Информационното общество -фасада без сграда
(Политика) - 2006/7/26
Кабинетът "Станишев" се отказа първи от предизборното си обещание за приоритетно развитие на IT общество в страната

Модерността е тема, с която всяка политическа сила би искала да се асоциира. "Проблемът" с изпълняването на модерните политики в областта на информационното общество (ИО) е, че изискват определено ниво на политическа визия и компетентност и като необходима своя последица въвеждането на редица от тях сериозно ще ограничи корупцията. Това от своя страна ги праща за известно време в управленския фризер, докато не ги изтупа от праха следващата политическа сила за следващите парламентарни избори.
Предисторията
Първата стратегия за развитие на ИО в страната е от 1999 г. при правителството на СДС, водено от Иван Костов. Стратегията очертава една модерна рамка за развитие на ИО в страната, включваща законодателни промени в редица области и конкретни планове за изграждане на информационно-комуникационни системи в държавната администрация. Във втората си част стратегията не бе изпълнена. В законодателната област, главно под натиска на ежегодните европейски мониторитгови доклади, са въведени и рециклирани редица закони и правила, уреждащи отношенията в тази сфера. Правителството на НДСВ през 2001 г. актуализира въпросната стратегия и се заема да я изпълнява. От Европа, обаче, задухват други ветрове и се оказва, че новата евродиректива и терминология се казва" електронно правителство". В периода 2003-2005 до голяма степен ИО се асо-цира главно с изграждането на електронното правителство, което от своя страна представлява само част от общата концепция за изграждане на ИО. Правителството на Сакскобурготски написва една нелоша стратегия за електронно правителство, която в крайна сметка остава неизпълнена и съпътствана от редица институционални неразбории и финансова необезпеченост. Освен станалите най-популярни електронни публични услуги, в нея се преурежда и материята за изграждане на вътрешни информационно-комуникационни системи на държавната администрация. Стратегията за ИО де факто престава да се изпълнява от 2003 г., когато стартира изпълнението на стратегията за електронно правителство. Друга важна инициатива в периода 2004-2005 бе "препакетирането" на редица отраслови и ведомствени стратегии и инициативи и създаването на програмата i-България, състояща се от седем подпрограми най-значимите от които са: въвеждане на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в образованието (i-клас); изграждане на обществени телецентрове; изграждане
на националната изследователска мрежа. Левицата, водена от БСП, не остава по-назад от модерната ИКТ-тематика и включва като първи свой приоритет в предизборната програма 2005 изграждането на ИО в страната. Какво е положението една година по-късно с някои от основните публични политики в рамките на концепцията за развитие на ИО?
Институционална централизация -една година не е достатъчна
Едно от правилните решения на новото правителство бе да концентрира материята, свързана с изграждането на ИО в две държавни институции - Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР) и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), отговарящи съответно за развитието на електронното правителство (управление) и цялостната политика за развитие на информационното общество. За съжаление една година след тяхното създаване те не оправдават надеждите да бъдат основен двигател на развитие на политиката в тази област. ДАИТС, с численост на персонала повече от 1000 човека, все още не е представила актуализирана стратегия за развитие на ИО, проектът за оперативна програма "ИО" бе отхвърлен от финансовото министерство, а проектозаконите за електронната търговия и електронните съобщения все още чакат своето приемане.
Националният план за развитие 2007-2013 - променените приоритети
НПР 2007-2013 е стратегическият държавен документ, който би следвало да очертае рамката на социално-икономическото развитие на страната през следващите години и да очертае приоритетите на държавната политика. По признание на представители на правителството планът не е успял да изпълни тази своя задача и е останал на ниво инструмент за усвояване на еврофондове. Най-логично би било предизборните приоритети на управляващата коалиция, сред които бе и развитието на ИО, да залегнат и в НПР 2007-2013. Средствата за ИКТ в плана обаче са едва 1% от общо предвидените средства. За сравнение Словения е успяла в своя национален план за развитие да предвиди 10% от средствата да отиват за ИКТ. Това бе и първият публичен документ, в който правителството на Станишев се отказа от предизборното си обещание за приоритетно развитие на ИО в страната. Впоследствие тази позиция бе потвърдена както в парламентарни дебати, така и с лансирането на амбициозната стратегия за приоритетно развитие на инфраструктури обекти.
!Ш Стратегия за развитие на информационно общество - елате през 2003-та
От 2003 г. до настоящия момент България няма действащ документ, който да отразява държавната политика в тази област. Една година след приемането на европейската инициатива 1-2010, която актуализира идеите на Лисабонската стратегия и дава рамката на европейската политика в тази област, тя по никакъв начин не е отразена в действащите национални документи. Притисната от времето и обстоятелствата, ДАИТС се опита да включи материята в НПР 2007-2013 чрез създаването на специална оперативна програма "Информационно общество", което не бе възприето от финансовото министерство с мотива, че програмата е прекалено закъсняла, за да бъде включена в процедурата по одобрение на плана. От там дадоха само уверение, че отделни политики евентуално ще бъдат включени в останалите оперативни програми.
ИКТ в образованието - добрата новина
Основният компонент на програмата i-България - компютъризацията на българските училища - продължи и през 2006 г. Актуализираната стратегия за въвеждане на ИКТ в образованието предвижда да се изразходват 25 млн.лв. през 2006 и 75 млн. лв. през 2007. Към юни 2006 г. средните училища в страната разполагат с 38 000 компютри като на учениците е предоставен реален достъп до тях. Училището се нарежда и на третото по популярност място за достъп до Интернет след дома и интернет-клубовете. Следващата важна стъпка в реализирането на стратегията е квалификацията на учителите и разработването на специализирани програми, методики и учебно съдържание по отделните предмети, както и развиването на нови умения в контекста на информационното общество. Необходимо е обучение на учителите и из-ползване в училищата освен продуктите на "Майкрософт" и на алтернативни операционни системи - вече имай много добри български дистрибуции на Линукс, Open Source и др.
Електронно правителство:
В края на 2005 изтекоха повечето от сроковете за изпълнение на стратегията за електронно правителство. Извън 20-те индикативни услуги за гражданите и бизнеса, развитието на които не е завършено и от 1 година не е помръднало, останалите над 300 мерки са предимно в областта на изграждане на информационно-комуникационните системи на държавната администрация и съпътстващи ги дейности. Според оценка на експерти едва 10% от цялата стратегия е изпълнение към декември, 2005, а целево фиансиране на проекти за електронно правителство не е имало. Де факто стратегията за въвеждане на електронно правителство в страната се сведе до непълното изграждане на 20-те индикативни услуги и създаване на неработеща фасада на българския портал за електронно правителство. Изпълнението на стратегията за електронно правителство до настоящия етап даде повод на експертите от държавния Координационен център за информационни, комуникационни и управленски технологии (КЦИКУТ) да констатират "наличието на системна криза" в тази област, поради която" забавянето от европейските страни се задълбочава". Пет месеца след публикацията на този критичен доклад КЦИКУТ бе закрит. Притеснени от този провал на проекта "електронно правителство" представители на МДААР започнаха да лансират тезата, че периодът 2003-2005 е бил само подготвителният етап за електронното правителство, а сега, през 2006 вече започва същинският етап. Като оставим настрана държавното безхаберие и непотърсената публична отговорност за провала на тази политика, остава въпросът къде е държавната стратегия за развитието на електронното правителство (управление) в момента, в неговия същински етап на развитие?
Електронно здравеопазване -корупцията в опасност
Системата на здравеопазване хронично страда от недофинансиране като една от причините за този недостиг е липсата на прозрачни правила и механизми за управление на бюджетните средства и съответно - постоянните съмнения за целенасочено източване и нерентабилност на системата. Възможното решение на част от проблемите в здравеопазването е неговата електронизация и свързването му в единна информационна среда, като по този начин се постига многопластов ефект: драстично намаляване на финансовите загуби; сравнително бърза възвращаемост (4-годишен период) на направените вложения; подобряване на здравното обслужване, квалификация на медицинския персонал и т.н. Още през 2005 г. представители на неправителствения сектор предложиха цялостна стратегия за въвеждане на електронно здравеопазване в страната, но сегашното правителство не включи материята в бюджет 2006. Отново с активната подкрепа на неправителствения сектор, Министерство на здравеопазването изготви държавна стратегия за въвеждане на електронно здравеопазване още през март, 2006 г., която и до момента е на ниво проект и няма никаква яснота дали ще бъде включена в разчетите за бюджет 2007.


Автор: СЛАВЧО ГЕОРГИЕВ,ИНСТИТУТ ЗА ИКОНОМИКАИ МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

Go back BG Online