Гарп - насилие и жизненост
Освен автомобилите Форд и заведенията за бързо хранене американците дадоха на света новата му култура. Трите неща вървят заедно, но докато японските коли все повече завладяват пазара и арабските дюнери надмогват Макдоналдс в апетита на западния човек, истинската съвременна поплитература си остава американска. И даже можем да кажем, че ако средностатистическият средноинтелектуален човек се чувства (понякога) постмодерен, то главният субект на неговата постмодерност е масовата култура, която израства в нуждите и преживява с промените на своето време.
Изглежда, че Джон Ървинг представя онези писатели, които се борят за оцеляване по типично американската граница между перфектна повествователна техника и умерено провокативно задоволяване на масовите културни потребности. "Светът според Гарп" умело поднася идеята за разпадащата се субектност на съвременния човек, за маргинализирането на "нормалните" идентичности, за социалното аутсайдерство като доминантна характеристика на епохата. Светът съществува само в множествено число - свят според някого. Всеки изгражда не просто своя живот, а своя единствен свят - затворен, параноично напрегнат, обречен да оцелява в борба със световете на другите хора. Наистина, градежът изисква и помощ отвън, за да не се прекрачи шизофреничната граница: светът-според-някого може да бъде сътворен само "с малко помощ от реалния свят". Тук е логично да се запитаме какво би представлявал този "реален" метаконструкт, но подобен въпрос очевидно остава запазен за постмодерната френска мисъл.
Жива метафора на света, отучен да говори по законите на стандартния хуманизъм, света, в който словото е обречено да изпълнява комуникативните си функции с ампутирана автентичност, безобразно изрязано от първичната човешка способност за социален контакт, представляват елънджеймсианките - група жени, които доброволно премахват езиците си в знак на протест срещу тяхното общество, където единайсетгодишната Елън Джеймс е изнасилена и обезобразена, за да не издаде мъчителя си. Романът прелива от смърт и насилие, започнал в стил "Параграф 22", той все повече заприличва на готическа проза. Любопитно е, че в неговите близо 700 страници изцяло липсва "наркотичната" тема. Изглежда, че в Америка на 70-те нещо друго е заменило един от големите пороци на новото време. И това друго е феминизмът, американският феминизъм като парадоксално алтернативна техника на социалното отчуждение до степен, в която самата Елън Джеймс написва статия "Защо не съм елънджеймсианка". Все пак честно е да признаем на Джон Ървинг висока наративна култура. Неговото повествование майсторски сплита различни стилове по подобие на субектния плурализъм, на идеята за световете в света на модерното съществуване. Миметичната детайлност на изображението прескача в пародийна пресиленост и гротесково-хумористична абсурдност; моралистично-афористичните обобщения, така драги за американския попначин на мислене, преливат във фриволния жаргонизъм. Играта с темпорални позиции на разказване, сплитането на нееднородни дискурсивни техники: писма, разменени бележки, цели разкази из "творчеството" на Гарп допълнително реализират картината на света-в-разпадане. Но въпреки всичко насилието, смъртта и отрязаните езици, въпреки антиутопичната нагласа към обобщение, романът си остава неизтребимо, подмолно, ако не самодоволно оптимистичен - като американската жизненост. И дори само за това заслужава да бъде прочетен.
Милена Кирова
____________________

Джон Ървинг. Светът според Гарп. Превел от английски Еленко Касалийски. Изд. Парадокс и Народна култура. С. 1997