Присъствието на класиците

Макс Либерман (1847-1935), Ловис Коринт (1858-1925) и Макс Слефогт (1868-1932) са трима от най-големите художници на своята епоха с всеобщо уважение и добро познаване в Германия, в Европа и в света. Широката публика познава тяхната живопис, но те имат и твърде значително графично творчество, част от което сега можем да видим в София, в Националната галерия за чуждестранно изкуство, благодарение на Гьоте институт и на Института за връзки с чужбина в Щутгарт и неговите сътрудници, историци на изкуството, които са подбрали по най-компетентен начин една чудесна и поучителна изложба.

За изходна точка нека да ни послужи офортът на Макс Слефогт, илюстратора на Гьоте, със сценичния портрет на популярния навремето Франциско д'Андраде като Дон Джовани - графичен съответник на великолепния живописен портрет от последния период на творчеството на големия майстор. Изграден уверено, с широки мазки на четката, с жив колорит, този портрет е доказателство как в наше време, т.е. в ХХ век, се пренася голямата традиция на старите майстори като Рембранд, Веласкес и Гоя. Позоваването особено на първомайстора на офорта и на автора на "Ужасите на войната" показва на каква друга традиционна линия в европейското изкуство Макс Слефогт и другите двама тук представени майстори са наследници и продължители, впрочем както толкова много други германски и европейски художници от онова време.

Нека да си спомним, че първоначално графиката, както идва и се развива в Германия още през XV век до Мартин Шонгауер и до Дюрер е "малко", второстепенно изкуство. Така е и в Италия, където Маркантонио Раймонди пресъздава шедьоврите на големите ренесансови майстори. Еманципацията на графиката идва доста по-късно - с Кало във Франция и именно с Рембранд, за да продължи и през следващите два века. Но литографията, открита от Алоис Зенефелдер в самия край на XVIII век, отново приближава графиката и живописта, защото позволява да се получават богати и тънки нюанси с живописно внушение, ако може така да се каже, или звучене. И това се вижда така добре от творбите на представените тук майстори. В тяхното творчество живописта и графиката вървят успоредно и с високи естетически резултати при цялата специфика на техническото опосредяване на процеса на създаването на творбите. Те имат и голямо значение за приобщаването на широката публика към изкуството, за което заслуга има издателят от Мюнхен Бруно Касирер, съумял да извади на бял свят албуми, в които фигурират редица от представените в тази изложба творби.

За нас, хората от края на ХХ век - от още непреминалата епоха на Йозеф Бойс, след като сме свидетели на поставангард, трансавангард и на толкова други нови явления в изкуството, тези майстори ни изглеждат вече класици. И трябва да ги погледнем с очите на предшествениците ни от края на миналия век и първите десетилетия на нашия изтичащ ХХ век, за да почувстваме новаторството им. Другото е по-лесно, защото днес нашето съзнание ги свързва с тези, които са били техни учители или вдъхновители. Тези мостове във времето ни дават увереност, че в европейската култура има жив пулс, че тя произвежда значими естетически, общочовешки ценности.

Либерман, Слефогт и Коринт са оставили творческо наследство с огромно значение, на част от което можем да станем сега съпричастни. Заедно с това те като ключови творци от епохата имат свои ученици и последователи. А наистина онези времена са не само бурни, но и богати в събития, драматични и трагични, но и плодотворни за германското изкуство, преминало от фазата на реализма през възприемането на влиянието на идеите на импресионизма, сецесиона и символизма към експресионизма и "Новата вещественост". И всичко това рефлектира в творчеството на тези художници и проличава знаменателно и в представените на изложбата творби, създавани през различните етапи на дългия творчески път на тези трима големи живописци и графици.

Димитър Г. Димитров