Като че вчера беше денят, в който "София сингърс" и Ре Лема осветиха в Първо студио на Националното радио раждането на "Радиото, което се вижда". Людмил Фотев бе щастлив и с присъщите му оптимизъм и неизтощима енергия продължи да прави това, което най-много обича. Две години по-късно Френският културен институт в София бе домакин на най-дългия рожден ден, който някое радио си е позволявало да празнува. В обозримата далечина, разбира се. От 6 до 14 октомври малката заличка на ул. "Васил Левски" № 2 неизменно се препълваше от желаещи да слушат, гледат и съпреживяват всичко, което екипът от съмишленици им бе подготвил. Заобиколени от заредените с духовност "вещи", подредени от Юлия Иванова, жадните можеха да се напият, а гладните да се нахранят с това, което като че ли най-много липсва и (дано не се лъжа) най-много ще липсва на нашата трапеза. Теодосий Спасов/Румен Тосков/Стоян Янкулов, Мариус Куркински с юбилеен спектакъл на "Дамата с кученцето", Стефан Драгостинов и неговия "Ключ към тайнството", добрите "Стари муцуни", новата надежда на българския рок "БТР" и, разбира се, верният приятел Николай Иванов с най-новото, сътворено от "ОМ".
Точно в този момент пред мен безмълвно изниква пищното угощение в Alma mater на първия рожден ден на RFI в България. Лицата са познати и толкова много - изобилието от вкусна храна и добро вино е привлякло коктейлния приятелски кръг. Доволство за една вечер. Сега бяха седем и нищо не остана - отнесоха го тези, които можаха да чуят и видят, а празничните звуци летяха в ефира до десетте български града, където се чува "Радиото, което се вижда". Вече и в Интернет се чуват оживените от Стунджи чанове от "Луна за напреднали", а приятелите на RFI предвкусват нови поводи за радост. И няма да чакат до следващия рожден ден. Това поне е ясно.
Йордан Рупчев