Канабисът не е проблемна дрога
(ДНЕВНИК) - 2004/3/27
През последните седмици бяха изказани твърде много противоречиви мнения относно гласуваната промяна в Наказателния Кодекс. По този повод Движение "Промена" се чувства длъжно да внесе яснота по своята позиция. На първо място, гласуваните промени бяха аргументирани с неверни – да не кажем, фантастични – представи за размера на проблемите, създавани от нелегалните дроги у нас. На доверчивата публика бяха поднесени абсурдни цифри за 100000 и повече нарко-зависими, за увеличаващи се смъртни случаи, за постоянно снижение на възрастта на първа употреба на опасни дроги, най-вече хероин. Изнасяните "факти" се основават на популярната преса, която безкритично и неграмотно поднася "официалните" данни на Националния Център по Наркомании (НЦН). Нереалистично високите "експертни оценки" на НЦН бяха подложени на сериозни съмнения от назначените за целта европейски специалисти в доклада на Tweening Operation от 2002.

Разпространените вярвания за катастрофални проблеми на нашето общество, дължащи се на нелегалните дроги, и тенденцията към тяхното нарастване, са твърде далеч от реалността, особено в сравнение с вредите, нанасяни от легалните дроги. Изглежда, България е единствената страна, в която e "политически некоретно" да се говори за алкохола и тютюна като за най-значима причина за болести и преждевременна смърт. Действително, употребата на канабис и амфетамини в страната расте, макар и със значително по-бавни темпове, отколкото преди половин десетилетие, но употребата на най-проблемната дрога, хероина, устойчиво намалява.

През 2003 излезе първото представително изследване "Пазарът на наркотици в България", проведено от Центъра за Изследване на Демокрацията с любезното съдействие на полицията на Великобритания. Докладът подчертава: "Съществуват многобройни симптоми, показващи, че може да се говори за системна криза в разпространението на хероин. … На първо ниво се наблюдава общ и постоянен спад на употребяващите хероин." За това говори и рязкото намаление на смъртните случаи в последните години, огромната част от които се дължат именно на хероина, а също така стабилното увеличение на възрастта на първа употреба на хероин: от 18.4 год. през 1999 до 19.3 год. през 2003.

На фона на тези факти, добре известни на всеки професионалист, твърденията, че канабисът е "входна дрога", която "неизбежно" води до твърди дроги, звучат фалшиво. Увеличението в употребата на канабис у нас – що се касае до непълнолетните – буди оправдани опасения; но, както нееднократно е било регистрирано в други страни, доведе до понижен интерес към неизмеримо по-опасния хероин и до съответно намаление на болестите и смъртните случаи. За съжаление, този факт остава неизвестен на българската общественост и, очевидно, на законодателя. Директорът на Европейският Център по Мониторинг на Дрогите (EMCDDA) г-н Естивенарт ясно заяви, че "ние не разглеждаме употребата на канабис за удоволствие като първа стъпка към злоупотребата с дроги". Време е институциите на нашата страна, която нееднократно е заявила, че ще се придържа към стандартите и идеите на EMCDDA, да отхвърлят отречената от науката контрапродуктивна теория за канабиса като "входна врата" към твърдите дроги. В документите

на ЕС канабисът изрично е поставен извън списъка на трите "проблемни дроги": хероин, кокаин, амфетамини. Успешното решаване на проблемите, създавани от различните дроги, изисква прилагане на диференциран подход. В този смисъл е необходимо със закон или подзаконов акт да се въведе ясна разлика между канабиса и твърдите дроги, както във всички страни на ЕС. Основният аргумент на вносителите е, че досегашният закон за единичната доза позволява на пласьорите да се измъкват от правосъдието. Банален факт е, че пласьорите не държат в себе си малки дози; те имат или голямо количество, или нищо. Самата схема на продажбите, както е добре известно на потребителите на дроги – и на полицията – е твърде далеч от наивните представи за пласьора, който подава на клиента пакетче с еднократна доза. Причината за неуязвимостта на пласьорите не е в отменената алинея, а в повсеместната корупция.

Докладът "Пазарът на наркотици в България" разкрива една тъжна, но вярна картина: "Избраният принцип при разделянето на столицата неслучайно следва районните полицейски управления. Според пласьорите това се дължи на ключовата роля, която полицията играе в преразпределението на територията. Без контакти в съответното полицейско районно управление опазването на територията не е възможно.

Типичната вноска за полицейски шеф, натоварен с работа по наркотиците в едно районно, е около 15-20 лева на пласьор седмично. Колко дава шефът на района отгоре за това, че не се пипа системата, зависи от личните договорености с полицейския началник, но сумите варират между 10000-15000 лева годишно. Известно е, че извън общите споразумения "при инциденти" пласьорите, доставчиците и шефовете плащат допълнително. Например, при хванат пласьор се плаща между 500 и 1000 лева за заловено пакетче. При залавяне на 200-300 грама на трето ниво се стига до 10000-15000 лева "глоба". … Пробивите в полицията са на различно равнище. Ако не може да се достигне шефът, работи се с неговите под чинени. При трима-четирима души в отдел е възможно шефът да не взема, но типичната картина е поне половината от подчинените да се възползват от позициите си. Парадоксално е, че хора, за които има данни за злоупотреби, се преместват от един район в друг." Очевидно е, че в тази реалност – а ние за съжаление живеем в нея – в затвора ще попаднат хиляди потребители на дроги, а пласьорите ще продължат бизнеса си с активното съучастие на корумпирани полицаи.

Последните, от своя страна, ще могат да рапортуват впечатляващи "успехи" в борбата с престъпността. Уверенията на депутати, че съдът ще прави разлика между потребителите на дроги и пласьорите, са крайно неубедителни. Законодателят няма никаква власт да наложи това изискване на една съдебна ситема, която често няма необходимите знания и опит и която – нека го признаем – в делата, свързани с наркотиците, е не по-малко корумпирана от полицията. Изказваните съображения, че затворът е по-добър за "наркоманите" от дрогата, е в драстично противоречие с реалността. Основната част от потребителите на нелегални дроги са потребители на канабис.

"Повечето потребители на канабис са добре, да не кажем съвършено интегрирани в обществото и, когато го използват с умереност, директната вреда за физическото им здраве е приемлива, в сравнение с употребата на тютюн или злоупотребата с алкохол" – четем в авторитетния "Наръчник по превенция", издаден от Съвета на Европа. Криминализирането на "добре интегрирани" граждани и вкарването им в затвора "за тяхно добро" граничи с безумие. По този въпрос г-н Естивенарт изрази опасенията на всички специалисти в ЕС: "Човек, вкаран в затвора само за пушене на канабис, излиза от там с много по-опасни навици".

Многобройни изследвания по света еднозначно установяват, че затворите са място на най-интензивно разпространение на хероиновата зависимост. Публична тайна е, че в българските затвори, както на всякъде в чужбина, вече има достатъчно хероин. Нашето убеждение напълно съвпада с мнението на експертите в развитите страни, че затворът като наказателна мярка води единствено до увеличение в употребата на твърди дроги, най-вече хероин, и до разпространение на опасни инфекции: хепатит и СПИН. Именно тези рационални съображения, а не "неуместна хуманност" или "поощряване на дрогата" водят законодателството в ЕС, което постепенно декриминализира притежанието на разумни количества нелегални дроги, на първо място канабис, за собствена употреба.

През 2003 Председателството на ЕС категорично посочи, че "нарко-политиката в тази област вече не е ориентирана към наказание, а към лечение, психологически консултации, образователни програми и социална интеграция."

Трудно е да си представим, че нашата страна може да стане член на ЕС, без да приеме тези основополагащи ценности. В споменатия доклад на Tweening Operation са изброени мерките, които България трябва "спешно" да предприеме за решаване на проблемите, създавани от нелегалните дроги. За съжаление, нищо не се прави в това отношение.

Нещо повече, програмите за намаляване на вредите (които, впрочем, са изцяло дело на неправителствени организации), благодарение на които страната ни се радва на необичайно ниско ниво на разпространение на СПИН, с новите промени в закона, стават de jure нелегални.

Не е случайно, че всички, без изключение, хора и организации, работещи с потребителите/зависимите, бяха категорично против промените. Новите промени в наказателния закон изглеждат като опит да бъде прикрито бездействието и шокиращата некомпетентност на Парламента и Правителството. Те ще доведат само до повече съсипани съдби, до взривно нарастване на и без това нетърпимата корупция, до възраждане на позамрелия хероинов пазар и до разпространението на социално опасни инфекциозни болести.

Ние настояваме за началото на един компетентен диалог между всички заинтересовани институции и неправителствени организации. Без това е невъзможно да изпълним изискванията на съответните органи на ЕС за минимизиране на проблемите, създавани от нелегалните дроги. Необходимо е – това е неумолимото правило, спазвано във всички цивилизовани страни – Парламентът спешно да свика комисия, съставена от компетентни специалисти, работещи извън пряката власт на правителството, която: да разгледа обективно и без емоции състоянието на проблема; да обобщи опита на развитите страни, най-вече на страните от ЕС; и да предложи промени в законодателството, които съответстват на духа на Европа.


*Н. с. Юлиян Караджов, д-р;

председател на Движение "Промена"

www.promena.org;

e-mail: promena@abv.bg






Автор: ЮЛИЯН КАРАДЖОВ*

Go back BG Online