Лексика на плътта

Френският културен институт в София показа фотографската изложба "Срещу" на Красимир Тодоров. Изложбата бе открита от Георги Лозанов с думите:

Уважаеми дами и господа,
Тялото. Щом думата ще е за него, едва ли тук, под покрива на Френския културен институт в София, мога да издържа на малко снобското изкушение да започна с Фуко. С "История на сексуалността", с първия й том, с първите му страници: "...благоприличното поведение отбягва тялото, пристойността на думите прави дискурсите чисти", пише там. Става въпрос за класическата епоха, но Фуко се пита: "Дали сме се освободили от тези дълги два века, през които историята на сексуалността би трябвало да се разглежда преди всичко като хроника на една засилваща се репресия?". Отговорът е: "Все още толкова малко, би казал човек". Аз пък веднага искам да кажа, че този човек не е Красимир Тодоров. Проблемът, който поставят фотографиите му, е точно обратният: модерните дискурсивни практики не само че са стигнали до тялото, но и са го превзели отвътре, днес то самото е безмилостно дискурсивирано. Повече говори, отколкото бива. Разпаднало се е на фрази, изящно рецитирани от камерата на фотографа. Тя ни подготвя за нощта, в която ще протегнем ръце към голото тяло на другия и ще уловим в тъмното единствено голи думи. Сред техните автори несъмнено ще е и Фуко.
Красимир Тодоров противопоставя тялото-дума на тялото-вещ. Вещта, в която го превърнала ежедневната еротика и нейните изобразителни реплики, рекламата, порнографията и хотелският секс. Фотографът със своето "срещу" създава лингвистика на плътта, в която пипането (с очи) и значенето са едно и също нещо. В този смисъл парчетата плът на Тодоров са отвъд естетиката и морала, те са толкова красиви и толкова добри, колкото красив и добър може да бъде един френско-български речник.
Как фотографията прави речник от реалността? Лично аз за пръв път открих отговор на този въпрос в психоаналитично видяните фрагменти на Рлаф Гибсън. Красимир Тодоров също ни е оставил нишан - един от кадрите му е с меч. Разсичаш цялото на части, така че да принудиш въображението да го възстанови по тях, допълвайки го с полуизречени думи. В началото на упражнението думите са протеза на реалността, накрая - тя е тяхна протеза. Голата плът, дори на най-близките ни същества, в съвременната култура носи преживяване, набъбнало от интерпретации, забравили преживяването. Тялото е придобило интерпретация без граници, а в замяна интерпретацията без граници е придобила тяло...
Тук във Френския център, от една страна, ни дебне тялото в работите на мислителя Фуко, покрито с мълчание и изчезнало в него. От другата ни дебни тялото в работите на фотографа Тодоров, покрито с думи и изчезнало с думите. А някъде от черното в кадрите ни дебне Мейпълторп, който по-добре от всички нас знаеше, че тялото и библиотеката си приличат в главното - ако се държиш неприлично, непременно ще те изпъдят. Така че да разгледаме изложбата, преди да са го сторили и с нас.