In memoriam

Отиде си светлият човек, творец, нашият приятел арх. Чавдар Кадинов.

Животът му бе едно проникновено и весело, мъдро взиране в света и в безкрайните взаимоотношения, в които влиза с него изкуството архитектура.

Само преди няколко месеца в едно интервю с "Култура" той каза думи, които не можем да забравим. Ето някои от тях:

"Струва ми се, че добрата архитектура през всички времена е прогонвала маймунското в човека, атавистичното, онова, което се мъчим да потиснем в себе си и което понякога взема връх. Там, където хората успяват да направят добра среда, тя тутакси се заселва с деца. Някак си спонтанно е и е много приятно общуването на децата с архитектурата. Веднага започват да си играят наблизо, събират се хора, нещо се случва там и то не е организирано. Това е доказателство, че архитектът е намерил неуловимото, което превръща механичния сбор от цветове, материали и пространство в архитектура."

Дано поколенията те чуят, Чавдаре. Тук долу.

И дано светът там горе по нещо прилича на онзи, за който говориш...

Сбогом!

Култура