Интернет поколението на България - по-света или у нас?
(Новото време) - 2006/10/26

От началото на 2006 г. около една трета от хората в България имат достъп до компютър, а над една четвърт използват Интернет, като се очаква последните да преминат границата от 30% в началото на 2007 г. Това са основните данни представени в четвъртия годишен доклад "е-България 2006" на Фондация "Приложни изследвания и комуникации". Докладът отразява развитието на ИКТ в страната през последната година и дава оценка на постиженията и предизвикателствата пред работата на правителството и частния сектор в тази сфера.
През последните 10 години достъпът до компютър и използването на Интернет в България извървяха тежкият път от луксозна и непозната територия до превръщането им в ежедневие. Въпреки това, подобно на общото икономическо развитие на страната, използването на основният двигател на развитие в модерните общества, остава ограничен до младите, работещи и учещи хора в големите градове. Към първата половина на 2006 г. над 25% от хората на възраст над 15 години използват Интернет. Ако възрастовата граница се свали до първокласниците, тогава делът се качва до 27%. Ако се вземат предвид плановете за ползване на Интернет през 2006 г., делът на имащите достъп до интернет сред населението над 15 г. ще надхвърли една трета в края на годината и ще достигне около 37% от населението над 7 години. Един от основните фактори, оказващ силно положително влияние за развитието на ИКТ в страната, са децата. В 31 % от домакинствата с деца има настолен компютър, докато едва 13% от домакинствата без деца имат такъв. Средно 18% от домакинствата, разполагат с персонален компютър.
Ниският възрастов праг на Интернет потребителите, определя и по-бавното му застъпване сред по-високите възрастови групи. С други думи, потреблението на Интернет услуги се увеличава много по-бързо при младите, отколкото при по-възрастните. Почти половината (43%) потребители, на възраст между 15 и 29 години, още нямат навършени 20 години. В по-общ план се вижда, че нивото на потребителите между 50 - 69 години е четири пъти по-ниско от тези между 15-29 Графика 2. Това определя и не толкова високият процент (3,9%) от респондентите във възрастовата група 15-29 години, които не използват интернет, но изявяващи желание през настоящата година да станат част от уеб пространството. През изминалите 12 месеца по-високата възрастова група (30-49 години) регистрира най-голямо увеличение сред попадащите в нея потребители. Един от основните фактори, оказващи влияние върху динамиката на възрастовата структура на интернет потребителите, са демографските промени. Те се изразява в преминаването на потребители от една възрастова група в следваща. Насищането на по-ниската група (15-29 г.) с лица, активно използващи новите технологии, закономерно води до преминаване на по-висок дял интернет потребители в следващата (30-49 г.). По този начин се получава заместване в групата 30-49 г. на неизползвщи интернет лица с по-висок брой юзъри, което увеличава и общия им дял сред всички българските граждани. Делът на юзърите, преминаващи във възрастовата граница над 50 години, обаче все още е много нисък. Така, една съществена част от политически активното българско население на практика е неграмотно по отношение на използването на Интернет, което в напредналите страни вече се смята за базисна грамотност наравно със способностите за четене и писане. Ако, вземем под внимание, че младите подобно на своите връстници от ЕС участват по-слабо в политическия избирателен процес, може да се предположи, че развитието на ИКТ разпространението сред населението трудно влиза в политическия дневен ред. Независимо от растящото потребление на интернет, трябва да се обърне внимание и на нивото на компютърни умения на населението. Училището е четвъртото по популярност място, където се предлага достъп до компютър. Средно за страната през изминалата година са предоставени между 9 и 10 компютъра на всяко училище. Софтуерната обезпеченост на училищата бе осъществена чрез сключено споразумение между Министерството на образованието и науката и Майкрософт България. Според него 78 000 лиценза трябваше да бъдат разпределени сред училищата и учителите в страната. Липсата на прозрачност в тази сделка, обаче, стана повод за доста критики към правителството, че не е осигурило условия за конкуренция между Майкрософт и Линукс/OpenOffice. Това се дължи на факта, че никъде не са регламентирани параметрите, които трябва да бъдат покрити от необходимите софтуерни продукти. По този начин реално няма база, по която да се прецени кой софтуер най-добре се съчетава с обучението на децата в училище и кой - не. Несъмнено продуктите на компютърния гигант Майкрософт са най-разпространени в световен мащаб, но директното обвързване на обучението и образованието на българските деца с тях, без осигуряване на конкурентни продукти и при ограничените финансови възможности на българската държава, крие опасност от загуба на конкурентни позиции в бъдеще, пред държавите, които дават шанс на учениците си да използват алтернативни софтуеърни пакети.
От казаното по-горе можем да направим и закономерния извод, че правителствената подкрепа е един от основните фактори потреблението на операционната система на Майкрософт - Уиндоус, да е и най-разпространената сред потребителите на ИКТ. Като най-популярно място за достъп до компютър се определя собствения дом. Тъкмо тук е и най-широко застъпена операционната среда Windows XP. Основната причина за това е все още трудното проследяване на използването на не лицензирани софтуерни продукти. При затягане на режима за използване на лицензирани продукти от страна на Майкрософт се очаква алтернативната операционна система - Линукс и софтуерите с отворен код да засилят своите позиции. За момента те се използват предимно при поддръжка на сървъри, но все пак, има и бизнес организации в страната, които умело ги интегрират в своя работен процес. Офисът е второ по популярност място, където потребителите имат достъп до компютър. Данните, обаче илюстрират нагледно една не добра и остаряла техническа база на не малка част от фирмите в страната. Например, потреблението на версията XP е почти равно на това с изискващата по-ниски параметри на компютъра, по-стара и по-ограничена като възможности Windows 98. В подкрепа на това твърдение могат да послужат и данните от проведено от Витоша Рисърч изследване преди 2 години сред бизнес сектора. Според него повече от половината компютри, включени в производството (63%) са на възраст между 2 и 10 години, а имайки предвид бързите темпове на развитие на ИКТ, генериращи кратки срокове на амортизация, можем да определим това като доста сериозен проблем пред конкурентното развитие на българския бизнес.
Широкото използване на ИКТ в ежедневието и работния процес трансформира компютърната грамотност и умелото боравене с Интернет от допълнителна квалификация в неразривно свързана част от изискванията на множеството работодатели. След отварянето на вратите на европейските пазари пред България, се очаква част от българските граждани да потърсят своята реализация извън страната. Системното използване на ИКТ още в училищна възраст би развило у децата иновативен начин на мислене, а това от своя страна би им предложило по-лесна професионална реализация не само в страната, но и извън България. Ако България не иска не само да загуби своите най-добри и най-умни деца, но и да привлече допълнителен талант след влизането на страната в ЕС, българското правителство трябва бързо да направи смели стъпки за подобряване на ИКТ средата за развитие и реализация на младите хора в страната. Построяването на пътища и пречиствателни и отпадъчни станции няма да бъде достатъчно.


Автор: Христо Христов, Старши изследовател, Витоша рисърч

Go back BG Online