Наказателен процес

Чл.

983.     Общи правила за граждански конфискационни съдебни производства

984.     Гражданска конфискация на заменяема собственост 

985.     Гражданска конфискация на недвижима собственост

986.     Призовки за банкови документи

 

§ 981.                   Гражданска конфискация

 

(а)(1) Следната собственост е предмет на конфискация в Съединените щати:

            (А) Всяка собственост, недвижима или лична, включена в прехвърляне или опит за прехвърляне в нарушение на член 5313(а) или 5324(а) на раздел 31, или на член 1956 или 1957 на настоящия раздел, или всяка собственост, която може да се проследи до такава собственост. Никаква собственост обаче не се отнема или конфискува в случай на нарушение на член 5313(а) на раздел 31 от вътрешна финансова институция, проверена от Федералната банкова надзорна агенция, или финансова институция, регулирана от Комисията за ценни книжа и борсите или техен съответен съдружник, директор или служител.

            (В) Всяка собственост, недвижима или лична, под юрисдикцията на Съединените щати, съставляваща, произлизаща от или водеща до каквито и да е приходи, получени пряко или косвено от нарушение срещу чужда държава, включващо производство, внос, продажба или разпространяване на контролирана субстанция (както този термин е дефиниран по смисъла на Закона за контролираните субстанции), под чиято юрисдикция такова нарушение би било наказуемо със смърт или затвор за срок, надвишаващ една година, и което е наказуемо по законите на Съединените щати със затвор за срок, надвишаващ една година, в случай че това деяние или дейност, съставляващо нарушение, срещу чужда държава, попада под юрисдикцията на Съединените щати.

            (С) Всяка собственост, недвижима или лична, която съставлява или е получена от приходи, които могат да се проследят като нарушение на член 215, 471, 472, 473, 474, 476, 477, 478, 479, 480, 481, 485, 486, 487, 488, 501, 502, 510, 542, 545, 656, 657, 842, 844, 1005, 1006, 1007, 1014, 1028, 1029, 1030, 1032 или 1344 на настоящия раздел или всяко нарушение, съставляващо "определена незаконна дейност" (както е определена в член 1956(7) на настоящия раздел) или сговаряне за извършване на такова нарушение.

            (D) Всяка собственост, недвижима или лична, която представлява или  може да се проследи в общите придобивки, получени, пряко или косвено, в резултат на нарушаване на:

(i)         член 666(а)(1) (отнасящ се до измама на Федерална програма);

(ii)        член 1001 (отнасящ се до измама и неверни данни);

(iii)       член 1031 (отнасящ се до значителна измама срещу Съединените щати);

(iv)       член 1032 (отнасящ се до укриване на активи от доверител или синдик на застрахована финансова институция);

(v)        член 1341 (отнасящ се до пощенска измама) или

(vi)       член 1343 (отнасящ се до  измама с парични преводи),

 

в случай че това нарушение е свързано с продажбата на активи, придобити или държани от “Резолюшън Тръст Корпорейшън”[1], “Федерал Депозит Иншурънс Корпорейшън”[2], като доверител или синдик на финансова институция или всеки друг доверител на финансова институция, назначен от Службата на контрольора на валута или Службата за надзор на икономиите или Администрацията на Националния кредитен съюз, като доверител или ликвидатор на финансова институция.

            (Е) По отношение на нарушение, посочено в алинея (а)(1)(D), извършено с цел изпълнение или опит за изпълнение на каквато и да е схема или изобретение за измама или за получаване на пари или собственост чрез неверни или лъжливи заявления, заблуди, представителства или обещания, общите придобивки от такова нарушение включват всяка собственост, недвижима или лична, материална или нематериална, която е получена, пряко или косвено от това.

            (F) Всяка собственост, недвижима или лична, която представлява или може да бъде проследена до общите приходи, получени, пряко или косвено, при нарушаване на:

(i)         член 511 (смяна или отнемане на регистрационни идентификационни номера на моторно превозно средство);

(ii)        член 553 (внос или износ на откраднати моторни превозни средства);

(iii)       член 2119 (въоръжен обир на автомобили);

(iv)       член 2312 (превозване на откраднати моторни превозни средства при междущатска търговия); или

(v)        член 2313 (притежаване или продажба на откраднато моторни превозно средство, което е превозено при междущатска търговия).

(2) За целите на параграф (1), терминът "приходи" се дефинира както следва:

            (А) В случаите, включващи нелегални стоки, нелегални услуги, незаконни действия, както и измамни схеми за телемаркетинг и здравеопазване, терминът "приходи" означава собственост от всякакъв вид, получена пряко или косвено, като резултат от извършване на деянието, даващо основание за конфискация и всяка собственост, която съответно е проследима, като не е ограничена до нетния приход или печалба, реализирани от деянието.

            (В) В случаите, включващи законни стоки или законни услуги, които са продадени или предоставени по незаконен начин, терминът "приходи" означава сумата на парите, получена чрез незаконното прехвърляне, довело до конфискация, без преките разходи, възникнали при предоставянето на стоките или услугите. Тежестта на доказване относно  преките разходи пада върху заинтересования. Преките разходи не включват каквато и да е част от извънредните разходи на предприятието, предоставило стоките или услугите, или каквато и да е част от данъците върху доходите, платени от предприятието.

            (С) В случаите, включващи измама по време на процедурата за получаване на заем или удължаване на кредит, съдът разрешава на заинтересования приспадане от конфискацията до размера на изплатения заем или погасен дълг, без каквито и да е финансови загуби за пострадалия.

 

(b)(1) Освен предвиденото в член 985, всяка собственост, предмет на конфискация от Съединените щати по алинея (а), може да бъде отнета от Главния прокурор и, в случай на собственост, замесена в нарушение, разследвано от Министъра на финансите или Пощите на Съединените щати, собствеността може да бъде отнета също съответно от Министъра на финансите или от Пощите.

(2) Отнемания в съответствие с този член се извършват на основание на заповед, получена по начина, предвиден за заповед за обиск по Федералните наказателно-процесуални правила, като такова отнемане може да бъде извършено без заповед ако:

            (А) е подадена жалба за конфискация в окръжен съд на Съединените щати и съдът е издал заповед за арест в съответствие с Допълнителните правила за някои военно-морски и морски искове;

            (В) съществува основателна причина да се вярва, че собствеността е предмет на конфискация и

(i)         отнемането е извършено на основание законен арест или претърсване; или

(ii)        би се приложило друго изключение на Четвъртата добавка за изискване за заповед; или

            (С) собствеността е била отнета законно от щатска или местна правоприлагаща агенция и е прехвърлена на федерална агенция.

(3) Независимо от разпоредбите на правило 41(а) на Федералните наказателно-процесуални правила, заповед за отнемане по настоящата алинея може да бъде издадена от съдебен служител на всеки район, в който може да бъде предявен иск за конфискация на собственост по член 1355(b) на раздел 28, и може да бъде изпълнен във всеки район, в който собствеността е намерена или прехвърлена на централната власт на чужда държава в изпълнение на какъвто и да е международен договор или друго международно споразумение. Всяко искане за връщане на собственост, отнета по настоящия член, се внася в окръжния съд, в който е издадена заповедта за отнемане или в окръжния съд на района, в който собствеността е била отнета.

(4)(А) Ако, което и да е лице е арестувано или обвинено в чужда страна във връзка с деяние, което би довело до конфискация на собственост в Съединените щати по настоящия член или по Закона за контролираните субстанции, Главният прокурор може да подаде едностранно искане до всеки федерален съдия или окръжен съдия по местонахождението на собствеността за заповед, налагаща възбрана върху собствеността, предмет на конфискация, за не повече от 30 дни, като срокът може да бъде удължен поради основателна причина, изложена в съдебно заседание, проведено по начина, предвиден в правило 43(е) на Федералните наказателно-процесуални правила.

            (В) Искането за заповед за възбрана следва да съдържа характера и обстоятелствата на чуждестранните обвинения и основанията за убедеността, че арестуваното или обвинено лице има собственост в Съединените щати, която би била предмет на конфискация, както и декларация, че заповедта за възбрана е необходима, за да се съхрани наличието на собствеността за такъв срок, какъвто е необходим за да се получат доказателства от чуждата държава или от където и да е другаде, които да подкрепят основателната причина за отнемане на собствеността по настоящата алинея.

 

(с) Собственост, която е отнета или с наложена възбрана по настоящия член, не подлежи на възстановяване, но се счита, че е под попечителството на Главния прокурор, Министъра на финансите или Пощите, в зависимост от случая, подлежаща само на заповеди и разпореждания на съда или на служители, имащи съответна юрисдикция. Когато е отнета собственост по настоящата алинея Главният прокурор, Министърът на финансите или Пощите, в зависимост от случая, могат:

            (1) да запечатат собствеността;

            (2) да преместят собствеността на място, определено от тях; или

            (3) да поискат Администрацията за общи услуги да поеме попечителството на собствеността и да я премести, ако е осъществимо, на подходящо място, за разпореждане с нея в съответствие със закона.

 

(d) За целите на настоящия член, разпоредбите на митническите закони, отнасящи се до отнемане, бързо производство и съдебна конфискация, конфискация на собственост за нарушаване на митническите закони, разпореждането с такава собственост или приходите от продажба по този член, опрощаването или намаляването на такава конфискация и исковите споразумения (19 U.S.C. 1602 и следващите), доколкото те са приложими и не са в противоречие с разпоредбите на настоящия член, се прилагат към извършени отнемания или конфискации, или за които се твърди, че са извършени, по настоящия член, като тези задължения, наложени от митническия служител или което и да е друго лице, по отношение на отнемането или конфискацията на собствеността по настоящия член се изпълняват от такива служители, агенти или други лица, които са упълномощени или определени за тази цел от Главния прокурор, Министъра на финансите или Пощите, в зависимост от случая. Главният прокурор има изключителна отговорност за разпореждане с искания за отменяне или намаляване по отношение на собственост, включена в съдебни процедури по конфискация.

 

(е) Независимо от каквато и да е разпоредба на закона, освен член 3 на Закона за злоупотреба с наркотици от 1986 г., Главният прокурор, Министърът на финансите или Пощите, в зависимост от случая, са упълномощени да налагат възбрана върху собственост, конфискувана по настоящия член, или да прехвърлят такава собственост в срокове и условия по тяхна преценка:

            (1) на която и да е друга Федерална агенция;

            (2) на който и да е щат или правоохранителна агенция, които участват пряко в каквито и да е действия, които водят до отнемане или конфискуване на собственост;

            (3) в случай на собственост, посочена в алинея (а)(1)(С), на която и да е федерална регулаторна агенция на финансова институция:

                        (А) за да възстановят на агенцията плащания на заинтересования или кредиторите на институцията; и

                        (В) за да възстановят на застрахователния фонд на агенцията загубите, понесени от фонда в резултат на изпълнението или ликвидацията.

            (4) в случай на собственост, посочена в алинея (а)(1)(С), при заповед на съответната федерална регулаторна агенция на финансова институция, на финансовата институция като възстановяване, като стойността на така прехвърлената собственост да бъде прихваната срещу всяка сума, възстановена по-късно от финансовата институция като компенсаторни вреди в който и да е щат или федерални производства.

            (5) в случай на собственост, посочена в алинея (а)(1)(С), на която и да е федерална регулаторна агенция на финансова институция, до размера на вноската на агенцията в източниците на или разходите, свързани с отнемането или конфискацията и разследването, довело пряко до отнемането или конфискацията на тази собственост;

            (6) като възстановяване на който и да е пострадал от деянието, довело до конфискация, включително, в случай на нарушението изпиране на пари, както и всяко нарушение, съставляващо определена незаконна дейност; или

            (7) в случай на собственост, посочена в алинея (а)(1)(D), на “Резолюшън Тръст Корпорейшън”, “Федерал Депозит Иншурънс Корпорейшън” или на която и да е друга федерална регулаторна агенция на финансова институция (както е определена по член 8(е)(7)(D) на Закона за федералните застраховки на депозитите).

Главният прокурор, Министърът на финансите или Пощите, в зависимост от случая, осигуряват равностоен превод в съответствие с параграф (2) на всяка конфискувана собственост на съответния щат или местна правоохранителна агенция, така че да се покрие вноската на която и да е такава агенция, участваща пряко в какъвто и да е акт, довел до отнемане или конфискация на такава собственост. Решението на Главния прокурор, Министъра на финансите или Пощите по параграф (2) не подлежи на преглед. Съединените щати не са отговорни за каквато и да е действие, произтекло от използването на каквато и да е собственост, попечителството върху която е прехвърлено в съответствие с настоящия член на която и да е нефедерална агенция. Главният прокурор, Министърът на финансите или Пощите могат да наредят прекратяването на всякакви конфискационни производства по настоящия член в полза на щатската или местната институция по конфискационните производства по съответния щатски или местен закон. След завеждане на иска за конфискация по настоящия член, Главният прокурор може да поиска прекратяване на производството в полза на конфискационните производства, водени по щатския или местния закон. Когато конфискационните производства са прекратени от Съединените щати в полза на щатски или местни производства, Съединените щати могат да прехвърлят попечителството или владението на отнетата собственост на съответния щат или местни власти незабавно след започването на съответните действия от такива власти. Когато конфискационните производства са прекратени от Съединените щати в полза на щатски или местни производства, се изпраща уведомление на всички известни заинтересовани страни, което ги уведомява за спирането или прекратяването. Съединените щати не подлежат на подвеждане под отговорност за каквото и да е действие, произтекло от отнемане, задържане или прехвърляне на отнета собственост на щат или местни власти. Съединените щати не носят отговорност за каквото и да е действие, произтекло от прехвърляне по параграф (3), (4) или (5) на настоящата алинея.

 

(f) Всяко право, претенция или интерес в собственост, описана в алинея (а) на настоящия член, се преотстъпва на Съединените щати при извършване на действие, даващо основание за конфискация по настоящия член.

 

(g)(1) При искане от Съединените щати, съдът спира гражданските съдебни конфискационни процедури, ако съдът определи, че разкриването на информация ще засегне неблагоприятно възможността на Правителството да извърши съответно наказателно разследване или наказателно преследване по съответното наказателно дело.

(2) По искане на ищеца, съдът спира съдебните конфискационни процедури по отношение на този ищец, ако съдът реши, че:

            (А) ищецът е обект на съответно наказателно разследване или дело;

            (В) ищецът има право на иск по гражданско конфискационно производство;

            (С) продължаване на конфискационното производство ще засегне правото на ищеца да не уличи себе си при съответното разследване или дело.

(3) По отношение на разкриване на информация по параграфи (1) и (2), съдът може да реши, че не е необходимо спиране, ако защитна заповед, ограничаваща разкриването, би защитила интереса на една от страните без несправедливо ограничаване на възможността на другата страна да продължи гражданското дело. Съдът обаче не може при никакви обстоятелства да издаде защитна заповед като алтернатива на спиране, ако действието на такава защитна заповед би позволило на едната страна да продължи разкриването на информация, докато другата страна по същество няма възможност да направи това.

(4) В настоящата алинея, термините "съответно наказателно дело" и "съответно наказателно разследване" означават действително наказателно преследване или текущо разследване по времето, когато е направено искането за спиране или каквото и да е последващо искане за отмяна на спирането. При определяне дали дадено наказателно дело или разследване е "съответно" на гражданска конфискационна процедура, съдът разглежда степента на сходство на страните, свидетелите, фактите или обстоятелствата, включени в двете процедури, без да е необходима еднаквост по отношение на един или повече фактори.

(5) При искане за спиране по параграф (1), Правителството може, при подходящи случаи, да представи едностранно доказателства, за да избегне разкриване на какъвто и да е въпрос, който може неблагоприятно да засегне провеждащо се наказателно разследване или висящо наказателно дело.

(6) Когато по настоящата алинея е спряно гражданско конфискационно производство, съдът издава такова нареждане, което е необходимо да запази стойността на собствеността или да защити правата на залогодържателите или други лица, които имат интерес в собствеността, докато спирането е в сила.

(7) Решение на съда, че ищецът има право да иска спиране в съответствие с параграф 2, се прилага само по настоящата алинея и не е пречка пред Правителството да оспори това право на ищеца с диспозитивно искане или по време на наказателния процес.

 

(h) В допълнение към мястото, предвидено по член 1395 на раздел 28 или която и да е друга разпоредба на закона, в случай на собственост, която е на ответник, обвинен в нарушение, което е основание за конфискация на собственост по настоящия член, процедурата за конфискация по настоящия член може да се предприеме в съдебен окръг, в който ответникът, притежаващ тази собственост, е открит или в съдебен окръг, в който е започнато наказателното преследване.

            (i)(1) Когато по този раздел е конфискувана собственост по гражданското или наказателното право, Главният прокурор или Министъра на финансите, в зависимост от случая, могат да прехвърлят конфискуваната лична собственост или приходите от продажбата на всяка конфискувана лична или недвижима собственост на която и да е чужда държава, която участва пряко или непряко в отнемането или конфискуването на собствеността, ако прехвърлянето:

                        (А) е било одобрено от Държавния секретар;

                        (В) е по силата на международно споразумение между Съединените щати и чуждата държава;

                        (С) е направено в полза на държава която, ако е приложимо, е удостоверена по член 481(h) от Закона за чуждестранната помощ от 1961 г.

Решение на Главния прокурор или на Министъра на финансите по настоящия параграф не подлежи на преглед. Чуждата държава, в случай на прехвърляне на собственост или приходи от продажба на собственост по настоящата алинея, поема всички разходи, направени от Съединените щати при отнемането, поддържането, описа, съхраняването, конфискацията и разпореждането със собствеността, както и всички разходи по прехвърлянето. Плащането на всички тези разходи и прехвърлянето на активи по настоящия параграф се извършват в срокове и по условия, определени по преценка на Главния прокурор или Министъра на финансите.

            (2) Разпоредбите на настоящия член не могат да се тълкуват като ограничаващи или препятстващи който и да е друг орган на Съединените щати да предостави съдействие на чужда държава при получаване на собственост, свързана с престъпление, извършено в чуждата държава, включително собственост, която служи за доказателство на престъпление, извършено в чуждата държава.

            (3) Заверена заповед или съдебно решение за конфискация на компетентен съд на чужда държава относно собственост, която е предмет на конфискация по настоящия член и е определено от съда, че е вида собственост, посочен в алинея (а)(1)(В) на настоящия член, както и всички заверени записи или протоколи от показания, взети в хода на  чуждестранни съдебни процедури относно такава заповед или съдебно решение или конфискация, са допустими като доказателство в производства, заведени по настоящия член. Такава заверена заповед или съдебно решение за конфискация, когато са допуснати като доказателство, съставляват основателна причина, че конфискуваната с такава заповед или решение собственост е предмет на конфискация по настоящия член и създава оборима презумпция за конфискуемостта на тази собственост по настоящия член.

            (4) Заварена заповед или осъдително съдебно решение  от компетентен съд на чужда държава относно незаконна дейност с наркотици, която води до конфискация по настоящия член, както и всички заверени записи или протоколи от показания, взети в хода на  чуждестранни съдебни процедури относно такава заповед или съдебно решение, са допустими като доказателство в производства, заведени по настоящия член. Такава заверена заповед или съдебно решение за осъждане, когато са допуснати като доказателство, създават оборима презумпция, че незаконната дейност с наркотици, водеща до конфискация по настоящия член, е осъществена.

(5) Разпоредбите на параграфи (3) и (4) на настоящата алинея не могат да се тълкуват нито като ограничаващи допустимостта на което и да е друго доказателство, което иначе е допустимо, нито като ограничаващи възможността на Съединените щати да докажат основателна причина, че собствеността е предмет на конфискация от което и да е доказателство, допустимо иначе.

 

(j) По смисъла на настоящия член:

(1)  терминът “Главен прокурор” означава Главния прокурор или негов пълномощник;

(2)  терминът “Министър на финансите” означава Министъра на финансите или негов пълномощник.

 

(Added Pub.L. 99-570, Title I, § 1366(a), Oct. 27, 1986, 100 Stat. 3207-35, and amended Pub.L. 100-690, Title VI, §§ 6463(a), (b), 6469(b), (e), (f), 6471(c), Nov. 18, 1988, 102 Stat. 4374, 4377, 4378; Pub.L. 101-73, Title IX, § 963(a), (b), Aug. 9, 1989, 103 Stat. 504; Pub.L. 101-647, Title I, § 103, Title XXV, §§ 2508, 2524, 2525(a), Title XXXV, §3531, Nov. 29, 1990, 104 Stat. 4791, 4862, 4873, 4874, 4924; Pub.L. 102-393, Title VI, § 638(d), Oct. 6, 1992, 106 Stat. 1788; Pub.L. 102-519, Title I, § 104(a), Oct. 25, 1992, 106 Stat. 3385; Pub.L. 102-550, Title XV, §§ 1525(c)(1), 1533, Oct. 28, 1992, 106 Stat. 4065, 4066; Pub.L. 103-322, Title XXXIII, § 330011(s)(2), Sept. 13, 1994, 108 Stat. 2146; Pub.L. 103-447, Title I, § 102(b), Nov. 2, 1994, 108 Stat. 4693; Pub.L. 106-185, §§ 2(c)(1), 5(a), 6, 8(a), 20, Apr. 25, 2000, 114 Stat. 210, 213 to 215, 224).

 

ИСТОРИЧЕСКИ И ЗАКОНОВИ БЕЛЕЖКИ

 

Препратки в текста

Законът за контролираните субстанции, посочен в алинея (а)(1)(В) и (b)(4)(А), е глава II на Pub.L., 91-513, Oct. 27, 1970, 84 Stat. 1242,  изменян и допълван, принципно се класифицира към подраздел I (член 801 и сл.) на част 13 на Глава 21, Храни и лекарства. За пълната класификация на този Закон към Кодекса, виж бележката Кратко заглавие към член 801 на Раздел 21 и Таблиците.

Федералните наказателно-процесуални правила, посочени в алинея (b), са установени с този раздел.

Допълнителните правила за някои военно-морски и морски искове, посочени в алинея (b)(2), са установени с Раздел 28 на Федералните гражданско-процесуални правила.

Член 3 на Закона за злоупотреба с наркотици от 1986 г., посочен в алинея (е), е член 3 на Pub. L. 99-570, който е установен с бележка към член 801 на Раздел 21.

Член 481(h) на Закона за чуждестранна помощ от 1961 г., посочен в алинея (i)(1)(С), беше класифициран към член 2291(h) на Раздел 22, Международни отношения и връзки, преди отмяната на алинея (h) от Pub.L. 102-583 § 6(b)(2), Nov. 2, 108 Stat. 4932. Препратката към член 481(h) на Закона за чуждестранната помощ от 1961 г. вероятно би трябвало да бъде към член 490(а)(1) на закона, който е класифициран към член 2291j(а)(1) на Раздел 22.

 

Действащи и приложими разпоредби

Закони от 2000 г. Измененията и допълненията от Pub.L. 106-185, приложими към всички конфискационни производства, започнали на или след датата, която е 120 дни след 25 април 2000 г., виж член 21 на Pub.L. 106-185, установен като бележка към член 1324 на Раздел 8.

Закони от 1994 г. Член 330011(s)(2) на Pub.L. 103-322, частично предвиждащ, че изменението и допълнението, направено от този член, изменя и допълва основни понятия на член 2525(а)(2) на Pub.L. 101-647 (който изменя и допълва този член), влиза в сила на датата, на която член 2525(а)(2) на Pub.L. 101-647 влиза в сила; член 2525(а) на Pub.L. 101-647 влиза в сила на датата на приемането на Pub.L. 101-647,  одобрен на 29 ноември 1990 г.

Закони от 1992 г. Замяната на "член 490 на Закона за чуждестранната помощ от 1961 г." за "член 481(h) на Закона за чуждестранната помощ от 1961 г.)” от член 6(а) на Pub.L.102-583, предвидена като бележка към член 2291h на Раздел 22, Международни отношения и връзки.

Освен ако не е предвидено друго, изменението и допълнението от Pub.L. 102-550 в сила от 28 октомври 1992 г., виж член 2 на Pub.L. 102-550, предвиден като бележка към член 5301 на Раздел 42, Законът за общественото здравеопазване и благосъстояние.

 

Делимост на разпоредбите

Ако която и да е разпоредба на Pub.L. 101-73 или съответното й приложение към което и да е лице или обстоятелство стане недействителна, останалото от Pub.L. 101-73 и приложението на разпоредбата към други лица, различно поставени или към други обстоятелства не се засягат от това, виж член 1221 на Pub.L. 101-73, предвиден като бележка към член 1811 на Раздел 12, Банки и банково дело.

Член 1367 на Pub.L. 99-570 предвижда, че: "Ако която и да е разпоредба на този подраздел [Pub.L. 99-570, Раздел I, Подраздел H] или което и да е изменение или допълнение, направено от този закон [Pub.L. 99-570, 27 октомври 1986 г., 100 Stat. 3207-39] или съответното прилагане към което и да е лице или обстоятелство стане недействителна, разпоредбите на всяка друга част, както и тяхното приложение, няма да бъдат засегнати от това."

 

Кратко заглавие

Изменения и допълнения от 2000 г. Pub.L. 106-185, § (1)(а), 25 април 2000 г., 114 Stat. 202, предвижда, че: "Този закон [приемащ членове 983 и 985 на този раздел и членове 2466 и 2467 на Раздел 28, изменящи и допълващи членове 1324 на Раздел 8, членове 981, 982, 984, 986, 2232, 2254 и 3322 на този раздел, член 1621 на Раздел 19, член 881 на Раздел 21, членове 524, 2461, 2465 и 2680 на Раздел 28 и член 2996f на Раздел 42, отменящ член 888 на Раздел 21 и приемащ разпоредби, предвидени като бележки към 1324 на Раздел 8 и член 3724 на Раздел 31] могат да бъдат цитирани като "Закон за реформа на конфискацията на граждански активи от 2000 г."

 

§ 982.                   Наказателна конфискация

 

(а)(1) Съдът, налагащ наказание на лице, осъдено за престъпление по нарушаване на член 5313(а), 5316 или 5324 на раздел 31, или на член 1956, 1957 или 1960 на този раздел, нарежда конфискация в полза на Съединените щати на която и да е собственост, недвижима или лична, замесена в това престъпление, или на собственост, която може да бъде проследена до тази собственост. Никаква собственост обаче не може да бъде отнета или конфискувана в случай на нарушаване на член 5313(а) на раздел 31 на вътрешна финансова институция, проверявана от Надзорна агенция на федерална банка или финансова институция, регулирана от Комисията за ценните книжа и борсите или техен партньор, директор или служител.

(2) Съдът, налагайки присъда на лице, обвинено в нарушаване на или в сговор за нарушаване на:

            (А) член 215, 656, 657, 1005, 1006, 1007, 1014, 1341, 1343 или 1344 на този раздел, засягащи финансова институция, или

            (В) член 471, 472, 473, 474, 476, 477, 478, 479, 480, 481, 485, 486, 487, 488, 501, 502, 510, 542, 545, 842, 844, 1028, 1029 или 1030 на този раздел

нарежда конфискация в полза на Съединените щати на която и да е собственост, съставляваща или произтичаща от това нарушение, както и приходите, получени от лицето пряко или косвено в резултат на това нарушение.

(3) Съдът, налагайки присъда на лице, обвинено в престъпление по:

(А) член 666(а)(1) (отнасящ се до измама на Федерална програма);

(В) член 1001 (отнасящ се до измама и неверни данни);

(С) член 1031 (отнасящ се до значителна измама срещу Съединените щати);

(D) член 1032 (отнасящ се до укриване на активи на доверител, синдик или ликвидатор на застрахована финансова институция);

(Е) член 1341 (отнасящ се до пощенска измама) или

(F) член 1343 (отнасящ се до  измама с парични преводи),

включващо продажба на активи, придобити или държани от “Резолюшън Тръст Корпорейшън”, “корпорацията за застраховка на федерални депозити”, като доверител или синдик на финансова институция или всеки друг доверител на финансова институция, назначен от Службата на контрольора на валутата или Службата за надзор на икономиите или Администрацията на Националния кредитен съюз, като доверител или ликвидатор на финансова институция, постановява конфискация в полза на Съединените щати на всяка собственост, недвижима или лична, която представлява или може да се проследи в общите придобивки, получени пряко или косвено като резултат от това нарушение.

(4) По отношение на нарушение, посочено в алинея (а)(3), извършено с цел изпълнение или опит за изпълнение на каквато и да е схема или изобретение за измама или за получаване на пари или собственост чрез неверни или лъжливи заявления, заблуди, представителства или обещания, общите придобивки от такова нарушение включват всяка собственост, недвижима или лична, материална или нематериална, която е получена, пряко или косвено, като резултат от това нарушение.

(5) Съдът, при налагане на наказание на лице, обвинено в нарушаване или сговор за нарушаване на:

(А) член 511 (смяна или отнемане на регистрационни идентификационни номера на моторно превозно средство);

(В) член 553 (внос или износ на откраднати моторни превозни средства);

(С) член 2119 (въоръжен грабеж на автомобили);

(D) член 2312 (превозване на откраднати моторни превозни средства при междущатска търговия); или

(E) член 2313 (притежание или продажба на откраднати моторни превозни средства,  превозени при междущатска търговия)

постановява конфискация в полза на Съединените щати на всякаква собственост, недвижима или лична, която представлява или може да се проследи в брутните постъпления, получени пряко или косвено, в резултат на това нарушение.

(6)(А) Съдът, налагайки присъда на лице, обвинено в нарушаване или в сговаряне за нарушаване на член 274(а), 274А(а)(1) или 274А(а)(2) на Закона за имиграцията и националността или член 1425, 1426, 1427, 1541, 1542, 1543, 1544 или 1546 на настоящия раздел или в нарушаване или в сговаряне за нарушаване на член 1028 на настоящия раздел, ако е извършено във връзка с издаване на паспорт или виза или използване, постановява конфискация в полза на Съединените щати, независимо от каквито и да е разпоредби на щатското законодателство, на:

            (i) всяко превозно средство, включително всяко морско, сухопътно или въздушно, използвано при извършване на престъплението, за което лицето е осъдено; и

            (ii) всяка собственост, недвижима или лична -

                        (I) която съставлява или произтича или може да се проследи в постъпленията, получени, пряко или косвено, от извършването на престъплението, за което лицето е осъдено; или

                        (II) която е използвана, за да улесни или е имало намерение да бъде използвана за улесняване извършване на престъплението, за което лицето е осъдено.

            (В) Съдът, налагайки присъда на лице, посочено в точка (А) постановява конфискация в полза на Съединените щати на цялата собственост, посочена в тази точка.

(7) Съдът, налагайки присъда на лице, обвинено във федерално престъпление срещу здравеопазването, постановява конфискация на собственост, недвижима или лична, която съставлява или произтича, пряко или косвено, от брутните постъпления, които могат да се проследят в извършването на престъплението.

(8) Съдът, осъждайки подсъдим, обвинен в престъпление по член 1028, 1029, 1341, 1342, 1343 или 1344 или в сговаряне за извършване на такова престъпление, ако престъплението включва телемаркетинг (както този термин е определен в член 2325), постановява конфискация в полза на Съединените щати на всяка недвижима или лична собственост:

            (А) която е използвана или е имало намерение да бъде използвана за извършването, улесняване или насърчаване извършването на това престъпление; и

            (В) която съставлява, произтича от или може да се проследи в брутните постъпления, които подсъдимият е получил, пряко или косвено, като резултат от престъплението.

 

(b)(1) Конфискацията на собственост по настоящата глава, включително каквото и да е отнемане и разпореждане със собствеността или свързаните с това съдебни или административни процедури, се подчинява на разпоредбите на член 413 (различен от алинея (d) на настоящия член) на Закона за цялостната превенция на злоупотребата с наркотици и контрола от 1970 (21 U.S.C. 853).

(2) Замяната на разпоредбите за активи на алинея 413(а) не може да се използва за постановяване на конфискация на активи срещу подсъдимия вместо действителната "изпрана" собственост, където този подсъдим е действал просто като посредник, който е управлявал тази собственост, но не е получил собствеността при престъплението "изпиране на пари", освен ако подсъдимият, при извършването на престъплението или престъпленията, даващи основание за конфискация, не е извършил три или повече прехвърляния, включващи общо 100,000 щатски долара или повече, в който и да е дванадесет-месечен период.

(Added Pub. L. 99-570, Title I, § 1366(a), Oct. 25, 1986, 100 Stat. 3707-39, and amended Pub.L. 100-690, Title IV, §§ 6463(c), 6464, Nov. 18, 1988, 102 Stat. 504; Pub.L. 101-73, Title IX, § 963(c), Aug. 9, 1989, 103 Stat. 504; Pub.L. 101-647, Title XIV, §§ 1401, 1403, Title XXV, § 2525(b), Nov. 29, 1990, 104 Stat. 4835, 4874; Pub.L. 102-393, Title VI, § 638(e), Oct. 6, 1992, 106 Stat. 1788; Pub.L. 102-519, Title I, § 104(b), Oct. 25, 1992, 106 Stat. 4058; Pub.L. 103-322, Title XXXIII, § 330011(s)(1), Sept. 13, 1994, 108 Stat. 2145; Pub.L. 104-191, Title II, § 249(a), (b), Aug. 21, 1996, 110 Stat. 2020; Pub.L. 104-208, Div. C, Title II, § 217, Sept. 30, 1996, 110 Stat. 3009-573; Pub.L. 105-184, § 2, June 23, 1998, 112 Stat. 520; Pub.L. 105-318, § 6(a), Oct. 30, 1998, 112 Stat. 3010; Pub.L. 106-185, § 18(b), Apr. 25, 2000, 114 Stat. 223.)

 

ИСТОРИЧЕСКИ И ЗАКОНОВИ БЕЛЕЖКИ

Препратки в текста

Членове 274(а), 274А(а)(2) на Закона за имиграцията и националността, посочени в алинея (а)(6) са класифицирани съответно към 8 U.S.C.A. §§ 1324(а), 1324а(а)(1) и 1324а(а)(2).

 

Действащи и приложими разпоредби

Закони от 2000 г. Измененията и допълненията от Pub.L. 106-185, приложими към каквито и да е конфискационни производства, предприети на или след датата, която е 120 дни след 25 април 2000 г., виж член 21 на Pub.L. 106-185, посочена като бележка към член 1324 на Раздел 8.

 

Закони от 1994 г. Член 330011(s)(1) на Pub.L. 103-332 предвижда частично, че изменението и допълнението, направено от този член, изменящ член 1401 на Pub.L. 101-647 (който изменя и допълва този член), влиза в сила на датата, на която член 1401 на Pub.L. 101-647 влиза в сила; член 1401 на Pub.L. 101-647 влиза в сила на датата на приемането на Pub.L. 101-647,  одобрен на 29 ноември 1990 г.

 

Делимост на разпоредбите

Ако която и да е разпоредба на Част С на Pub.L. 104-208 или приложението на тази разпоредба към което и да е лице или обстоятелство стане противоконституционна, останалото от Част С на Pub.L. 104-208 и приложението на разпоредбите на Част С на Pub.L. 104-208 спрямо което и да е лице или обстоятелство няма да бъде засегнато от това, виж член 1(е) на Pub.L. 104-208, посочен като бележка по член 1101 на Раздел 8, Чужденци и националност.

Ако която и да е разпоредба на Pub.L. 101-73 или нейното приложение към което и да е лице или обстоятелство стане недействителна, останалото от Pub.L. 101-73 и приложението на разпоредбата към други лица, които нямат сходно положение, или към други обстоятелства, няма да бъдат засегнати от това, виж член 1221 на Pub.L. 101-73, посочен като бележка по член 1811 на Раздел 12, Банки и банково дело.

 

§ 983.         Общи правила за граждански конфискационни производства

 

(а) Уведомление; иск; обжалване.

(1)(А)(i) Освен предвиденото в точки от (ii) до (v), при всяко досъдебно конфискационно производство по закона за гражданска конфискация, по отношение на която от Правителството се изисква да изпрати писмено уведомление на заинтересованите страни, такова уведомление се изпраща по начин, който да осигури подходящо уведомяване, доколкото това е приложимо, и в никакъв случай по-късно от 60 дни след датата на отнемането.

(ii) Не се изисква уведомление, ако преди да изтече 60-дневният период, Правителството заведе дело за гражданска съдебна конфискация срещу собствеността и отправи уведомление за този иск, в съответствие с изискванията на закона.

(iii) Ако, преди да изтече 60-дневният период, Правителството не заведе дело за гражданска съдебна конфискация, но е получило наказателенобвиненителен акт, съдържащ твърдения, че собствеността е предмет на конфискация, Правителството или:

            (I) изпраща уведомление в срок от 60 дни и продължава досъдебните граждански конфискационни процедури по настоящия член; или

            (II) прекратява досъдебните граждански конфискационни процедури и предприема необходимите стъпки да запази правото си да продължи попечителството върху собствеността съгласно предвиденото в приложимите наказателни конфискационни закони.

(iv) В случаи, при който собствеността е отнета от щатска или местна правоохранителна агенция и е предадена на федерална правоохранителна агенция по смисъла на федералния закон за конфискация, се изпраща уведомление не по-късно от 90 дни след датата на отнемането от щатската или местната правоохранителна агенция.

(v) Ако самоличността или интереса на страна не е определен и след отнемането или предаването, но е определена преди вписването на декларация за конфискация, на тази заинтересована страна се изпраща уведомление не по-късно от 60 дни след определяне от Правителството на самоличността на страната или интереса на тази страна.

(В) Наблюдаващият служител в главното управление на отнемащата агенция може да продължи срока за изпращане на уведомление по точка (А) за срок, който не може да надхвърля 30 дни (който период не може да бъде повече продължаван, освен от съд), ако служителят определи, че са налице условията по точка (D).

(С) По искане на Правителството, съдът може да продължи срока за изпращане на уведомление по точка (А) за срок, който не може да надвишава 60 дни, който срок може да бъде продължаван от съда с 60-дневни периоди, ако е необходимо, в случай че съдът определи, на основание писмено удостоверение на наблюдаващия служител в главното управление на отнемащата агенция, че са налице условията по точка (D).

(D) Периодът за изпращане на уведомление по настоящата точка може да бъде удължен само ако има основание да се смята, че уведомлението може да има неблагоприятен резултат, включващ:

            (i) заплаха за живота или физическата безопасност на дадено лице;

            (ii) избягване на наказателно преследване;

            (iii) унищожаване или подправяне на доказателства;

            (iv) заплашване на потенциални свидетели; или

            (v) друга сериозна заплаха за разследването или ненадлежно забавяне на съдебния процес.

(Е) Всяка федерална отнемаща агенция, предприела досъдебни конфискации по настоящия член, докладва периодично на съдебните комисии към Камарата на представителите и на Сената броя на случаите, при които е дадено удължаване на срока по точка (В).

(F) Ако Правителството не изпрати уведомление за отнемане на собственост в съответствие с точка (А) на лицето, от което собствеността е била отнета, и не е дадено удължаване на срока, Правителството връща собствеността на това лице, без това да засяга правото на Правителството да предприеме конфискационни процедури по-късно. Правителството не е задължено да връща контрабандна или друга собственост, която лицето, от което собствеността е била отнета, не може да притежава законно.

(2)(А) Всяко лице, претендиращо собственост, отнета при досъдебно гражданско конфискационно производство по закона за гражданската конфискация, може да подаде жалба до съответната служба след отнемането.

(В) Жалбата по точка (А) може да бъде подадена не по-късно от крайния срок, посочен в личното уведомление (който краен срок не може да бъде по-кратък от 35 дни след датата на изпращането на уведомлението), а в случай, че това уведомление не е получено, жалбата може да бъде подадена не по-късно от 30 дни след датата на окончателното обнародване на уведомлението за отнемане.

(С) Жалбата:

            (i) посочва конкретната собственост, която се претендира;

            (ii) заявява интереса на обжалващия към тази собственост; и

            (iii) се подава под клетва, предмет на наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.

(D) За жалбата не се изисква специален формуляр. Всяка федерална агенция, предприела досъдебна конфискация по настоящия член, изготвя формуляри за жалби, които са на разположение при поискване, като формулярите следва да бъдат написани на лесно разбираем език.

(Е) Всяко лице може да подаде жалба по точка (А), без пощенски разходи, по отношение на собствеността, предмет на жалбата.

(3)(А) Не по-късно от 90 дни след подаване на жалба, Правителството завежда иск за конфискация по начина, посочен в Допълнителните правила за военно-морски и морски искове или връща собствеността, предмет на жалбата, като съдът, в чийто район ще бъде заведен искът, може да удължи срока за подаване на иска поради посочена основателна причина или при съгласие на страните.

(В) В случай че Правителството не:

            (i) заведе иск за конфискация или върне собствеността в съответствие с точка (А); или

            (ii) преди изтичане на срока за завеждане на иск:

                        (I) не получи наказателен обвинителен акт, съдържащ твърдение, че собствеността е предмет на конфискация; и

                        (II) не предприеме необходимите стъпки да запази правото си да продължи попечителството върху собствеността, в съответствие с предвиденото в приложимите наказателни конфискационни закони,

Правителството веднага освобождава собствеността в съответствие с разпорежданията, обнародвани от Главния прокурор, като не може да предприема каквито и да е по-нататъшни действия, които да доведат до гражданска конфискация на тази собственост във връзка с основното престъпление.

(С) Вместо или в допълнение към подаване на иск за гражданска конфискация, Правителството може да включи твърдение за конфискация по наказателно обвинение. Ако наказателната конфискация е единственото конфискационно производство, предприето от Правителството, правото на Правителството да продължи притежаването на собствеността се подчинява на приложимия наказателен конфискационен закон.

(D) Никакво оплакване не може да бъде отхвърлено на основание, че Правителството не разполага с адекватно доказателство по време на завеждането на иска за установяване конфискуемостта на собствеността.

(4)(А) Във всеки случай, при който Правителството заведе дело в съответния окръжен съд на Съединените щати за конфискация на собственост, всяко лице, претендиращо интерес върху отнетата собственост, може да подаде жалба, заявяваща личния интерес на това лице върху собствеността, по начина, посочен в Допълнителните правила за някои военно-морски и морски искове, като такава жалба не може да бъде подадена по-късно от 30 дни след завеждането на делото от Правителството или, ако е приложимо, не по-късно от 30 дни след датата на окончателното обнародване на уведомление за завеждане на дело.

(В) Лице, заявило интерес към отнета собственост по точка (А), внася отговор на иска на Правителството за конфискация не по-късно от 20 дни след датата на завеждането на иска.

 

(b) Представителство

(1)(А) Ако лице, имащо основание да обжалва конфискация на собственост в съдебно гражданско конфискационно производство по закона за гражданската конфискация, не е във финансово състояние да получи представителство от адвокат и лицето е представлявано от адвокат, назначен по член 3006А на този раздел във връзка със съответно наказателно дело, съдът може да упълномощи адвокат да представлява това лице по отношение на иска.

(В) Когато решава дали да упълномощи адвокат да представлява дадено лице по точка (А), съдът следва да вземе пред вид такива фактори, като:

(i)         основание на лицето да обжалва конфискацията; и

(ii)        дали жалбата е направена добросъвестно.

(2)(А) Ако лице, имащо основание да обжалва конфискацията на собственост в съдебно гражданско конфискационно производство по закона за гражданската конфискация, не е във финансово състояние да бъде представлявано от адвокат и собствеността, предмет на конфискация, е недвижима собственост, която е била използвана от лицето като основно жилище, съдът, по искане на лицето, осигурява на лицето  защита по делото от адвокат от Корпорацията за правни услуги.

(В)(i) В подходящо време, по време на представителството по точка (А) Корпорацията за правни услуги представя на съда заявление за разумни адвокатски хонорари и разходи.

(ii) Съдът постановява решение в полза на Корпорацията за правни услуги за разумни адвокатски хонорари и разходи, представени в съответствие с (i) и счита това решение за платимо по член 2465 на глава 28, Кодекс на Съединените щати, независимо от изхода на делото.

(3) Съдът определя заплащане за представителство по настоящата алинея, което да е равностойно на това, предвидено за съдебно назначено представителство по член 3006А на настоящия раздел.

 

(с) Тежест на доказване. В дело или процедура, заведени по която и да е гражданска конфискационна разпоредба за гражданска конфискация на всяка собственост:

(1)  тежестта на доказване е на Правителството, което установява с убедителни доказателства, че собствеността е предмет на конфискация;

(2)  Правителството може да използва доказателство, събрано след завеждане на дело за конфискация, което установява с убедителни доказателства, че собствеността е предмет на конфискация; и

(3)  Ако тезата на Правителството за конфискация е, че собствеността е била използвана за извършване или улесняване извършването на престъпно деяние или е била включена в извършването на престъпно деяние, Правителството доказва, че е имало съществена връзка между собствеността и деянието.

 

(d) Защита на невиновен собственик

(1)  Интересът на невиновен собственик в собственост не се конфискува по какъвто и да е закон за гражданска конфискация. Върху заинтересованият пада тежестта да докаже с убедителни доказателства, че заинтересованият е невиновен собственик.

(2)  (А) По отношение собственически интерес, съществуващ по времето на незаконното поведение, даващо основание да бъде извършена конфискация, терминът “невиновен собственик” означава собственик, който:

(i)         не е знаел за деянието, даващо основание за конфискация; или

(ii)        при узнаване за деянието, даващо основание за конфискация, е направил всичко разумно, което може да се очаква в съответствие с обстоятелствата, за да прекрати такова използване на собствеността.

(В) (i) За целите на настоящия параграф, начините, по които дадено лице може да покаже, че това лице е направило всичко разумно, което може да се очаква, могат да включват представянето на доказателства, че това лице, до степента, разрешена от закона:

(І) е предоставило своевременно на съответната правоохранителна агенция информация, сочеща, че лицето знае, че деянието, даващо основание за конфискация би се извършило или е извършено; и

(ІІ) своевременно е отнело или е направило добросъвестен опит да отнеме разрешението на онези, замесени в такова деяние, да използват собствеността или е предприело разумни действия да се консултира с правоохранителната агенция да спре или предотврати незаконното използване на собствеността.

(ii) По тази точка не се изисква от лицето да предприеме стъпки, за които лицето разумно е предполагало, че би било вероятно да изложат което и да е лице (различно от лицето, чието деяние дава основание за конфискация) на физическа опасност.

(3)(А) Във връзка със собственически интерес, придобит след като деянието, даващо основание за конфискация, е било извършено, терминът “невиновен собственик” означава лице, което по времето, към което  е придобило интерес в собствеността:

(i)         е било добросъвестен купувач или продавач срещу някаква стойност (включително купувач или продавач на стоки или услуги срещу някаква стойност); и

(ii)        не е знаело и не е имало основателна причина да смята, че собствеността е предмет на конфискация.

(В) Действителна жалба по точка (А) не може да бъде отхвърлена на основание, че заинтересованият не е платил никаква стойност срещу собствеността, ако:

(i)         собствеността е основно жилище на заинтересования;

(ii)        лишаването на заинтересования от собствеността би лишило заинтересования от възможността да разполага с разумен подслон, както и всички зависими лица, живеещи със заинтересования;

(iii)       собствеността не е и не може да бъде проследена в приходите от което и да е престъпно деяние; и

(iv)       заинтересованият е придобил неговия или нейния интерес в собствеността чрез брак, развод или юридическо разделяне, или заинтересованият е бил съпруг/съпруга или юридически зависим от лице, чиято смърт е довела до прехвърляне на собствеността до заинтересования чрез наследство или завещание,

освен, когато съдът ограничи стойността на интереса в която и да е недвижима собственост, за която е доказана невиновна собственост по настоящата точка, до стойността, необходима да се поддържа разумен подслон за такъв заинтересован и всички зависими лица, живеещи със заинтересования.

(4) Независимо от която и да е разпоредба на настоящата алинея, никой не може да заявява по настоящата алинея интерес в контрабандна собственост или друга собственост, която е придобита незаконно.

(5) Ако съдът определи, в съответствие с настоящия член, че невиновен собственик има частичен интерес в собственост, която би била предмет на конфискация или съвместно наета собственост или изцяло наета собственост, съдът може да издаде съответно разпореждане:

            (А) за разделяне на собствеността;

            (В) за прехвърляне на собствеността на Правителството с уговорката, Правителството да компенсира невиновния собственик в размера на неговия или нейния интерес в собствеността, след като е издадено окончателно разпореждане за конфискация и собствеността е била намалена до ликвидни активи; или

            (С) разрешаващо на невиновния собственик да остане в собствеността, предмет на вещна тежест в полза на Правителството, до размера на конфискационния интерес в собствеността.

(6) В настоящата алинея, терминът “собственик”:

            (А) означава лице, което има интерес на собственик в конкретната собственост, която се иска да бъде конфискувана, включително аренда, обезпечение, ипотека, вписано обезпечение или действително прехвърляне на имуществено право; и

            (В) не включва:

(i)         лице само с общ необезпечен интерес, или претенция срещу, собствеността или имота на друг;

(ii)        залогополучател, освен ако залогодателят е идентифициран и залогополучателят покаже привидна правна претенция за отнетата собственост; или

(iii)       длъжностно лице, което не упражнява право на владение или контрол върху собствеността.

 

(е) Искане за отхвърляне на конфискация

(1) Всяко лице, имащо право на писмено уведомление по която и да е извънсъдебна гражданска конфискационна процедура по закон за гражданска конфискация, което не е получило такова уведомление, може да подаде искане за отхвърляне на искова молба за конфискация във връзка с интереса на това лице в собствеността, което искане се уважава, ако:

            (А) Правителството е знаело или разумно би трябвало да знае за интереса на искащата страна и не е предприело разумни стъпки да връчи на тази страна уведомление; и

            (В) искащата страна не е знаела или е имала причина да не знае за отнемането в рамките на достатъчния срок за подаване на своевременна жалба.

2(А) Независимо от изтичането на който и да е приложим срок за давност, ако съдът уважи искане по параграф (1), съдът отхвърля иска за конфискация спрямо интереса на искащата страна, без да засяга правото на Правителството да предприеме последващи конфискационни процедури спрямо интереса на искащата страна.

(В) Всяка процедура, посочена в точка (А) се предприема:

(i)         ако е досъдебна, в срок от 60 дни от издаването на разпореждането, уважаващо искането; или

(ii)        ако е съдебна, в срок от 6 месеца от издаването на разпореждането, уважаващо искането.

(3) Иск по параграф (1) може да бъде подаден не по-късно от 5 години след датата на окончателното обнародване за отнемане на собствеността.

(4) Ако към момента, когато заведения по параграф (1) иск е уважен, Правителството се е разпоредило с конфискуваната собственост в съответствие със закона, Правителството може да започне процедура за замяна на пари, равностойни на стойността на интереса на страната в собствеността към момента на разпореждане със собствеността.

(5) Иск, заведен по настоящата алинея, е единственото средство да се търси отмяна на акт за конфискация по граждански конфискационни закони.

 

(f) Освобождаване на отнета собственост

(1) Ищецът по алинея (а) има право на незабавно освобождаване на отнета собственост, ако:

            (А) ищецът има владелчески интерес в собствеността;

            (В) ищецът е достатъчно  обвързан с обществото, за да осигури, че собствеността ще бъде на разположение по времето на съдебния процес;

            (С) продължаващото притежаване от Правителството на отнетата собственост до окончателното решение по конфискационните процедури ще причини значителни затруднения на ищеца, като препятстване функционирането на бизнес, спиране на дадено лице да работи или оставяне на дадено лице без подслон;

            (D) вероятното затруднение на ищеца от продължаващото притежаване на Правителството надделява над риска, че собствеността ще бъде разрушена, увредена, загубена, скрита или прехвърлена, ако е върната на ищеца по време на висящото производство; и

            (Е) никое от условията, посочени в параграф (8), не е приложимо.

(2) Лицето, търсещо освобождаване на собственост по настоящата алинея, трябва да отправи искане за владение на собствеността към съответните служби, като искането трябва да посочва основанията, които отговарят на изискванията на параграф (1).

(3)(А) Ако до 15 дни след датата на искане по параграф (2) собствеността не е била освободена, заинтересованият може да подаде иск в окръжния съд, в който е била подадена жалбата или, ако не е била подадена жалба, в окръжния съд, в който е била издадена заповедта за отнемане или в окръжния съд на района, в който собствеността е била отнета.

(В) Искът, посочен в точка (А) посочва:

            (i) основанията, които отговарят на изискванията на параграф (1); и

            (ii) стъпките, които жалбоподателят е предприел пред съответните служби, за да осигури освобождаването на собствеността.

(4) Ако Правителството докаже, че жалбата на жалбоподателя е неоснователна, съдът отхвърля иска. При отговор на иск по настоящата алинея на други основания, Правителството може в съответните случаи едностранно да представи доказателство, за да избегне разкриване на каквато и да е информация, която може да се отрази неблагоприятно върху провеждащо се наказателно разследване или висящ наказателен процес.

(5) Съдът издава решение по жалбата, подадена по параграф (3), не по-късно от 30 дни след датата на подаването, освен ако това 30-дневно ограничение се удължи по съгласие на страните или от съда поради изтъкната основателна причина.

(6) Ако:

            (А) е подадена жалба по параграф (3); и

            (В) жалбоподателят покаже, че изискванията на параграф (1) са изпълнени

окръжният съд нарежда собствеността да бъде върната на жалбоподателя, до приключване на воденото от Правителството производство за получаване конфискация на собствеността.

(7) Ако съдът уважи жалба по параграф (3):

            (А) съдът може да издаде всякакво разпореждане, необходимо да осигури запазването на стойността на собствеността, докато конфискационното дело е висящо, включително:

                        (i)  разрешаване инспекцията, заснемането и инвентаризацията на собствеността;

                        (ii) определяне на гаранция в съответствие с правило Е(5) на Допълнителните правила за някои военно-морски и морски искове; и

                        (iii) изискващо жалбоподателят да застрахова или да продължи застраховката на въпросната собственост.

            (В) Правителството може да наложи заложно право върху собствеността или да впише висящо дело, които да осигурят, че собствеността няма да бъде прехвърлена на друго лице.

(8) Настоящата алинея не се прилага ако отнетата собственост:

            (А) е контрабандна, валутна или друг монетарен инструмент или електронни средства, освен ако тази валута или друг монетарен инструмент или електронни средства не съставляват активи на законен бизнес, който е бил отнет;

            (В) ще се използва като доказателство за нарушаване на закона;

            (С) по предназначение или поради друга характеристика, е особено подходяща  за използване за незаконна дейност; или

            (D) е възможно да бъде използвана за извършване на допълнителни престъпни деяния ако се върне на жалбоподателя.

 

(g) Пропорционалност

(1) Жалбоподателят по алинея (а)(4) може да поиска от съда да определи дали конфискацията е била противоконституционна.

(2) При подготовката на това определение, съдът сравнява конфискацията с тежестта на деянието, дало основание за конфискация.

(3) Тежестта на установяване с убедителни доказателства, че конфискацията е изцяло непропорционална пада върху жалбоподателя и се извършва в съдебно заседание, проведено от съд, без съдебни заседатели.

(4) Ако съдът установи, че конфискацията е изцяло непропорционална на нарушението, той намалява или отменя конфискацията, доколкото е необходимо да се избегне нарушение на Клаузата за извънмерни глоби към Осмата поправка на Конституцията.

 

(h) Гражданска глоба

(1) При всички граждански конфискационни производства по граждански конфискационни закони, при които Правителството спечели, ако съдът намери, че твърдението на жалбоподателя за интерес в собственост е било неоснователно, съдът може да наложи гражданска глоба на жалбоподателя в размер, равен на 10 процента от стойността на конфискуваната собственост, като в никакъв случай глобата не може да бъде по-ниска от $250 и по-висока от $5000.

(2) Всяка гражданска глоба, наложена по настоящата алинея, не изключва съдът да наложи санкции по правило 11 на Федералните гражданско-процесуални правила.

(3) В допълнение към ограниченията на член 1915 на раздел 28 от Кодекса на Съединените щати, в никакъв случай не може затворник да подаде жалба по граждански конфискационен закон или да обжалва съдебно решение по гражданско дело или производство, основани на граждански конфискационни закони, ако затворникът има три или повече предишни деяния, докато е в затвора или е задържан където и да е другаде, завел е дело или е обжалвал в съд на Съединените щати, който е бил прекратен на основание, че е необоснован или злонамерен, освен ако затворникът не посочи извънредни или изключителни обстоятелства.

 

(i) Определение на граждански конфискационен закон. В този член

терминът “граждански конфискационен закон":

            (1) означава която и да е разпоредба на Федералния закон, предвиждаща конфискацията на собственост, различна от тази с присъда, наложена при обвинение за престъпно деяние; и

            (2) не включва:

                        (А) Закона за тарифите от 1930 или която и да е разпоредба на закона, кодифицирана в глава 19;

                        (В) Кодекса за вътрешните приходи от 1986;

                        (С) Федералния закон за храните, лекарствата и козметиката (21 U.S.C. 301 et seq.);

                        (D) Законът за търговия с врагове (50 U.S.C. App. 1 et seq.) или

                        (Е) член 1 на раздел VI на Закона от 15 юни, 1917 г. (40 Stat. 233; 22 U.S.C 401).

 

(j) Ограничителни заповеди; защитни заповеди.

(1) По искане на Съединените щати, съдът може да издаде ограничителна заповед или съдебно разпореждане, която да изисква задоволителна гаранция за изпълнение, да създава синдичество, да назначава попечители, настойници, оценители, счетоводители или доверители, или да предприеме всякакви други действия за отнемане, обезпечаване, поддържане или запазване наличието на собственост, предмет на гражданска конфискация:

            (А) при подаването на жалба за гражданска конфискация, в която се твърди, че собствеността по отношение на която се иска заповедта, е предмет на гражданска конфискация; или

            (В) преди подаването на такава жалба, ако, след уведомление до лица, за които се смята, че имат интерес в собствеността и възможност за изслушване, съдът реши, че:

                        (i) съществува основателна възможност, че Съединените щати ще спечелят искането за конфискация и че неиздаването на заповед ще доведе до разрушаване на собствеността, до нейното извеждане от юрисдикцията на съда или по друг начин няма да бъде на разположение за конфискуване; и

                        (ii) необходимостта да се съхрани наличието на собствеността, като издаването на исканата заповед натежи над затрудненията за която и да е страна, срещу която заповедта е била издадена.

(2) Заповед, издадена по параграф (1)(В), е в сила за не повече от 90 дни, освен ако не бъде удължена от съда при посочени основателни причини или ако жалбата, посочена в параграф (1)(А), не е била подадена.

(3) Временна ограничителна заповед по настоящата алинея може да бъде издадена по искане на Съединените щати без уведомление или възможност за изслушване, когато все още не е подадена жалба по отношение на собствеността, в случай че Съединените щати покажат, че има основателна причина да се смята, че собствеността по отношение на която се иска заповед, е предмет на гражданска конфискация и че отправянето на уведомление ще застраши наличието на собствеността за конфискация. Такава временна заповед изтича не по-късно от 10 дни след датата, на която е издадена, освен ако не е удължена поради посочена основателна причина или страната, срещу която тя е издадена, се съгласи на удължаване за по-дълъг период.

Съдебното заседание относно издаване на заповед по настоящия параграф се провежда в най-ранното възможно време и преди изтичането на временната заповед.

(4) Съдът може да получи и разгледа в съдебно заседание по настоящата алинея, доказателства и информация, която би била недопустима по Федералните правила за доказателствата.

(Added Pub.L. 106-185, § 2(a), Apr. 25, 2000, 114 Stat. 202, and amended Pub.L. 106-185, § 9, Apr. 25, 2000, 114 Stat. 216; Pub.L. 106-562, § 3(a), Dec. 21, 2000, 114 Stat. 2791.)

 

ИСТОРИЧЕСКИ И ЗАКОНОВИ БЕЛЕЖКИ

 

Препратки в текста

Правило Е на Допълнителните правила за някои военно-морски и морски искове, посочено в алинея (f)(7)(A)(ii), е уредено в раздел 28.

Законът за тарифите от 1930 г., посочен в алинея (i)(2)(A), е общо кодифициран като глава 4 на Раздел 19 (19 U.S.C.A. § 1202 et seq.). Виж Таблиците за пълна класификация.

Раздел 19, посочен в алинея (i)(2)(A), урежда Митнически задължения. Виж 19 U.S.C.A. § 1 et seq.

Кодекса за вътрешни приходи от 1986 г., посочен в алинея (i)(2)(B), е класифициран по принцип в Раздел 26. Виж 26 U.S.C.A., § 1 et seq.

Законът от 15 юни 1917, посочен в (i)(2)(E), е един от Законите за ембаргото. Виж Таблиците за пълна класификация.

 

Разпоредби за влизане в сила и приложимост

Закони 2000 г. Pub.L. 106-561, § 3(b), Dec. 21, 2000, 114 Stat. 2791, предвижда, че: "Изменението и допълнението, направено от този член [изменящ и допълващ алинея (A)(2)(C)(ii) на този член] влиза в сила все едно, че е включено в изменението и допълнението, направено от член 2(а) на Public Law 106-185."

Изменения и допълнения от Pub.L. 106-185, приложими към което и да е конфискационно производство, предприето на или след датата, която е след 25 април, 2000, виж член 21 на Pub.L. 106-185, посочено като бележка по член 1324 на Раздел 8.

 

§ 984.                   Гражданска конфискация на заменяема собственост

 

(а)(1) По каквото и да е конфискационно действие, предприето срещу собственост, която представлява пари в брой, монетарни инструменти  на приносител, средства, депозирани по сметка във финансова институция (както е определено в член 20 на този раздел) или ценни метали:

(А) не е необходимо Правителството да идентифицира конкретната собственост, замесена в деянието, което е основание за конфискация; и

(В) не може да бъде защитавано, че собствеността, замесена в такова деяние е била преместена или подменена с идентична собственост.

(2) Освен предвиденото по алинея (b), каквато и да е заменяема собственост, намерена на същото място или сметка като собствеността, замесена в деянието, което е основание за конфискация, е предмет на конфискация по настоящия член.

 

(b) Каквото и да е действие по настоящия член за конфискуване на собственост, което не може да се проследи пряко до деянието, което е основание за конфискацията, не може да бъде извършено по-късно от 1 година от датата на деянието.

 

(с)(1) Алинея (а) не се прилага към действие срещу средства, държани от финансови институции в междубанкова сметка, освен ако титулярът на сметката не е замесен умишлено в деянието, което е основание за конфискацията.

(2) В настоящата алинея:

            (А) терминът “финансова институция” включва чуждестранна банка (както е определена в член 1(b)(7) на Закона за международното банково дело от 1978 г. (12 U.S.O. 3101(b)(7)); и

            (В) терминът “междубанкова сметка” означава сметка, държана от една финансова институция в друга финансова институция, основно с цел улесняване преводите на клиента.

 

(d) Нищо в настоящия член не може да бъде тълкувано, като ограничаващо възможността на Правителството да конфискува собственост по която и да е разпоредба на закона, ако собствеността, замесена в деянието, дава основание за конфискация или собственост, която може съответно да бъде проследена е на разположение за конфискация.

(Added Pub.L. 102-550, Title ХV, § 1522(a), Oct. 28, 1992, 106 Stat. 4063, and amended Pub.L. 103-325, Title IV, § 411(c)(2)(E), Sept. 23, 1994, 108 Stat. 2253; Pub.L. 106-185, § 13(a), Apr. 25, 2000, 114 Stat. 218.)

 

ИСТОРИЧЕСКИ И ЗАКОНОВИ БЕЛЕЖКИ

 

Кодификации

Член 13(а) на Pub.L. 106-185, 25 април, 2000, 114 Stat. 218, изменящ и допълващ настоящия член. Няма член 13(b) на Pub.L.106-185.

 

Разпоредби за влизане в сила и приложимост

 

Закони от 2000 г. Измененията и допълненията от Pub.L. 106-185, приложими към каквито и да е конфискационни процедури, предприети на или след датата, която е 120 дни след 25 април, 2000 г., виж член 21 на Pub.L. 106.185, посочена като бележка по член 1324 на Раздел 8.

 

Закони от 1992 г. Член, влязъл в сила на 28 октомври 1992 г., виж член 2 на Pub.L. 102-550, посочен като бележка по член 5301 на Раздел 42, Общественото здравеопазване и благосъстояние.

 

§ 985. Гражданска конфискация на недвижима собственост

 

(а) Независимо от която и да е разпоредба на закона, всички граждански конфискации на недвижима собственост или интерес в недвижима собственост  се извършват по съдебен ред.

 

(b)(1) Освен ако не е предвидено в настоящия член:

            (А) недвижима собственост, която е предмет на гражданско конфискационно производство, не се отнема преди влизане в сила на заповедта за конфискация; и

            (В) собствениците или обитателите на недвижима собственост не се изваждат или по друг начин не се допускат да ползват или владеят недвижимата собственост, която е предмет на висящо конфискационно производство.

(2) Не се счита за отнемане по настоящата алинея вписване на висящо дело или изпълнение на въвод във владение с цел извършване на инспекция и инвентаризация на собствеността.

 

(с)(1) Правителството започва гражданско конфискационно производство срещу недвижима собственост чрез:

            (А) подаване на искане за конфискация;

            (В) окачване на обява за искането върху собствеността;

            (С) връчване на уведомление на собственика на имота, заедно с копие от искането.

(2) Ако на собственика на имота  не може да бъде връчено уведомление по параграф (1), защото собственикът:

            (А) се укрива;

            (В) пребивава извън Съединените щати и усилията за връчване в съответствие с правило 4 на федералните гражданско-процесуални правила са безрезултатни; или

            (С) не може да бъде открит, въпреки добросъвестно положените усилия, може да се публикува публична обява в съответствие със законите на щата, където се намира собствеността.

(3) Ако на недвижимата собственост е била окачена обява в съответствие с настоящата алинея, не е необходимо съдът да издава заповед за арест, или да предприема друго действие, за установяване на юрисдикцията върху собствеността.

 

(d)(1) Недвижима собственост може да бъде отнета преди влизането в сила  на заповед за конфискация, ако:

            (А) Правителството уведоми съда, че възнамерява да отнеме собствеността преди съдебния процес; и

            (В) съдът:

(i)         издаде уведомление за изпълнение  на заповед, като постанови да бъде връчено уведомление на собственика на собствеността и то да бъде окачено на собствеността и проведе съдебно заседание, в което собственикът на собствеността има реална възможност да бъде изслушан; или

(ii)        постанови определение в полза на едната страна, че съществува основателна причина за конфискацията и че съществуват належащи обстоятелства, които разрешават на Правителството да отнеме собствеността без предварително уведомление и възможност за собственика на собствеността да бъде изслушан.

(2) За целите на параграф (1(В)(ii), за да докаже належащи обстоятелства, Правителството следва да покаже, че по-слаби ограничителни мерки, като висящо дело, ограничителна заповед или гаранция, не биха били достатъчни, за да защитят интересите на Правителството за  предотвратяване на продажба, разрушаване или продължаващо незаконно ползване на недвижимата собственост.

 

(е) Ако съдът разреши отнемане на недвижима собственост по алинея (d)(1)(B)(ii), той своевременно провежда впоследствие съдебно заседание, в което собственикът на собствеността да има възможност да протестира основанието за отнемането.

 

(f) Настоящият член:

(1) се прилага само при граждански конфискации на недвижима собственост и интереси в недвижима собственост;

(2) не се прилага досежно конфискации на приходи от продажба на такава собственост или интереси, или на пари, или на други активи, които да бъдат използвани за придобиване на такава собственост или на интерес в нея; и

(3) не засяга правомощията на съда да издава ограничителна заповед, отнасяща се до недвижима собственост.

(Added Pub.L. 106-185, § 7(a), Apr. 25, 2000, 114 Stat. 214.)

 

ИСТОРИЧЕСКИ И ЗАКОНОВИ БЕЛЕЖКИ

 

Препратки в текста

Правило 4 на Федералните гражданско-процесуални правила, посочен в алинея (с)(2)(В), е уредено в Раздел 28.

 

Разпоредби за влизане в сила и приложимост

 

Закони 2000 г. Обнародването на този член от Pub.L.106-185, приложим към която и да е конфискационна процедура, извършена на или след датата, която е 120 дни след 25 април 2000 г., виж член 21 на Pub.L. 106-185, посочен като бележка в член 1324 на Раздел 8.

 

§ 986. Призовки за банкови документи

 

(а) По всяко време след предприемането на каквото и да е производство за конфискация, започнато от Съединените щати по член 1956, 1957 или 1960 на настоящия раздел, член 5322 или 5324 на Раздел 31, Кодекс на Съединените щати, или Закона за контролираните субстанции, всяка от страните може да изиска от Секретаря на съда в района, в който производството е висящо, да издаде призовка за представяне на документи до всяка финансова институция, определена по член 5312(а) на раздел 31, Кодекс на Съединените щати, която да представи счетоводни книги, записи и всякакви други документи на което и да е място, определено от искащата страна. Всички страни по производството се уведомяват за издаването на такава призовка. Процедурите и ограниченията, предвидени в член 985 на настоящия раздел, се прилагат към призовки, издадени по настоящия член.

 

(b) Призовка, издадена в съответствие с настоящия член, се връчва с препоръчана поща. Документите, предоставени в отговор на такава призовка, се представят лично или по поща, куриер или по друг начин, за който страната, искаща призовката и държателя на документите могат да се споразумеят. Страната, искаща призовката, може да поиска държателят на документите да представи декларация, удостоверяваща автентичността и пълнотата на документите и обясняваща липсата на който и да е документ, поискан в призовката.

 

(с) Нищо в настоящия член не препятства която и да е от страните да търси каквато и да е форма на разкриване на информация в съответствие с Федералните гражданско-процесуални правила.

 

(d) Достъп до документи, съдържащи банкова тайна

(1) Общи разпоредби. По което и да е гражданско конфискационно дело или по които и да е свързани процедури, с което и да е наказателно дело за конфискация по член 413(n) на Закона за контролираните субстанции (21 U.S.C. 853(n)), при което:

            (А) финансови документи, намиращи се в чужда държава, могат да бъдат съществени:

(i)         за какъвто и да е иск или за възможността на Правителството да отговори на такъв иск; или

(ii)        при наказателно дело за конфискация, за възможността на Правителството да докаже конфискуемостта на собствеността; и

(В) това е в правата на заинтересования да се откаже от правата си на заинтересован по приложимия закон за финансова тайна или да получи документите така, че тези документи да могат да бъдат предоставени независимо от такъв закон за тайна,

отказът на заинтересования да предостави документите в отговор на искане за разкриване на информация или да предприеме необходимите действия, за да предостави по друг начин документите, е основание за съдебна санкция до приключване на делото, включително прекратяване на делото със сила на пресъдено нещо.

 

(2) Привилегия. Настоящият член не засяга правата на заинтересования да откаже предоставяне на основание която и да е привилегия, гарантирана от Конституцията на Съединените щати или на която и да е друга разпоредба на Федералния закон.

(Added Pub.L. 102-55-, Title XV, 1523(a), Oct. 28, 1992, 106 Stat. 4063, and amended Pub.L. 103-325, Title IV, § 411(c)(2)(E), Sept. 23, 1994, 108 Stat. 2253; Pub.L. 106-185, § 17, Apr. 25, 2000, 114 Stat. 221.)

 

ИСТОРИЧЕСКИ И ЗАКОНОВИ БЕЛЕЖКИ

 

Препратки в текста

Законът за контролираните субстанции, посочен в алинея (а)р е раздел ІІ на Pub.L. 91-513, 27 октомври 1970, 84 Stat. 1242, както е изменен и допълнен, който принципно е класифициран към подглава І (член 801 и сл.) на глава 13 на Раздел 21, Храни и лекарства. За пълната класификация на Закона в Кодекса, виж бележката Кратко заглавие, посочена в чл. 801 на Раздел 21 и Таблиците.

Федералните гражданско-процесуални правила, посочени в алинея (с) са посочени в Раздел 28, Кодекс на Съединените щати, Съдебни и юридически производства.

 

Разпоредби за влизане в сила и приложимост

Закони от 2000 г. Измененията и допълненията на Pub.L. 106-185, приложими към което и да е конфискационно производство, предприето на или след датата, която е 120 дни след 25 април, 2000 г., виж член 21 на Pub.L. 106-185,  посочен като бележка в член 1324 на Раздел 8.

Закони от 1992 г. Член, влязъл в сила на 28 октомври 1992 г., виж член 2 на Pub.L. 102-550, посочен като бележка в член 5301 на Раздел 42, Обществено здравеопазване и благосъстояние.

 



[1] Федерална агенция, която е попечител или синдик на федерални асоциации за спестявания и заеми, когато са обявени в несъстоятелност и са застраховани в нея.

[2] Независима агенция в рамките на Правителството на САЩ, която застрахова, до законовите граници депозити в банки и асоциации за спестявания.