Най-висока проба Джон Ву

"Лице на заем" е върхът на екшъна. Не само за тази година. За години назад. И може би за години напред.
Филмът на Джон Ву е изключителен. Той е екстрактът на онова, което превърна режисьора от Хонконг в легенда от планетарен мащаб - действие с торпилираща скорост върху солидна емоционална и мисловна основа.
Но "Лице на заем" не е просто екшън. Той е и много други неща. В неговите два часа и половина е събрано почти цялото кино. Вътре, подредени във вълшебен пъзел, с ураганна сила бушуват митологията на уестърна, мелодрамата, гангстерската сага, научнофантастичният епос, психологическият трилър, черната комедия... Има директни и индиректни препратки към Виктор Флеминг, Серджо Леоне, Сам Пекинпа и кой ли още не...
Художник на екшъна е едно от прозвищата на Ву. Той обаче е художник на всичко, с което се захване - от лежерната комедия до задъхващото се (но не самоцелно) насилие. У нас е познат само с трите си холивудски продукции - "Трудна мишена", "Код: Счупена стрела" и сега "Лице на заем". Аз съм имал шанса да гледам няколко от 22-та му азиатски филма, включително най-популярните - "The Killer" и "Hard Boiled". Само едно мога да кажа - Ву е велик. А видиш ли старите му работи, разбираш още по-добре новите, защото те си кореспондират.
Колкото до "Лице на заем" - той е без уговорки най-могъщият и вълнуващ филм на Ву. Великолепно изградена история с безброй обрати, експлодиращи чувства и аристократична ирония. История, в която доброто и злото, любовта и омразата, нежността и грубостта, смъртта и животът са като сиамски близнаци. И най-сложната операция не може да ги раздели, защото в гърдите им тупти едно сърце.
Джон Траволта и Никълъс Кейдж са физическото огледало на разбунения дух на този филм. Те правят уникални роли. В образите им човечността катастрофално се сблъска с поривите на демоничното. И все пак оцелява, което е характерно за запазената марка "Ву".
Друг, вече визуален елемент от тази марка е хореографията на екшън-епизодите. Героите не просто тичат, бият и стрелят - те танцуват и сякаш плуват във въздуха. Режисьорът се вдъхновява за тая "танцувалност" от класически мюзикъли като "Пеейки в дъжда" и "Уестсайдска история". Докато правел такъв епизод, той си представял стъпките на Фред Астер или Джин Кели, в които по неговите думи "пулсира ритъмът на живота".
И наистина, в естетизираните сцени от филмите на Ву ритъмът на живота е много по-достоверен, отколкото в натуралистичните пукотевици и въргалящи се в праха джигери и черва от стандартните екшъни.
Сравняват външните белези от стила на хонконгския ас с на пръв поглед несъвместими автори като Марк Лестър, Уолтър Хил, Робер Бресон, Куросава, Мел Брукс, Жан-Пиер Мелвил... Нормално - неговото кино е на жанровите, естетически и стилови влияния. Но не става дума за механичен дайджест, а за нещо дълбоко преосмислено. Това кино, довело до съвършенство цитатния принцип, има много лица, но една душа - на Ву.
"Моето кино е хибрид от световете на всички филми, които обичам - казва режисьорът. - А също и на приказките. Израснал съм с древните китайски приказки за рицарство и доблест. Занимават ме всички неща, свързани с духовността, които мисля, че са изгубени днес. Вече не е време за романтици и мечтатели. И си струва те да бъдат реабилитирани поне в киното. Аз правя точно това."
Когато снимал първия си холивудски филм "Трудна мишена", Ву имал проблеми с езика. Щом се затруднявал да обясни на оператора как иска да бъде заснет даден епизод, той казвал: "Това искам да го направим като при Скорсезе, а това като при Пекинпа..." И операторът го разбирал. Веднъж режисьорът взел надълго нашироко да обяснява как трябва да се направи портрет на момиче с рязко набиване на вариото от общ до близък план. "А, ясно - казал накрая операторът. - Искаш да го направим като при Джон Ву!"
Борислав Колев