Вилем ван Ее: Корупцията краде
(Dnevnik.bg) - 2008/2/5
Посланикът на Кралство Холандия пред "Дневник"

Междинният доклад на Европейската комисия, огласен в понеделник, съдържа критики към България за борбата й с корупцията и организираната престъпност. При представянето му бе посочено, че Брюксел има въпроси относно информацията, която му изпраща българското правителство. Отправено бе предупреждение, че "първото полувреме на мача беше слабо" и страната трябва бързо да напредне, ако не иска да се стигне до "изпълнение на дузпи". Разговаряме с посланик Ван Ее за посланието на доклада и личните наблюдения на един европейски дипломат от ситуацията в София и в страната.

Какво беше посланието на междинния доклад на Европейската комисия? Какво беше казано между редовете на документа?

- Докладът е много отворен, много балансиран - той признава напредъка в някои области, но също така набляга и на областите, където има нужда от още усилия. Така че нямам чувството, че има нещо, написано между редовете. Това е просто един доклад, който трябва да свери часовника на страната какво е постигнала, както и да посочи изоставането в борбата с престъпността и корупцията, особени тази по високите етажи.

Как приемате информацията от българските власти - доверявате се само на сухите данни или съдите за реалната ситуация и по други критерии?

- Докладът е на Европейската комисия, затова не мога да влизам в подробности как точно го съставят, на какви данни разчитат и как ги проверяват. Но мога да кажа, че той сам по себе си съвпада до голяма степен с нашите анализи, затова и посочих, че той е много справедлив и обективен. Да, докладът критикува, но той има много по-важна цел - да окуражи България да засили усилията си особено в тези две области - борбата с корупцията и изкореняването на организираната престъпност.

Това е изключително важно, тъй като това не са два изолирани феномена, те засягат цялото българско общество, българската икономика, а заради отворените граници - и останалата част на Европейския съюз. Именно затова трябва да им се обърне внимание. Да не говорим, че не отговарят на европейските ценности.

Мнозина от обикновените българи като че ли не приемат толкова драматично проблема с корупцията.

- Човек може да не среща престъпници или да не се сблъсква с корупцията, но това не означава, че те не го засягат. И организираната престъпност, и корупцията нанасят огромна икономическа вреда на обществото. Нека ви дам един пример. При решение, което властите взимат въз основата на подкуп, има две печеливши страни - този, който го дава, и този, който го взима. Но тези, които са губещи, са гражданите, защото решението не е в техен интерес.

Друг пример са безмитните магазини - в медиите напоследък отново се заговори за тяхната дейност и насъбраните от това данъци. Имаме достатъчно основания да смятаме, че има обратнопропорционална зависимост между броя на прекосилите границата и оборотите им. Това е достатъчна причина да се започне разследване. Защото е ясно, че това са пари, загубени от държавата.

Да се върнем на доклада - когато получите български данни за осъдени за корупция по високите етажи, проверявате ли дали това наистина са висши държавни служители, или са бюрократи от средното ниво?

- Бях шокиран от проучването на Центъра за изследване на демокрацията от миналата година за тенденциите в организираната престъпност, на чието представяне присъстваше и вътрешният министър. Тогава се запитах: ако знаем кои са големите престъпници, ако знаем какво правят, къде и как го правят, как става така, че все още го правят?

Очевидно e, че има някаква връзка между подземния свят и елита, че има толерантност към престъпността и се предполага, че това е толерантност на политическо ниво. Затова апелът ни е към правителството и към гражданите - да засилят усилията си за борба с корупцията и организираната престъпност.

В някои среди преобладава и мнението, че комисията и ЕС искат да накажат България с механизма, част от който е и докладът. Не, това не е наказание. Напротив, в ЕС ние имаме система на приятелски контрол - и настоящият механизъм е част от този вид контрол. Той е създаден, за да служи на гражданите. Целта му е България да достигне стандартите на останалите страни в ЕС и по отношение на правосъдието и вътрешния ред.

Но и политици, и граждани изглежда възприемат доклада като външна гледна точка на бюрократите в Брюксел.

- Лично аз не виждам доклада като външна гледна точка. Европейската комисия е и българска. Дневният ни ред не се различава кой знае колко от този на българското общество. Българите също искат справедливост, отговорни политици и правителство, искат социално и икономическо развитие. Ние настояваме за абсолютно същите неща.

Но ние не можем да променим България. Не можем да свършим работата, която българите трябва да свършат сами. Това е отговорност на българското общество - време е то да стане и да каже "Достатъчно! Стига!". Вече много посланици, много външни експерти отвън казваха какво трябва да се направи. Далеч по-важно е това да идва от България, да става отвътре навън.

Механизмът на комисията е важен, но това е валидно и за двустранните проекти между България и страните членки. Моето правителство е дало и все още дава на България подкрепа, за да окуражи тези процеси. Виждам, че в обществото се оформя критична маса, но все още предстоят да бъдат показани убедителни резултати в областта на корупцията и организираната престъпност. В това е и основното послание на доклада.

Вие сте в София от години, каква е вашата "вътрешна" гледна точка към фактите и тенденциите?

- Европейската комисия не е външно за България образувание, като страна член сте част от нея, ние сме част от една и съща институция. Ако Холандия започне да не изпълнява ангажиментите си и правилата на ЕС, комисията ще наложи и на нея същото наблюдение. Освен това докладът е писан от евроексперти, но в тясно сътрудничество с българските власти и след като България е изпратила своята информация.

Все пак това е само един доклад, докато това, което очакваме, е генерална промяна, която не се случва за няколко седмици. Очакваме необратима тенденция на борба с корупцията и организираната престъпност. Но виждаме, че макар да има действия в тази посока, общият резултат е ограничен. Вземете например скандала в пътния фонд - каквото и да се е случило там, е важно да има разследване, то да доведе до резултати. Това е голяма възможност България да покаже, че преследва високопоставени държавни служители, замесени в корупция.

Пътувате често из страната. Какво е впечатлението ви от корупцията в провинцията?

- Винаги, когато съм присъствал на семинари, хората там питат именно заради корупцията доколко местните власти могат да се справят с фондовете. Виждам кметства, които се справят много добре и работят за обществения интерес, и такива, които не се справят. Получава се същото като с домовете за деца с увреждания - в медиите обикновено попадат тези с лоши условия, но има и такива, които са съвсем наред.

А е важно винаги да помним изходната точка за България и какъв огромен напредък постигна. Посетих страната за пръв път преди 17 години, а когато поех поста преди две години, тя беше съвсем друга.

Това е похвално и все пак не трябва да забравяме, че когато говорим за корупция и организирана престъпност, ние донякъде говорим за бъдещите поколения. Защото парите, загубени от тези проблеми, правят България по-бедна и обричат на тази бедност следващите поколения.

Натрупва се обаче впечатление, че Брюксел продължава да хвали София, докато тук виждаме, че нещата не вървят. Разочароват се дори еврофилите в България.

- Разбирам това чувство. Наистина отнема време, докато се усетят резултатите, да се види, че има воля срещу престъпността и корупцията. Но е много важно през цялото това време да продължава вярата в европейския проект. Това е причината да обръщаме толкова внимание на този проблем - той е европейски, не само български. Защото решаването му, изкореняването му също е част от европейския проект.

А относно съмненията, че докладът е "мек" - той все пак е междинна оценка на напредъка. Имаме и начини да изразяваме недоволството си и по-остро - в този доклад все пак не се споменават предпазните клаузи.

Докладът е обективна оценка на направеното досега. И когато говорим за партньорство и приятелство, аз вярвам повече в позитивното окуражаване. И в такъв случай естествено не започваме да говорим веднага за санкции.

Но заради важността на европейския проект отворена остава възможността, ако България не чуе посланието на доклада и не предприеме мерки, комисията и останалите страни да наложат санкции. Но това би била твърде негативна стъпка. Предпочитам да говоря за положителните неща - ясно е, че чудеса не стават изведнъж, но в момента правителството може да направи много, като вземе някои важни решения.

В момента има чудесни възможности за България да покаже на останалата част от Европа, че взима препоръките на сериозно - например безмитните магазини и скандалът в пътния фонд. Разбира се, комисията вече реши да спре финансирането в тази сфера. Смятам това за адекватна стъпка. Много е важно обаче по случая не само да започнат
разследвания, но и да завършат, да доведат до конкретни резултати.

Имате ли усещането, че българските политици използват Европа, за да легитимират някои от идеите си? Например на последните местни избори Ахмед Доган обясни, че купуването на гласове е европейска практика?

- Аз лично вярвам, че има само една дефиниция на думата "закон" и тя важи за Холандия, за България и за всички останали членки на ЕС. Смятам, че и българското правителство го знае. Илюзия е да се мисли, че в останалите държави в ЕС няма проблеми, но те се опитват да се справят с тях. Навсякъде съществува корупция и организирана престъпност, но разликата е в мащаба.

Смятам, че не е в интерес на България и на българските граждани да сочат останалите държави в ЕС. И не става въпрос за някакъв двоен стандарт, а за обикновено спазване на правовия ред.


Автор: Петър Карабоев

Go back BG Online