На баир лозе

В София има един зелен баир (вече доста изгризан), увенчан с китка дъбове. На тях стоят табелки "Вековно дърво".

Наричат го "Славейковите дъбове". Под един от тях Пенчо Славейков е написал "Псалом на поета": околовръст той е виждал Витоша, Люлин, Стара планина, цяла София, разстлала се в нозете му. Тук е пожелал да бъде погребан. Днес за това напомня един гранитен блок, издигнат от Съюза на писателите.

Хълмът е бил любимото място на двамата Славейковци: бащата е идвал тук със своите приятели-общественици, синът - с кръга "Мисъл". Тук Славейковци са имали градина или лозе, но не това е важното. Важното е, че техните наследници са направили дарение - дарили са своя имот на държавата, за да го пази и превърне в паметен парк на бащата и сина.

И държавата, респ. общината, така или иначе са го пазили: изградили са, но само по периферията му, и само по на 1-2 етажа, и само за деца - основно училище, детска градина и детски ясли. Те не пречат, те по-скоро правят компания на поета заедно с птиците и катеричките. А в 1955 година мястото е обявено за паметник на културата.

Но щом е на баир, на "лозето" не му се пише добро.

Първи го гризват отдолу един паркинг и един басейн, все пак без да препречат достъпа до дъбовете и кръгозора от височината. Големият удар идва после, когато в най-живописния - югозападния - край на хълма зейва дупка и в нея тежко стъпва 16-етажен жилищен блок. Изчезва Витоша, изчезва Люлин. На тяхно място, да би станал от гроба, поетът би видял да се ветрее само бельото от 16 реда балкони.

Как така, ще запита всеки, нали има дарение, нали има закони. Ами така, както ставаше. Разтичали се писатели, музейни специалисти, архитекти, журналисти, кварталци, пращали изложения и делегации, стигнали дори до "най-горе"; от "най-горе" им казали - ама разбира се, как така, та това е културен паметник и пр. Резултатът: една нощ, по хайдушки, пристигат багерите и почват да копаят. Заслугата е на Архитектурната дирекция на София...

И все пак до китката дъбове още може да се стигне по порутените вече стъпала, деца още играят около камъка, още може да се зърне парченце от София и нещичко от "венеца планини от север" (Вазов).

Докато преди броени дни се оказа, че делото си е намерило продължителите.

Община "Лозенец" известява на квартала, че са направени някои изменения в градоустройствения план. Притичалите се граждани с изумление констатират обаче, че вече са готови плановете на две огромни сгради, със съответните печати, подписи, заповеди (пак от Архитектурния отдел на столицата). Остава както по-рано да дойдат само багерите.

Ще излезе, че варварството, което тоталитаризмът не успя да завърши, ще го довърши демокрацията. По-ефикасно и по-бързо.

Вече не се отхапва една или друга част от баира: хълмът направо се зазижда и откъм двете улици, по които се стига до него. От север, откъм подножието, се разгъва седеметажен блок с гаражи и магазини, който го заприщва откъм бул. "Свети Наум". От изток, откъм улица "Света гора", сега засенена с дървета, ще го заприщи втори блок, който ще надвисне над детските ясли. Югозападът няма нужда да се пипа, той вече е затворен с 16 етажа. Няма ги не само Витоша и Люлин, няма го и планинският венец от север, няма я и София. Дъбовете остават в нещо като вътрешен двор - типичният каменен кладенец на големите градове. Или ако щете - в нещо като каре на затвор, в което вместо да се разхождат затворници, ще трябва да играят деца. Градоустроителите на София могат да са спокойни: от това каре псалми на поети няма да излязат.

Само след някой друг месец - ако властите, именно властите, държавни или общински, не спрат варварството и не възстановят закона - ще се погребе място, каквото рядко имат други столици, ще изчезне уникалното съчетание на природа и култура, на история и поезия, на красота и памет. Който утре реши да се добере (през великодушно оставеното коридорче) до гранита на Пенчо, има да се чуди какво му е било хубавото на това място, откъдето освен гаражи и балкони, друго се не вижда.

А има и друго. Дали тази многострадална улица "Свети Наум", неколкократно насипвана, вдигана и сваляна, която сега трепери при всеки камион, ще издържи новото огромно натоварване? Няма ли да се свлече наносното подножие на Дъбовете и да помете насрещния тротоар? И правена ли е задължителната в случая експертиза?

А какво ще кажат днешните еколози, техните движения, клубове и партии, когато се запуши височината, спре се естественото проветряване, повехне зеленината, посърнат вековните дървета, всяко от които е уж под закрилата на закона?

Очевидно "предприемчивият дух на българина" зле е избрал в случая мястото, на което да се развихри.

Разбира се, всекиму е ясно, че днес "инициативният дух" празно място в града не търпи. И как ще търпи - това са пари, печалби, инвестиции, това е пазар и пр. Още повече, ако се инвестира в "престижен квартал", както сега величаят някогашния Курубаглар. Предприемчивият българин е надраснал бакалското мислене на дяда си Ганя: той мисли вече "глобално", в категориите на XXI век, вижда се волно да плува в един "нов свят", в който едничкото неприкосновено място е мястото, което той притежава. Какво е това място за другите - за него този въпрос не съществува.

И все пак, и все пак - нима са се свършили наивниците, които мислят не "глобално", а просто по човешки? Нима няма да се вдигнат въпреки горчивия опит, унинието и разделението, писатели, учени, архитекти, театрални дейци, природозащитници, за да защитят живата памет и хубост на своя град? Нима законите, които бранят всички ни, ще останат без собствените си защитници - юристите?

При това като по чудо вечният отговор "няма пари" тук е безсмислен. Защото Славейковият хълм няма нужда от спонсори и благотворители. Обществото ще спаси Дъбовете даром, както даром ги е получило.

Вярно, че пари няма да се спечелят, но пари ще се загубят. Хипотетично... Това ще бъдат "пропуснатите ползи" за онези, които планират да спечелят от съсипването на Славейковите дъбове. От такива пропуснати ползи обаче полза ще има само един - т.е. всички, т.е. България, колкото и високопарно да звучи това.

Искра Панова