Публичният частен охранител
(Dnevnik.bg) - 2005/9/15
Има един вечен и леко глуповат въпрос - "какъв искаш да станеш, като пораснеш". Като деца всички сме били потърпевши от това стихийно любопитство на възрастните. Сега обаче си мисля, че ако такова социологическо проучване беше правено през последните десетина-петнайсет години, щяхме да разберем по-ясно онова, което се случваше с обществото през този период. И по-точно с неговото публично въображаемо.

Не е особено трудно да се предвидят резултатите. Вероятно към 80% от запитаните деца биха видели бъдещето си така - полицай, бодигард, супермен. И трите професии в случая са една и съща. Поне в детското съзнание. Просто суперменът (или пък спайдърменът) е по-надарено ченге. Една родна телевизионна реклама за кисело мляко преди време ползваше тъкмо това.

Подобни неща ми минават през главата, научавайки тези дни от малка бележка в медиите, че отново сме световни шампиони. Този път по брой на частни охранители на глава от населението. По-точно на глава от полицията. Става дума за 130 000 частни охранители срещу 29 000 държавни служители на реда. Превърнали сме се в най-строго охраняваната (частно) нация.

Опитът за обяснение, че бройката на охранителите е огромна, защото и престъпността у нас е такава, ми се струва леко неадекватен. Всички събития от последното десетилетие сочат по-скоро права пропорционалност между бума на частни охранителни агенции и другия бум, бум-бума на престъпленията.

Има нещо друго, което ни казва огромното число от 130 000 частни ченгета. И то е свързано с началото на този текст. Бодигардът в българското съзнание отдавна не е просто професия като всички останали. Той е детска мечта, блян, инфантилен порив за сила и власт. Бодигардът (разбирай охранител, детектив и пр.) е изфантазиран, съчинен, изработен от новата митология образ. Той е звездата на българския преход, суперстар, последният екшън-герой. За романтичните националисти - наследникът на славни хайдути, партизански командири, черни ангели, отмъстители, емилбоевци и други бойци на тихия фронт. За него певци песни пеят. Попфолк, ланец, черни очила, тъмни стъкла на джипа, престрелки, погребения... Вестниците имат винаги запазена страница със снимка за него. Органите на реда имат винаги кратка героична справка за неговите подвизи. Внимателният читател ще каже тук, чакай, бъркаш частния охранител с мутрите. Уви, не го бъркам, той сам се обърка с тях. Свикнал е да е от двете страни границата. Произходът му е двойствен - бивш полицай или бивш борец от улицата. Под черния му костюм още прозира анцуг или униформа. И неговата не е лесна.

Нека повторим накрая - бодигардът, частният охранител, у нас е друг статут, мечта, реализиран блян на ръба на закона. Легитимиране през нелегитимното. Постигане на максимална публичност чрез тайни сделки и операции. Нови йерархии, нови ценности, нова чалга. Попитайте децата какви искат да станат, като пораснат, и ще разберете за какво мечтае обществото.



*Георги Господинов е сред най-четените съвременни български писатели. Автор е на стихосбирките "Лапидариум", "Черешата на един народ" и "Писма до Гаустин", на романа "Естествен роман" и на сборника с разкази "И други истории". Редактор в "Литературен вестник".



Автор: ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ

Go back BG Online