Луксация и самолустрация
Телевизия "7 дни" има обичая да търси нашата радост със "забавното" предаване "Квартал". Едно такова, никакво. Вероятно авторите му са осъзнали най-сетне неговата никаквост и са потърсили начин тя да нарасне в някаквост. Знаем, че по принцип нищото няма как да се издигне до нещо, но какво ли не става в нашата страна. Защото ако нищото няма подемна сила, нещо все ще го издигне. Та на една такава нищо и никаква празна издигнатост, станахме свидетели през последната седмица. Най-неочаквано кварталната мъка на "7 дни" се зае с проблема за наскоро подписаната от нашата страна декларация за правата на малцинствата. Както можем да очакваме, направи опит да заеме върло ксенофобски позиции. И се започнаха нищо и никакви скечове, които по-скоро приличаха на женска борба по кеч. Например: момиче с изразени африкански черти рецитира "Аз съм българче", арменец отива да сваля арменка, но се улисва в гозбите, които тя е поставила пред него, роми бият ромка по главата, а пък тя блее като коза. И т. н. Стрелите на "сатирата", разбира се, не пожалиха и турците. На евреите също не им се размина. Всичко това обаче явно се видя твърде малко на авторите и актьорите, и с право, та накрая едно създание, което изглеждаше толкова нажалено, сякаш са му изяли третото, метна бомбата на обобщението-обвинение. Много им било лесно на "ония" отвъд Рейн, сиреч от Страсбург, защото там нямало турски политици, които да перат гащичките на жените си, циганите не крадяли телефонните и други кабели, а пък гърците не им пиели водата. Прозвуча и заплаха за тероризъм - щял да гръмне козлодуйский бряг и тогава цяла Европа отивала в кюпа. Както се очакваше, за сърбите не казаха нищо лошо, дори хвърлиха дежурните обвинения към Запада за Босна. Е, демокрация и права. Дали тези вероятно криворазбрани права не влизат в колизия със закона, забраняващ разпалване на расова, етническа, национална и религиозна вражда, не можем да съдим - има си власти и органи за тази цел.

Моето възмущение всъщност по-силно набъбва откъм друга посока. От обидата към всички тези раси, етноси и националности, защото техните представители безспорно са далеч по-витални, оригинални и притежават много по-свежо чувство за хумор, в сравнение с това тяхно измъчено изтипосване в нещастното предаване. То беше и срам за българите. Но едва ли от ръководството на частната телевизия (стожер на българо-съветската дружба и онова нещо, издигащо нищо и никаквия кукиш-предаване) ще вземат някакви мерки по въпроса, а няма и смисъл да ги подсещам за нови квартални теми: как, например, с отварянето на досиетата, България е превърната в разграден двор, из който шарят агенти от всички раси и нации. Ще се сетят. Колкото обаче до полунегърчето, което така сладко рецитираше "Аз съм българче", не трябва тези господа-другари толкова бързо да забравят, как само преди едно десетилетие българчетата щастливо си висяха по плакатите на дружбата до черни и жълти дечица. Човек да се обърне изведнъж на 180 градуса, ще получи луксация, а това е чиста самолустрация.

Ромео Попилиев