Киберчиталището на Еко

Разговор с Умберто Еко

Еко е авторът на незабравимата метафора "Macintosh срещу DOS". В своята седмична колонка в "L'Espresso" той първи предложи тезата за "софтуерната схизма" между потребителите на двете операционни системи. Macintosh, твърди той, е католическа, с "разкошни икони", тя обещава на всекиго шанса да постигне царството небесно ("или поне да стигне до момента, в който документът е отпечатан") чрез серия лесни стъпки. DOS, от своя страна, е протестантска: "Тя позволява свободна интерпретация на Светото писание, изисква трудни лични решения... и допуска, че не всички могат да постигнат спасението." По тази логика Windows става "схизма от англикански тип - с пищни церемонии в катедралата, но и с възможност тайничко да се върнете в DOS, за да промените горе-долу всичко, което си поискате." Помолен да допълни метафората, Еко нарича Windows 95 "чист, неподправен католицизъм". "Още Windows 3.1 беше повече от англиканска - тя беше англо-католическа, с по един крак и в двата лагера. Windows 95 изминава целия път: шест пъти "Аве Мария" и нещичко от църквата-майка в Сиатъл."
Сега Еко пренасочва вниманието си от духа на софтуера към политическите последствия от технологията. Той е подкрепил с целия си авторитет нещо като център, наречен мултимедийна аркада. Названието може и да звучи като измислено от скудоумен издател на CD-ROM игри, но Еко иска Аркадата да промени Обществото-такова-каквото-го-познаваме. Този център ще се състои от мултимедийна обществена библиотека, център по компютърна грамотност, а и ще предлага достъп до Мрежата - всичко това под егидата на градския съвет в Болония. Така срещу символична такса местните граждани ще могат да се разхождат из Мрежата, да изпращат електронна поща, да изучават нови програми, да използват машини за търсене, или пък просто да повисят в киберкафенето. Откриването на центъра е планирано за края на 1997 г. Аркадата ще има около 50 най-съвременни терминала в локална мрежа и бърза връзка с Интернет. Освен голямата мултимедийна, софтуерна и печатна сбирка, Аркадата ще има и екип от учители, техници и библиотекари.
Презумпцията е проста: ако Интернет-грамотността е основно право, то държавата трябва да го гарантира на всички граждани. Щом не разчитаме свободният пазар да научи деца ни да четат, тогава защо да очакваме той да ги научи да използват Мрежата? Еко вижда Болонския център като пилотен за национална и - защо не? - световна верига високотехнологични обществени библиотеки. Спомнете си, че той изповядва старомодната вяра на европейските хуманисти в библиотеката като модел на доброто общество и духовното възраждане, и веднъж дори стигна дотам, да заяви: "Библиотеките могат да заемат мястото на Бог."

- Казвате, че новият проект "Мултимедийна аркада" ще гарантира киберобществото като демократично място за живот.
- Съществува рискът, че сме се запътили към мрежова "1984", в която Оруеловите "пролове" - пасивни маси, захранвани от телевизията, - нямат достъп до Мрежата. А и да имаха, не биха знаели как да я използват. Над тях, разбира се, ще стои дребната буржоазия, потребител на новото средство, но също пасивен - служители в офиси, чиновници в авиокомпании и пр. А най-отгоре - господарите на играта, номенклатурата в съветския смисъл на понятието. Това въобще няма връзка с класата в традиционния марксистки смисъл - номенклатура са както вътрешните хакери от ситито, така и богатите им шефове. Те обаче ще имат едно общо нещо помежду си: познанието, което носи контрол. Знаем, че най-новите модеми, ISDN-връзката1 и съвременният хардуер са отвъд възможностите на повечето потенциални потребители - особено когато компютърът трябва да се надстройва всеки шест месеца. Така че нека дадем на хората достъпа безплатно, или най-много на цената за необходимата телефонна връзка.
- Защо просто не оставим пазарът да демократизира Мрежата - имам предвид падането на цените, предизвикано от жестоката конкуренция?
- Погледнете на това така: когато Бенц и останалите изобретяват автомобила, те дори нямат представа, че някой ден масовият пазар ще бъде създаден от "Модел Т" на Хенри Форд. А това се случва само 40 години по-късно. Как да убедите хората да използват транспортно средство, което е извън възможностите на всички, освен на много богатите? Лесно: пускате колата под наем за определено време, с шофьор, и я наричате такси. Тъкмо това даде на хората достъп до новата технология, а и позволи на индустрията да се разшири до степента, при която форд "Модел Т" става достъпен. В Италия Интернет-пазарът все още е малък - около 300 000 редовни потребители, а това е дреболия в тази игра. Обаче ако имате мрежа от общински точки за достъп - всяка от тях задължена да осигурява на своите потребители най-мощните съвременни системи, - това вече е респектиращ обрат. Нещо като хардуер "Модел Т" и бързи компютърни връзки за масите.
- Сериозно ли вярвате, че работникът и домакинята ще се втурнат към мултимедийната аркада?
- Не, не директно. Когато Гутенберг изобретява печатната преса, работническата класа не се е абонирала незабавно за 42-редовата Библия; обаче век по-късно са я чели. А и не забравяйте Лутер. Въпреки поголовната неграмотност, неговият превод на Новия завет е циркулирал сред всички слоеве на германското обществото през XVI век. Това, което ни трябва, е Лутер на Мрежата.
- Какво й е толкова особеното на мултимедийната аркада? Не е ли това просто държавно киберкафене?
- Сигурно е, че не искаме да превърнем всичко това в чакалня на италианско министерство, а имаме и предимството, че се сме средиземноморска култура. Англосаксонско киберкафене е изживяване от типа пийп-шоу, защото самият англосаксонски бар е място, където хората отиват да подхранват собствената си самота в компанията на други. В Ню Йорк можете да кажете "Здрасти! Прекрасен ден!" на съседа си край бара, но след това се връщате към тъжните размисли за жената, която току-що ви е напуснала. А мултимедийната аркада е по модела на средиземноморската остерия2 - би било хубаво например да има огромен общински екран, на който отделните пътешественици могат да показват интересни места3, които току-що са открили. Не виждам смисъл 80 милиона души да бъдат включени в мрежа, ако всичко, което правят, в крайна сметка е разговор с привидения. Това ще бъде една от главните функции на мултимедийната аркада: да изкара хората от домовете им и, защо не, да ги вкара в обятията на другите. Вероятно бихме могли да го наречем и "Plug 'n' Fuck"4.
- Тази комунална визия не нарушава ли принципа "един потребител - един компютър"?
- Аз съм потребител и притежавам осем компютъра. Виждате - има изключения от правилото. Спомнете си, че по времето на Леонардо правилото е било "един потребител - една картина". Същото е било и когато са произведени първите грамофони. Нима днес нямаме комунални възможности да гледаме много картини или да слушаме много музика? Нека мине време...
- Независимо от позицията си в различните дебати за компютърната култура, повечето американци биха се съгласили, че модемът е точката на преход към нова фаза на цивилизацията. Докато европейците по-скоро го виждат като желан домакински уред от порядъка на съдомиялната машина и електрическата самобръсначка. Изглежда има "разминаване в ентусиазма" между двата континента. Кой е прав, дали американците - те, както обикновено, приемат, че всеки играе бейзбол, - или пък европейците, които в ироничната си дистанцираност са на път да пропуснат феноменалността във феномена Интернет?
- Същото се случи с телевизията, която достигна критичната си маса в Щатите доста години преди да прелее тук. По-интересното е, че триумфът на американската култура и на американския начин за правене на кино и телевизия - факторът Дисни, който толкова много дразни французите, - няма да се получи при Мрежата. Допреди година в Интернет имаше много малко не-английски места. Сега, търсейки из World Wide Web, чрез Alta Vista5 намирам и норвежки, и полски, дори и литовски. Това ще има любопитен ефект. Ако в тези места има информация, от която американците наистина се нуждаят, едва ли ще се запишат на ускорен курс по норвежки, но ще започнат да се замислят. Ще усетят потребността да опознават и други култури, и други гледни точки. Това е едно от предимствата в антимонополистичната природа на Мрежата: контролът над технологията не означава контрол над информационния поток. А за "разминаването в ентусиазма" дори не съм сигурен, че съществува. В Щатите има много критицизъм, ирония и обезверяване, с които медиите решиха просто да не се занимават. Проблемът е, че слушаме само Нигропонте и другите аятоласи на Мрежата.
- Вие публично подкрепихте правителството на ляво-центристската коалиция в предизборната кампания през април 1996 г. След победата в италианската преса плъзнаха слухове, че отплатата е била новият пост министър на културата, но вие отказахте службата още преди да ви я предложат. Защо?
- Преди да заговорите за министър на културата, трябва да решите какво разбирате под "култура". Ако става дума за естетическите продукти на миналото - красиви картини, стари сгради, средновековни ръкописи - то аз изцяло съм за държавната закрила; за това обаче вече се грижи министерството на наследството. Остава "култура" в смисъла на текуща творческа работа, а аз се опасявам, че не мога да участвам в държавен орган, който възнамерява да подкрепя и да субсидира точно това. Творчеството може да бъде само анархистично, капиталистическо, дарвинистско.
- През 1967 г. написахте влиятелното есе "Партизанската война на знаците". В него показахте, че важната цел на всяка провеждана културна битка е било не телевизионното студио, а креслото на зрителя. С други думи, ако дадете на хората инструменти за критичен анализ на посланията, които получават, то посланията губят своята потентност като средство за политическа манипулация. За какви критически инструменти може да се говори в случая с Мрежата - същите ли, които ни помагат да прочетем страница от Флобер?
- Става дума за ред прости умения. След години практика, аз мога да мина през някоя книжарница и да разбера нейната подредба за няколко секунди. С един поглед върху книгата, според ред знаци, мога точно да предположа какво е съдържанието й. Ако видя надписа "Harvard University Press", зная, че това навярно няма да е булеварден роман. Когато съм в Мрежата, нямам такива умения.
- А пък имате допълнителен проблем: току-що сте влезли в книжарница, в която всички книги са струпани на купчини по пода.
- Точно така. По какъв начин се оправям с този хаос? Опитвам се да науча някои основни етикети. Обаче и тук има проблеми: ако щракна на URL6, който завършва на .indiana.edu, казвам си, че това би трябвало да има нещо общо с университета в Индиана. Ала не - пътният знак е измамен. Има хора, които използват тази област, за да публикуват всякакви неща, повечето от които имат малко или направо нищо общо с образованието. Трябва да налучкате своя път сред знаците. Трябва да преработите семиологичните умения, които ви позволяват да различите пасторална поема от сатирична пародия, и да ги приложите към проблема за отделянето на сериозните философски места от лунатичните брътвежи, например. Неотдавна разглеждах неонацистските възли в мрежата. Ако просто се доверите на логиката на търсещата машина, може да си помислите, че най-фашистското място е там, където най-често се среща думата "nazi". А се оказва, че то принадлежи на антифашистка наблюдателна група. Можете да придобиете умения чрез проби и грешки, а можете и да помолите други потребители да ви посъветват директно по Мрежата. Обаче най-бързият и най-ефикасният начин е да бъдете в обкръжението на хора с различно ниво на компетентност, с различен мрежов опит. Също като при първокурсника. Университетските програми не му казват "Не посещавай лекциите на професор еди-кой-си, понеже е стар досадник". Обаче второкурсниците, които среща в кафенето, с радост ще го посъветват тъкмо така.
- Модернизмът изглежда заседна в плитчина, поне що се отнася до романа. Дали хората получават своя опит от други източници, такива като Мрежата? Може би, ако Джойс имаше възможността да пътува из WWW, щеше да напише по-скоро "Отнесени от вихъра", отколкото "Бдение за Финеган"?
- Не, точно обратно. Ако Маргарет Мичъл имаше възможност да пътува из Мрежата, тя вероятно би написала "Бдение за Финеган". Във всеки случай Джойс винаги е бил онлайн. Той никога не се е изключвал.
- Все пак, не се ли промени писането в епохата на хипертекста? Съгласен ли сте с Майкъл Джойс, че авторството се превръща в "нещо като безкрайна джазова импровизация"?
- Не съвсем. Забравяте, че вече имаше голяма технологична промяна в начина, по който професионалният писател излага своите мисли върху хартия. Бихте ли могли да ми кажете кой от големите съвременни автори е използвал пишеща машина и кой е писал на ръка, като се основавате само на анализа на техния стил?
- Добре, ако средството на писателя има много малък ефект върху природата на неговия окончателен текст, какво ще кажете за твърдението на Майкъл Хейм, че компютърната текстообработка променя нашия подход към писмения свят: прави ни по-малко загрижени за крайния продукт, окуражава ни да преподреждаме идеите си върху екрана, с бързина, близка до тази на самата мисъл.
- Доста съм писал за това - за ефекта, който "cut-and-paste"7 ще окаже върху латинските езици, върху психологическите връзки между писалката и компютъра като средства за писане, за влиянието, което компютърът изглежда има върху компаративната филология.
- Добре, ако използвате компютъра, за да създадете следващия си роман, по какъв начин бихте го направили?
- Най-добре е да ви отговоря с цитат от есето, което написах за антологията "Как да напишем роман", издадена от Бомпиани: "Бих сканирал в компютъра стотина романа, още толкова научни текстове, Библията, Корана, няколко телефонни указателя (заради имената). Около 100-120 двадесет хиляди страници. След това бих използвал проста програма за смесването им по случаен принцип, и бих направили някакви промени - като премахването на всички "а"-та. Така бих получил роман, който, покрай другото, е липограма. Следващата стъпка би била да отпечатам всичко това и да го прочета внимателно няколко пъти, като си подчертавам важните пасажи. Сетне бих го натоварил на количка и бих го откарал до най-близката пещ. Докато романът изгаря, аз бих седял под някое дърво с лист и молив в ръка, и бих оставил мислите ми да се реят, докато не ми хрумнат няколко реда, например: "Луната броди високо в небето - гората шепти". Отначало, разбира се, това ще бъде по-скоро хайку, отколкото роман. Няма значение. Важното е да се започне.
- Какво е отношението ви към Маршал Маклуън? Писахте, че глобалното село е надценена метафора, понеже "истинският проблем на електронното общество е самотата". Имате ли усещането, че философията на Маклуън е твърде лековата, за да оправдае култа към него?
- Маклуън не беше философ, той беше социолог с усет към тенденциите. Ако беше жив днес, вероятно щеше да пише книги, които противоречат на онова, което е казал преди 30 или 40 години. Той нашумя с пророчеството за глобалното село, което се оказа поне частично вярно, и с пророчеството за "края на книгата", което се оказа изцяло невярно. А великият девиз "Средството е посланието" работи доста по-добре при телевизията, отколкото в Интернет. Да, може би в началото просто си играете и използвате машината за търсене, за да намерите "shit", след това "Aquinas", а после "shit AND Aquinas", и в този случай средството със сигурност е посланието. Обаче когато започнете да използвате Мрежата сериозно, тя не свежда всичко до факта на собственото си съществуване, както прави телевизията. Има обективна разлика между зареждането в компютъра на произведенията на Чосър и зяпането на "Момичето на месеца". Нещата опират до вниманието - трудно е да се използва Мрежата разсеяно, за разлика от телевизията и радиото. Мога да прескачам из различните места, но нямам и намерение да го правя, защото връщането отнема много време, а пък за забавянето плащам аз.
- В заключителното си обръщение на неотдавнашен симпозиум за бъдещето на книгата посочвате, че Маклуъновият "край на Гутенберговата галактика" е преповтаряне на съдбовното пророчество от "Парижката Света Богородица" на Виктор Юго: сравнявайки книгата и своята любима катедрала, Фроло казва "Ceci tuera cela" - това ще убие онова, книгата ще убие катедралата, азбуката ще убие иконата.
- Катедралата изгуби известни функции, повечето от които бяха пренесени върху телевизията. Ала придоби други. Някъде писах, че фотографията отне една от главните функции на живописта - фиксирането на човешки изображения. Обаче тя със сигурност не уби живописта, съвсем не - освободи я, позволи й да поема рискове. Художниците все още могат да правят портрети, ако искат.
- Дали "Ceci tuera cela" е инстинктивна реакция, която можем да очакваме при всяка нова вълна на технологията?
- Това е лош навик, който хората вероятно никога няма да преодолеят. Като старото клише, че краят на века е време на упадък, а началото на следващия - сигнал за възраждане. Това е просто начин да се организира историята така, че да пасне на това, което искаме да разкажем.
- Условното деление на времето обаче все още може да въздейства на колективната психика. Вие изследвахте страха от края, който предшества 10-ти век. Дали пък този път не наблюдаваме неуместна вяра в началото, породена от мъждукащото дигитално очарование на следващото хилядолетие?
- Вековете и хилядолетията винаги са условни, не е нужно да сте медиавист, за да го знаете. Обаче е вярно, че синдромите на упадъка и прераждането могат да оформят такива символични разделения на времето. Австроунгарският свят е започнал да страда от синдрома "край на империята" в края на XIX век; някой може дори да твърди, че той в крайна сметка е убит от тази болест през 1918 г. Обаче в действителност синдромът няма нищо общо с fin de siecle: Австро-Унгария пропада, защото императорът е престанал да бъде точка на представителство за повечето от своите субекти. Трябва много да внимавате, за да различите масовите заблуди от същинските причини.
- А какво е вашето усещане за време? Ако имахте възможността да пътувате във времето, напред или назад бихте отишли, и с колко години?
- А вие, господине, ако имахте възможност да зададете другиму този въпрос, кого бихте попитали? Шегата настрана, аз вече пътувам във времето: не сте ли чели моите романи? А що се отнася до бъдещето - не сте ли чели това интервю?

Разговаря Ли Маршал
Сп. Wired, 3/1997
От английски Б.Б.

__________________
1. ISDN - цифрова комуникационна мрежа за интегрирани услуги. (Бел. пр.)
2. Остерия - италианска гостилница, кръчма. (Бел. пр.)
3. "Местата" в "Глобалната паяжина" имат много имена - сайтове, страници, възли... Предпочетохме думата "място" заради обощаващия й характер. (Бел. пр.)
4. Шеговита аналогия със системата "Plug 'n' Play" ("Включи и работи") за мултимедийни приложения. (Бел. пр.)
5. Една от популярните машини за автоматично търсене в Мрежата (Бел. пр.)
6. URL - "адрес" в мрежата, който описва (четен отзад напред) тематичната област и собственика на "мястото". (Бел. пр.)
7. "Отрежи и залепи" - операция, която улеснява преместването на фрагменти от текста. (Бел. пр.)