Масираното участие на 46-ия фестивал в Манхайм-Хайделберг беше най-адекватното киноприсъствие на лутащия се български бизнес на международен екран за последните пет-шест години. В тази покана пролича не само уважение към една забележителна някога школа: най-новият филм на изявен неин представител - "Черната лястовица" на Георги Дюлгеров получи престижната възможност да открие форума, а чрез последващите още четири прожекции в двата града-домакини събра може би повече зрители, отколкото за седмиците комерсиално разпространение в София. Нашият участник в конкурса - "Всичко от нула" на Иван Павлов и Валери Петров - не смогна да завоюва благоволението на журито, въпреки че с нищо не отстъпваше на поне половината от отличените филми, но затова пък защити достойно престижа на съвременното българско кино.

Не по-маловажно от изявата на екрана обаче беше българското присъствие на провеждащия се за втори път в рамките на фестивала пазар на проекти. На него между 14-те одобрени заявки от Източна Европа (сред повече от 50 кандидатстващи) бяха поканени с най-новите си проекти продуцентите Николай Волев и Росица Вълканова. Всеки от тях имаше десетки срещи с представители както на независими продуцентски къщи, така и на обществени телевизионни канали от почти всички западноевропейски страни. Струва ми се, че основният ефект от тези индивидуални делови срещи не се измерва с бързината, с която нашите продуценти биха намерили финансиране и международни партньори. Много по-важно е, че десетки чуждестранни професионалисти са се убедили със собствените си очи и уши в потенциала на съвременното българско кино не само да ражда идеи, но и в неговата воля да търси пътища за тяхното осъществяване.

В същото време фестивалната програма предложи прекрасни възможности на същите тези български продуценти и режисьори да се запознаят на живо с актуалните тенденции на световното независимо кино, да си създадат собствена представа какви жанрови модели, какви сюжетни структури и интерпретационни подходи имат най-голям успех сред ценителите на некомерсиалното кино, етикет, който българската филмова продукция е обречена да носи още дълги години. Филмите, които се откроиха заради пристрастията на публиката или признанието на журито, в преобладаващото си мнозинство разказваха прости истории, почерпени от ежедневието на обикновени герои, които, без да са пълни аутсайдери, изпитват неудовлетворение от живота и търсят със съмнителен успех някаква промяна. Сред филмите, които зрители и специалисти ще запомнят от тазгодишната фестивална програма, не бива да се пропуснат "Слепият пътник" (Холандия), отличен с Голямата награда, "Орбис пиктус" (Чехия - Словакия - Франция) на нашумелия с "Градината" словашки режисьор Мартин Шулик, поделил с иранския "Пети сезон" Специалната награда, както и канадският "Обущарят", спечелил наградата на публиката. Без бунтарски напъни, без радикалност както във формата, така и в посланието съвременното световно кино отвъд "мейнстрийма" търси своя път към любопитната публика, готова да рискува стремежа си към интелигентно развлечение.

Александър Донев