Фотоинтерпретации

Арт-център "Моно" е амбициозна идея, чието начало е изложбата в залата на клуб "Начала" в ритуалния дом на ул. "Христо Белчев" 8. Идеята, спонтанно родена от близостта и различието на творческите натюрели и отношение към фотографията на Вихър Пчеларов, Дороти Пенчева, Митко Касабов, Адриана Банчева, Илия Зайков, възниква от необходимостта за комуникация, за себеизразяване и движение. Главен импулс е търсенето на нетрадиционната и на подчертано индивидуална гледна точка. Стремежът е да се намери баланс между професионалния фотографски поглед и чисто артистичните търсения на автори, работещи в различни области на изкуството - художници, артисти и т.н. Проектът Арт-център "Моно" има мобилна концепция и все още не разполага с постоянна експозиционна площ. Отвореният принцип на организация и обмен на идеи предполага широк периметър на изява и импровизация, свобода в идейно и технологично отношение.

Желанието на авторите е дейността им да се "фокусира" и асоциира с експерименталната фотография, според вижданията на индивидуалните им професионални артикулации.

Търсенето на своеобразна концептуална натовареност в показаните творби обосновава още намерението за еманципиране на фотографията спрямо собствената й история и методи, като изкуство на ХХ век, спрямо "нарцистичните й приложения" или средствата й за "обезличаване на нашата връзка със света".

Играта с конкретния портретен образ бележи търсенията на Митко Касабов в портретната галерия от джаз и рок музиканти, гостували у нас в последните години (Джон Маклафлин, Крис де Бърг, "Супермакс" и др.). Портретният жанр носи следата на документална закачка. А в серията "Стените така" - "Стените иначе" на Дороти Пенчева са уловени аспекти на новата градска култура - графити и "Джаз отклонения". Допълнителното колориране върху снимката се налага с атмосферата на хепънинг.

Директното ставане - като събитие в историята и като концептуален персонаж, се интерпретира от Вихър Пчеларов в двата му черно-бели цикъла "Революция" и "Еволюция". Авторът не търси контрапунктуалност, а по-скоро "разказва" два привидно различни и условни процеса на ставането.

Метафоричен опит за фиксиране на движението правят в съавторство Илия Зайков и Адриана Банчева в серията "Клоуни". Колорирано върху цветна хартия, под фотографската плака изображението създава впечатление за тъжна нереалност.

Самата Адриана Банчева отправя търсенията си по посока на "имагинерния" образ в цвят. В "Хелий", "Страто", "Диези", "Прото", "Етеро" смисловият заряд се крие не в космичните внушения, колкото в илюзията за постижима абстрактност. Това е опит да се откъсне фотографският образ от иманентното му състояние на съ-вещественост с предмета, който изобразява или "изразява".

В технико-технологично отношение изложбата не носи претенции за новаторство; използвайки традиционния инструментариум, авторите се отказват от тиражираност или промяна на оригиналните копия в нюанси или формат. Дейността им в рамките на Арт-център "Моно" обаче е заявка за бъдещи пълноценни творчески реализации, имащи за цел да създава друг тип фотографска култура.

Галина Боткова