Леви-Строс - закономерност и парадокси

Закономерно парадоксален е фактът, че през последните години читателската публика в България получава преводи на основополагащи за съвременната хуманитаристика теоретични творби едва след като техните епистемологически хипостази вече са сравнително добре интегрирани в масовата културно-научна практика. Въпреки че придава гротесков характер на съвременния живот, този процес не е напълно лишен и от добри страни, най-малкото защото прави все повече невъзможен един вид спекулация с властта над теоретичното знание, придобито с амбицията на частния опит отвън, но прилагано със замаха на откривателска практика вътре, в тясното родно (не)знание.

"Раса и история" представлява типичен пример за явлението теория след практика. Една от най-ранните книги на Леви-Строс (1952), тя демонстрира позицията на умерения антропологически модернизъм. Изследването е важен за времето си принос към теория на културните разлики в борба за тяхното фундаментално разграничаване от биологическата детерминираност на общите цивилизационни процеси. Това е точката, в която структуралистично ориентиращата се френска хуманитаристика надмогва редуктивистичния партикуларизъм в отношението към "примитивното" минало и осъзнава безплодието на релативистичното мислене като критерий за оценка на културни явления. Леви-Строс утвърждава исторически-динамичния характер на представата за различие, едновременно и диалектически обусловено от процесите на социална близост и изолация. Творбата въвежда в модерната идея за несъстоятелност на понятието "прогрес", приложено към трансформационни движения на човешкото общество, и в същото време остава фиксирана в еволюционисткия език, с който говори за наличието на два типа история: една "продуктивна" и "прогресивна" история, която "акумулира достигнатото и откритията, за да създаде големите цивилизации", и една друга история, в която липсва "синтетичната продуктивност, привилегия на първата". Не е трудно да предположим кои "истории" биха могли да попаднат в първата и кои - във втората група.

Като факт на българския книжен пазар "Раса и история" се е превърнала в издание с раздвоен прицел. Тя се опитва да събере на едно място две твърде различни аудитории: научно специализирана и масово културна, което впрочем е упорита (но невинаги оправдана) стратегия на издателство "Христо Ботев". Популисткият предговор, шареното оформление и букварният шрифт воюват с твърдението, че се представя творба, която изисква "сериозен интелектуален потенциал" за възприемането й, като го превръща в евтин капан. Към това се прибавят някои проблеми на превода, включително пропадания на синтактичната логика и пунктуационни грешки на кандидатстудентско равнище. А пък да наречеш Клод Леви-Строс "един малък човек", макар и "голям учен" на задната корица, звучи най-малкото твърде амбивалентно. "Христо Ботев" не трябва да забравя, че съвременният читател, даже в България, е възпитан в духа на краевековната подозрителност.

Милена Кирова

_________

Клод Леви-Строс. Раса и история. Превела от френски Мария Серафимова. Изд. къща "Христо Ботев". С. 1997