Квартира № 50

След повече от успешния гастрол на Талия театър с "Дом 13" по А.П.Чехов, интересът към следващия спектакъл на Стефан Москов логично нарасна. Още повече, че очакването му бе загърнато с тайнствената плащеница на Булгаковия роман "Майстора и Маргарита". Плащеница, чиято подплата е ситно изписана с множество тълкувания на множество Булгакови изследователи. Дали спектакълът на Театъра на армията и Театър "Ла страда" е допълнение към тези тълкувания, дали Стефан Москов предлага своето сценично тълкувание на известния роман? Струва ми се, че не това е неговото намерение. А и една от най-интересните страни изобщо на неговата театрална работа е отсъствието както на традиционно задължителната коленопреклонна възхита и благоговеен, умопомрачително-патетичен поклон пред произведенията на "големите автори", така и априорното желание радикално да преобърне представата за тях. В своите представления Стефан Москов се стреми свободно да се съизмерва с авторите, които избира, предлагайки своя "театрален текст". Безспорен успех в тази посока беше спектакъла му по Чехов.

"Майстора и Маргарита" е опит да се съчетаят различни жанрове в театралното представление - на киното, тв сериала, шоупрограмата и т.н. - опит, потвърден от успеха на предишни спектакли на режисьора. Персонажите са размножени (деперсонализирани), игровите ситуации се оформят както от сюжетните предписания, така и от преобразуването им в различни технически варианти с артистична изобретателност (несравнимо по-изненадваща и непрогнозируема в други представления на Теди Москов). Основните сюжетни линии в романа - на живота в Съветска Русия и посещението на свитата на Воланд в Москва; на писането на романа от Майстора и неговите отношения с Маргарита; на Пилат Понтийски и Йешуа Ха-Ноцри - са бегло нахвърлени, а особено последната едва ли случайно е избутана в дъното на сцената. Но не това е важното. Анушка вече е разляла олиото и главата на Берлиоз ще падне всеки миг. Интересът на режисьора е съсредоточен предимно върху живота в Съветска Русия (в Москва) и той разиграва неговата символика, бит, взаимоотношения, идеологически предписания, силно проникнали в живота на хората и до голяма степен продължаващи да влияят и сега. Разбира се, тяхната абсурдна нелепост е откровено пародирана. Иван Бездомни изглежда в началото като герой от съветска пиеса, Берлиоз като фигура от Пролеткултовски плакат, и т.н. Това е "улицата" на Съветска Москва, но силно лишена от живот, от неочакваните игрови фойерверки в ситуациите, познати ни от "Улицата" или "Мармалад".

Много от разказите на Булгаков са бляскава фантасмагорична игра с абсурдността на съветския живот, с деформациите на човека в него. В един от тези разкази от втората половина на 20-те той разказва как всеки път, когато сяда да пише за Москва, "проклетият образ на Василий Иванич застава пред мен в ъгъла" и виси "като капак на ковчег". Василий Иванич е персонаж-обитател на комуналната "Квартира 50". Запомнящият се епизод в спектакъла на Теди Москов е показването на разрез от четири стаи в една такава "Квартира 50", където четири еднакви "съветски" мъже се прибират по еднакъв начин в еднаквите си стаи, а също и "ревюто" от Маргарити (Николаевни). Действащото лице в представлението е Василий Иванич, разможен в лица, ситуации и жанрови изкази, но във всички тях твърде познато и еднозначно пародиран. И може би тъкмо затова и представлението остава лишено от непрестанно играещата, меняща се дву- или многозначност в отношението към съществуващия сега човек, постигната в "Дом 13".

Известно е, че самият Михаил Булгаков поставя на ръкописите с по-късни варианти на "Майстора и Маргарита" като начална година на своята работа върху романа 1928. Известно е също, че над този роман той работи почти до последно - до 1940, и че романът има различни варианти. Да предположим, че спектакълът на Стефан Москов е само един много ранен, начален вариант на неговия "Майстор и Маргарита" под работното заглавие "Квартира 50".

Виолета Дечева