за година не стига до пазара, защото се издрусва от самите дилъри. У нас проучванията сочат същото, категоричен бе Безлов.
Показанията на Илиян Варсанов след стрелбата по него пред заведение "Двете халби" в столичния кв. "Белите брези" през 2002 г., бележи голям напредък в разследването на наркоструктурите, смятат експерти. Вътрешен човек запозна служителите на реда със структурите на наркопазара, т.нар. "оперативни работници" по райони, обясни експертът Безлов. Според него София има уникална мрежа за разпространение и отчитане на наркопечалби, която се покрива с териториите на 9-те районни полицейски управления в града.
За доклада си ЦИД са използвали информация от службите за сигурност, както и от наркодилъри.




Първа част от доклада на Центъра за изследване на демокрацията за наркопазара у нас

При анализа на наркоразпространението в страната трябва да се каже, че няма единен национален наркопазар. Най-големите градове - София, Пловдив, Варна и Бургас, са обособени в независими локални пазари. Те съответно са поделени между три-четири големи престъпни организации. София (според повечето оценки тя е половината от наркопазара в страната) има по-скоро петстепенна йерархия. В градове като Варна, Бургас и Пловдив се говори за четиристепенна схема на разпространение, а останалите по-малки населени места обикновено са част от тези големи локални мрежи. В зависимост от големината на населеното място се определя и значимостта му в йерархията. Например пласьорите в малки градове като Радомир са подчинени на наркошеф в София от средно ниво. При градове като Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Враца, Ямбол, Перник и др. наркошефовете се подчиняват на най-високото ниво в страната.
Както показват многобройните международни изследвания, преходът между употребяващ и продаващ хероин е естествен процес. Проучванията в България също потвърждават този модел. При интервютата стари зависими от опиати в над 50% от случаите потвърждават, че на някакъв етап от своята биография са продавали като улични пласьори. В този план първо ниво е основен източник за набиране на улични пласьори. Когато „длъжността" се оваканти поради арест или някаква друга причина, обикновено в рамките на няколко часа се заема от някои наркозависим, предпочитащ да си осигури безпроблемно дневната доза пред несигурността да търси необходимите средства.
За да се определи броят на пласьорите на хероин, се използва оценката, че употребяващите наркотици в страната възлизат на 15 000-25 000.
Според изследванията в настоящия момент в София и най-големите градове един пласьор снабдява средно около 25-30 души. Следователно за страната общият брой на продаващите хероин на дребно е около 600-800, а за София - 300-400 души. Необходимо е да се уточни, че клиентите могат да варират от петима-шестима до петдесетина в зависимост от квартала, качеството на дрогата, организацията на снабдяването и пр. Има пласьори, които се издържат и от десетина клиенти, но в случая става дума или за „започващ" (на когото се дава симкарта и му се пращат клиенти, като се очаква да развие базата), или за „завършващ" пласьор (който излиза от пазара), или за такъв. който се ограничава само със „силни" клиенти (с добри финансови възможности).
Фигурата на пласьора е подобна на тази на търговския агент - умелите си търсят по-добри места за продаване и могат да сменят шефовете си (собствениците на мрежите). Пласьорите с биография са работили поне за петима-шестима шефове. Старият тип пласьор обикновено е наркозависим и основният му мотив да е на улицата е осигуряването на личното му потребление. Поради тази характеристика на най-ниското ниво основният принцип, който движи цялата организация на българското наркоразпространение, е "разреждането" на стоката. За да има достатъчно за себе си, уличният пласьор разрежда стоката колкото може. Този механизъм може да се открие на всички нива. Например, ако на четвърто ниво шефът на мрежата получи от големия бос един килограм хероин срещу определена сума или внесе три килограма с разрешение, той реализира печалбата си не само от това, че я "дава" на долното ниво с по-висока цена, а и от това, че удвоява или утроява обема на стоката чрез разреждане, преди да я пусне " надолу". На трето ниво доходът на участниците също зависи от увеличаването на количеството чрез разреждане и печалбата е и от разликата в количеството. На второ ниво уличният пласьор доразрежда, но в същия момент трябва и да поддържа баланса, защото е изправен пред две опасности. Първата е да загуби клиентите, недоволни от лошата стока. Ако пласьорът си позволи да я разреди твърде много, наркозависимите веднага търсят "нов продавач с по-добра стока". Често в рамките на един район за месец се наблюдава "пълно завъртане" при съответната група наркозависими (смяна на двама-трима продавачи и връщане при стария). Втората опасност е свързана с въведения контрол от страна на наркомрежите. В "по-добрите квартали" е разпространено "надзорникът" на квартала да глобява за лошо качество. Конкретната схема на контрол е някой наркозависим да се накара да оцени качеството на дрогата, която си е купил. Случва се това да е само претекст да се глоби пласьорът, за да се осигури доход на началниците. Ставащото може да се определи като механизъм за сигурен допълнителен доход. Освен с контрол закачеството на хероина пласьорите биват регулирани чрез телефонния номер, който им се предоставя от предплатената карта.
След 2001 г. настъпват сериозни промени в организацията на разпространение и профила на пласьора. Ако за стария тип пласьор е характерно, че продава в дома си или на публични места (площади, градинки, заведения и пр.), където се събират наркозависими, след навлизането на мобилните телефони, а особено с въвеждането на предплатените сим-карти, над 95 % от продажбите вече се извършват "на телефон" . Предплатените карти осигуряват анонимност на пласьора и лесна смяна на номера. Обикновено той определя различни места за среща, които са трудни за наблюдение от полицията. При срещата съществуват различни "техники " хероинът да се предаде незабелязано.
Например пласьорът държи "стоката" в ръка и здрависвайки се, взема банкнотата от клиента и дава стоката. Понеже пласьорът е най-уязвим, ако бъде заловен с по-голям брой дози, той се опитва да държи колкото може по-малко стока у себе си, като останалото поставя в тайници. Необходимото налично количество се съхранява по такъв начин, че лесно да може да бъде изхвърлено. Популярен подход е "стоката" да се поставя в устата, като всяка доза представлява найлоново пликче, опаковано като капсула. Ако има задържане от полицията, дозите се гълтат, а след като лицето бъде пуснато, се изчаква капсулите да излязат по естествен път.
Подходът ръка в ръка обаче вече се смята за опасен и се правят опити да се преминава към още по-сериозни мерки за сигурност -работа в микрогрупи от по двама-трима души. Обикновено е налице разпределяне на ролите - един прави уговорката по мобилния телефон, втори взема парите, трети поставя стоката в тайник. Друга предпазна мярка е използването на непълнолетни, които по-трудно могат да бъдат подведени под наказателна отговорност.
В някои от районите на София, въпреки че се продава на телефон, наркозависимите контактуват пряко с пласьора си на местата за събиране. Често подобно чувство за безопасност се дължи на предварително „платената сигурност" при районни полицейски служители. Публична тайна е, че пласьорите знаят за полицейските хайки, а за да се избегнат подозренията, че полицията ги покрива, се жертват неудобни или случайни пласьори.
Важен въпрос за функционирането на системата е какъв е доходът на един уличен продавач. Според самите пласьори в средата на 2003 г. той се движи между 50 и 150 лв. на ден.
От тези пари обаче трябва да се покрие и личното потребление на хероин. Ако има много "къси" , както казват пласьорите, "може да паднеш до 50 лв. и като извадиш личните дози - нищо да не остане".
Съпоставянето на различните информации показва, че сумата от 150 лв. на ден, или 4500 лв. на месец, е постижима само при много малко пласьори (стари, продаващи със специален статут). От интервютата с пласьори в София може да се направи изводът, че средната сума, до която се достига дневно, е между 70 и 80 лв., но месечният доход рядко надминава 1500 лв. поради многото "лоши дни". За сравнение в средата на 90-те години средният доход на един пласьор, работещ на добро място, е над 200 щ.д. на ден. По отношение на пласьорите в различните градове има сериозни различия. Например в Пловдив преобладават шофьори на таксита от ромски произход, в Бургас продавачите на дребно обикновено са невзрачни на пръв поглед младежи, отличават се само по татуировките - всеки наркошеф бележи хората си с подобни знаци. Освен че показват принадлежност към определена пласьорска мрежа, те сочат и ранга в йерархията. Най-често се татуират митични животни и източни растения. Така пласьорите обозначават териториите си, а клиентите знаят, че са попаднали на точния човек.
Третото ниво (в София) няма много ясно изразена функция - както бе подчертано, вероятно поради лошата организация и липсата на дисциплина в наркомрежите. Логично тук би трябвало да попадат лицата, доставящи дрога на пласьорите и прибиращи парите от нея. Показателно обаче за неизчистеността на ролята им е, че не успяхме да се доберем до някакво общо наименование, което жаргонът на улицата да използва, когато се говори за тях. Етикетите варират от „база" до „дилър" (но и пласьорите също биват наричани така). От информацията как пласьорите плащат на шефовете на наркомрежите и на полицията може да се предположи, че събират вноските и посредничат. Сумата, която един "доставчик" получава, е резултат от това колко продават пласьорите, които снабдява. Схемата, по която се работи, е следната. Пласьорът заявява какво количество му трябва и купува на грам. Най-често заявяваните количества са 5 или 10 грама. В София през лятото на 2003 г. един "уличен" грам струва около 40 лв. (20 евро), т.е. продавачът на дребно трябва да плати съответно 200 или 400 лв. Официално доставчикът има 10 % печалба от пласьорите, но според "принципа на разреждането" вместо 5 грама стока пласьорът може да получи 4 грама, като 40 лв. от недадения грам остават за доставчика. При трима-шестима пласьори средно, които купуват от един доставчик общо 15-30 грама на ден, доходът на доставчика може да стигне до 200-300 лв. на ден. Често се наблюдава явлението доставчик-пласьор, който също продава, когато има малко пласьори, работещи за него, или е готов да поеме допълнителен риск. С известни уговорки може да се каже, че зареждането на пласьорите е първата стъпка на изкачване в наркойерархията. Дали на това ниво доставчикът ще получи и "мениджърски" функции или просто ще е "депо", зависи от поведението и качествата му.





Наказателни бригади глобяват и трошат кости
Т.нар. наказателни бригади се грижат за реда и йерархията в подземния свят с наказания, глоби и насилие. Без тези групи нито разпределението на доставките, нито териториалните разпределения не биха, могли да се контролират, твърдят експерти. Типичното сплашване на пласьора обикновено извършват 2-3 души, а когато трябва да се вземат "по-сериозни мерки", се събират до десетина души, като се мобилизират хората 3-4 района. Обикновено наказателните бригади се използват допълнително и в други сфери на организираната престъпност - за събиране на лихви, за наказване на сводници, трафиканти на хора, собственици на заведения, крадци на коли и др.
Наказанията, които се налагат.условно са степенувани в три нива: 1) глоба - в зависимост от тежестта на нарушението лицето плаща определена сума, която варира от няколкостотин до няколкохиляди лева; 2) пребиване - отново има степени на пребиване, но се избягват чупене на кости и тежки наранявания; 3) осакатяване-варира от чупене на пръсти до чупене на двата лакътя, двете капачки на коляното и пр. (трудновъзстановяващи се или неаъзстановяващи се кости). Член в малка бригада взема около 300 лв. на седмица плюс екстрите - кола, мобилен телефон, пиене и ядене в заведенията на шефа, проститутки от контингента на шефа и т.н. Глобите на пласьорите и отнетата собственост са за наказателната бригада. Техният бос взема около 1500 лв. седмично. Шефовете на наказателните бригади също имат особен статут, като могат да имат и собственост в бизнеса.






• Утре четете - кои са босовете на районите и как си делят парите.


Go back BG Online