Чадър за боклука на Вселената

"Те пазят Земята от боклука на Вселената" - гласи рекламата на "Мъже в черно". Ако филмът притежаваше поне част от ударната мощ на рекламното изречение, щеше да е достатъчно ефектен, за да си струва гледането. Но не я притежава.

"Те" са двама (Томи Лий Джоунс и Уил Смит) и работят в тайна организация за връзки с извънземни. Мисията им е свръхсекретна, а съдбата на галактиката виси на косъм. "Работниците по чистотата" се напъват да я спасят. В хода на приключенията им се разбира, че планетата ни е тъпкана с гости от космоса - едни свестни, други - не. Пришълците приемат човешки облик, някои даже са бая известни по света. Сталоун и Спилбърг например са извънземни, маскирани като земляни, баскетзвездата Денис Родман - също. Тая шегичка обаче нещо не го вдига. Специално Родман напоследък го скъсват от бъзик в холивудските филми. Самият той се измайтапи със себе си в "Двойна комбина", което е по-интересно. Въобще по линия на смеха "Мъже в черно" издиша с изключение на няколко откъслечни проблясъци. Този дефицит е фатален, защото филмът би трябвало да се крепи точно на смеха. Няма на какво друго да разчита, след като е пародия на космическите екшъни. Отделен въпрос е, че и задевките с този тип кино взеха да дотягат. Първо беше по-концептуалният "Марсиански атаки", а сега "Мъже в черно", който нищо ново и оригинално не внася в полето на иронията към "близките срещи от трети вид".

Странна е тази вялост, защото режисьор на филма е доказаният майстор на пародиите Бари Зоненфелд. Той създаде "Семейство Адамс" I и II - едни от най-добрите образци на будалкането с жанровете и безспорен връх в комиксовата естетика. И "Мъже в черно" е по комикси, но изглежда Зоненфелд се е уморил да раздвижва картинки. Участието на Спилбърг като изпълнителен продуцент също не е в състояние да отлепи филма от средняшкото равнище. Единствената утеха на авторите може да е финансовият резултат - "Мъже в черно" се продава повече от добре. Тук обаче не си говорим за търговия на едро.

А ако някой иска наистина качествен и вълнуващ филм, нека види британския "Тайни и лъжи", за който в "Култура" е писано много пъти. Златната палма от Кан'96 най-сетне дойде у нас. В творбата на Майк Лий няма извънземни, супероръжия и фокуси със спецефекти. В нея има обикновени човеци с техните дълги делници и кратки празници. Има нефризиран живот с цялата му мешавица от тежки буци проза и песъчинки поезия. Има много и истински чувства. И изразена без проповеднически патос вяра, че само обичта и топлината между близките хора ще ги опазят от боклука на Вселената.

Борислав Колев