ЕЛЕКТРОННОТО ПРАВИТЕЛСТВО - ХРОНОЛОГИЯ НА ЕДНА ПРОВАЛЕНА ПОЛИТИКА
(Infoweek) - 2006/10/23

Четиригодишно бездействие от страна на централните ведомства, над 90% неизпълнение на предвидените в едноименната стратегия дейности, неработещ портал на българското електронно правителство, липса на финансиране, институционална необезпеченост, липса на действаща държавна програма към настоящия момент, неизградени информационни системи във възлови обществени сфери, липса на публична информация и ефективен граждански контрол, наличие на системна криза.
Това са само част от характеристиките които съпътстваха и съпътстват (не)изграждане-то на българското електронно правителство и бележат видимия провал до момента на политиката за модернизация на българската държавна администрация в тази й част.
Концепцията "електронно управление"
Електронното управление като концепция отразява Витията: за демократично ръководене на процесите и явленията в обществото и утвърждаване принципите на правовата държава; за Засилване ролята на индивидуалните лични права в обществения живот - правото да се търси, получава и разпространява информация и идеи; защита на личните данни и неприкосновеността на кореспонденцията; за интеграция на лицата в неравностойно положение; за подобряване взаимодействието между публичната власт и гражданското общество; за подобряване качеството на обществените услуги и ефективността на държавното управление.
... и нейната реализация
Изграждането на електронно правителство в периода 2002-2005 г. се наложи предимно като предоставяне на публични административни услуги - т.нар. 20 индикативни услуги, предоставяни от държавата на гражданите и бизнеса. Въпреки че в края на 2005 г. те трябваше да бъдат
изцяло изградени, към настоящия момент процентът на успеваемост е едва 59 %. Де факто за последната година няма почти никакво развитие на посочените услуги. Друг публично лансиран проект беше изграждането на електронен портал на българското правителство. Към момента този портал предлага едва 3 услуги, а неговата неработеща фасада е в "замръзнал" вид към септември, 2004-а, от когато е и последната актуална новина. Изпълнението на индикативните услуги за гражданите и бизнеса и изграждането на електронния портал са сред най-популярните дейности в стратегията 3а електронно правителство, но самите те в съвкупност представляват по-малко от 1/10 част от програмите, проектите и дейностите. Останалите мерки и дейности от стратегията (общо около 320) в голямата си част са неизпълнени поради липса на финансиране, лоша координация и липса на управленска воля. Тези данни чертаят една твърде неблагоприятна картина за изпълнението на стратегията За въвеждане на електронно правителство в страната и провал на отговорните за изпълнението й държавни институции. Това дава основание на анализаторите от държавния координиращ орган КЦИКУТ да признаят, че в процеса на изграждане на е-управлението в страната е налице "системна криза", поради която "Забавянето от европейските страни се задълбочава"
МДААР - ще има пи промяна?
След създаването си Министерството на държавната администрация и административната реформа обяви за свой приоритет изграждането на електронно правителство. За последната година то върви с мъчителни темпове на изграждане, съпътствано както от липсата на прозрачност, така и от неефективен парламентарен и обществен контрол върху процеса. За разлика от своя предшественик, който бодро се изказваше за успехите и (не)изпълнението на държавните задачи в областта на електронното управление, сегашният министър на държавната администрация ясно заяви още в началото на своя мандат, че "електронно правителство всъщност няма".
Получили всичко това до голяма степен в наследство, МДААР предприеха действия с цел да излязат от нелепата ситуация За почти пълното неизпълнение на дейностите по въвеждане на електронно управление в страната. На първо място, периодът
2002-2005 бе обявен за подготвителен и експериментален етап (!), а сега, през 200в започвал същинският етап. Интересното е, че по време на "същинския" етап няма държавна стратегия или програма, по която се работи и в която да са отразени последните документи на ЕС. Това е и една от причините за протестите на част от ИТ бизнеса от прибързано обявените търгове За "Интеграционна система за електронното правителство" и "Пилотна интеграционна система в електронната област", всеки от които за няколко милиона лева.
Приемането на нов закон за електронното управление и наредбите към него ще регулира и вътрешният електронен документооброт в държавната администрация и на лицата, осъществяващи публични функции. Остава само всичко това да се случи в обозримо бъдеще, зайчото посоченият Закон все още е проект, а от неговото приемане до влизането му в сила е предвиден преходен период от 1 год.
Положителна тенденция е, че МДААР предприе мащабни програми за обучението по ИТ на 10 000 служители и осигури доставката на 1300 компютъра и 300 сървъра на всички общини и областни управи. Приета бе рамката за оперативна съвместимост. Проблемът е, че българската администрация винаги е била добра да организира обществени поръчки и да пише стратегии и закони. И обикновено оставя съдържателните действия за някой следващ мандат.

* В статията са цитирани отделни материали и данни от доклада "Е-България 2006" на Фондация "Приложни изследвания и комуникации", публикуван през септември, 2006


Йордан Кисьов, президент на Риск Електроникс: Правят се шоу акции
Положението с електронното правителство е тъжна работа. За да тръгне е-правителството, трябва да има няколко мандата нормални правителства, които да въведат ред в административните процедури и да създадат стандартите. А иначе, сега се правят шоу акции, за да се отчете дейност и да се усвояват парите. Липсва желание, лисва конкретна работа, работи се на парче.
Доставката на компютри за администрацията не е електронно правителство, обученията по ИТ на държавните служители също не е електронно правителство, а просто повишаване нивото на кадрите, и това са по-скоро периферни дейности.

Анри Леви, управител на Фадата:
Няма смисъл да търсите оригиналната цел
Няма нужда от анализи, които също се правят за оправдаване на средства - нещата са очевидни. В България 90% от ИТ търговете са направени за източване на пари, а не за да се постигне нещо в областта на електронното правителство. Няма политическа връзка - просто и предишните, и сегашните управляващи разбраха, че правенето на софтуер е доста мощно средство за разрешаване. Няма смисъл да търсите оригиналната цел, която не е постигната - просто защото тя никога не е била поставяна. Нито един от проектите не е създаден с цел да се продуцира нещо.


Автор: Славчо Георгиев, Институт за икономика и международни отношения

Go back BG Online