Никола Гюзелев през годините и днес

Колкото и да знае човек за Никола Гюзелев и да го е слушал, непрекъснато има какво да открива в личността и в спецификата му на певец. Големите изпълнители именно с тази своя неизчерпаема интересност те карат да се връщаш периодично към тях... Защото знаеш, че все ще те изненадат с нещо, все ще прехвърлиш още някакъв баир по пътя към тях... Вярно е, сближаването с подобни хора е процес; но то също е и факт измамен. Имат тази диаболична способност да създават усещането за близост, за разгадаване на таинствата им и след това с артистична лекота да ти се усмихнат много, много отдалече... Това е тайнството на личността, осъзнала се в определена област; то е и защита, и някакъв вид самоопазване - себезадържане и баланс между слава, равнище и онова непрекъснато идно проявление... Точно такъв баланс очертаха тази година и новоиздадените дискове с гласа и името Никола Гюзелев.

Новозаписаният винаги е с предимство. Защото това е големият риск от всяка гледна точка. Доколкото "Гега Ню" продължава да бъде единствената почтена фирма, която се занимава професионално с тази работа точно оттогава, откакто започнахме да "строим демокрацията", всяко нейно издание е отраден факт, някак изключващ се от общата конфигурация на дейности в нашето общество. Един добре премислен ход продължи сътрудничеството на Гюзелев с фирмата и се надявам, че то няма да завърши дотук. Запис на Гюзелев днес, в този момент на православни песнопения - този факт може да се натовари с много значения... Избирам художественото! Творби от Гречанинов, Зиновиев, Строкин, Любимов, Чесноков, Добри Христов, Петър Динев звучат прочувствено, но и извисено; без вокално актьорство, с очаквана ревност, в която прозира мъдро примирение. И внушителна религиозност. Сега, тук може би е мястото да припомня на читателите колко великолепни са Гюзелевите оперни монаси - на сцената или на запис. Особено Пимен и Досифей на Мусоргски. Но тук, тук се прибавя и блендата на храма, очевидно оказало своето влияние... Неслучайно протодякон Марков казва, че гласът на Гюзелев носи аромата на тамян, а не на оперни ариози. Превъплъщението е наистина силно, искрено и, сигурна съм, трайно ще бъде запомнено... И тъй като именно "Гега Ню" е фирмата, която може реално да ме чуе (в смисъла да го направи), точно тук завършвам така: "Гюзелев на запис? Още!"

Седемте диска, издадени с настояването и финансите на "Отворено общество" и с фонда, създаван през годините на Балкантон, са онази ретроспектива, която във всяка една страна артист от ранга на Гюзелев си има без необходимостта от юбилейни фанфари. И това се отнася далеч не само за Гюзелев. Аз съвсем не съм убедена, че това, което не става в Балкантон, се дължи на безпаричие. Не мога да разбера обаче кога там ще се погледне по-отблизо по въпроса. Някак твърде единодушно се мълчи, а това, че няколко имена са в директорския борд на комбината, не означава, че нещо се е раздвижило. Точно обратното! Или ако се е раздвижило, то е толкова добре покрито, че никой не го вижда!

Така или иначе, тези компактдискове, издадени в една нелепа кутия от тънко картонче, са заслуга не на Балкантон, а на инициативата на хора извън Балкантон. На нито един от дисковете не е отбелязана годината на издаване - фактът стана традиционен за компактдискове, които носят и марката на Балкантон (така беше и с поредицата от 4 компактдиска на Павел Герджиков). Но записите са си записи! - ще ми възрази някой. Разбира се! Точно затова разочарованието от обложката им е още по-голямо. Единствено дискографията на Гюзелев носи някакво мъничко удовлетворение. Но за такова издание трябваше да се направи буклет от поне сто страници - та всеки всичко да знае за артиста, певеца, педагога Никола Гюзелев. Сега може да слуша! Наистина има какво - образите на Мефистофел, Песни и арии от Мусоргски (страхотно изпълнение на "Песни и танци на смъртта" - оркестрация на Едисон Денисов заедно с диригента Димитър Манолов), песни от руски композитори ("Съмнение" от Глинка - заедно с Минчо Минчев и Тео Мусев или "Живели дванайсет разбойника" с хор "Кавал"), Моцарт и Вагнер (Фигаро, Лепорело, Зарастро, Вотан), Верди - арии... Изкуство, което внушава дори страхопочитание. Цяла книга заслужават записите на Никола Гюзелев. Направеното е толкова много (и толкова много има още!), колкото е дадено само на изключителните, на докоснатите! И затова и те, и изкуството им трябва да се отглеждат и да се разпространяват по подобаващ начин. Нещо, което ние още не искаме да проумеем.
Екатерина Дочева
__________
* Православни песнопения - нови записи, издадени от Гега Ню
* Никола Гюзелев - албум-ретроспектива - 7 компактдиска, издатели: Фондация Отворено общество, Балкантон