Мицуйоши Ойкава, японският диригент, е ведър и контактен. Дошъл е тук благодарение на горещата препоръка на нашето посолство в Токио. "Аз съм гражданин на света" - казва той. И изброява къде дирижира: Москва, Петербург, Киев, Чехия, Полша, особено често в Китай. В родината му, изглежда, е доста трудно да се реализира един диригент: "В Токио има 10 оркестъра и 100 диригенти." И това до голяма степен обяснява постоянните му пътувания. Споменава неколкократно името на учителя си Сейжи Озава. Съвсем основателно, защото, изглежда, тъкмо от него е усвоил техниката на занаята: четлив и точен диригентски жест. Качество, което веднага беше оценено от нашите филхармоници. Сигурно и затова те направиха всичко възможно да мобилизират и използват натрупаните си опитности. Така че съвсем нелеката програма с музика от Моцарт и Бетховен да прозвучи коректно. Да се говори за интерпретация, а още повече индивидуална, няма място. Просто творбите бяха изсвирени с една невинна непосредственост, благодарение на която дори Седмата симфония на Бетховен зазвуча светло и безгрижно.

Но ако имаше нещо, с което ще се запомни този концерт - това бе изпълнението на Кремена Ачева, солистка в Моцартовия ре мажорен концерт за флейта. В никакъв случай не е изненада, защото тя от години вече е заявила и доказала своите възможности. Радостното обаче е, когато виждаш как един музикант не само потвърждава качествата си, а продължава уверено напред. Към блясъка, лекотата, елегантността Ачева прибавя нови нюанси и дълбочина, които придават обем на изпълнението й.

И един камерен концерт през изминалата седмица - на Марина Капацинска. Неслучайно сред публиката имаше събрани толкова много пианисти, колкото не съм виждала от години на едно място. Защото това си беше истинско събитие. И подвиг. Марина е имала смелостта да побере в една програма две от най-трудните и сложни клавирни творби на късния Бетховен: соната оп. 106 (Хамерклавир) и Вариации по тема на Диабели. Чисто безумство, като се има предвид дори само физическата издръжливост, която предполага изсвирването им. А едновременно с това и преборването с огромните проблеми по отношение на музикантския им прочит. Не са ефектни, изискват ясна конструктивна мисъл при овладяването им и голяма ерудиция за осмислянето на цялата тази сложна клавирна материя. Капацинска ги има. Но особено впечатляващ е определено съвременният й подход при извеждането на контрастите, фразирането. Така че да се усети онази авангардност в мисленето на Бетховен от последния му период, която очертава пътищата за цялото по-нататъшно развитие на клавирната музика - през романтизма, та чак до наши дни. И ако за Вариациите пред пианистката все още стоят някои проблеми за решаване, то в Сонатата чувството за стабилност и зрелостта й позволяват да достигне до една завидна артистична освободеност, при която престава да съществува напрежението на преодоляването. За да се роди удоволствието от преоткриването.

Юлиана Алексиева