Калина Богоева навърши 60 години
Когато отминават годините, човек все по-често започва да се обръща назад за равносметка. И колкото повече са годините, толкова по-взискателна и категорична става равносметката. Запомнят се само големите успехи или пък неуспехи, пропускат се малките. А всъщност малките - това са бъдещите големи. Пропускат се стремленията и желанията, остава само статистиката. А ако липсва стремежът към самоусъвършенстване, статистиката е безсмислена. Съобщава се натрупаният опит, превърнал се впоследствие в постижение, забравя се самото натрупване. А без него не би имало и постижения. Накрая равносметката обобщава толкова много цифри, дати, събития, че забравя човекът, който ги е сътворил. И в стремежа си да бъде все по-пълна, става все по-"цифрова" и все по-малко човешка. А когато навършва 60 години, има достатъчно постижения в цифри, но дали е само това?

Възпитаник от Първия (1954) випуск на известната наша прима балерина Лили Барон, Калина Богоева специализира като изпълнител и педагог в Московското хореографско училище при Елисавета Павловна Герт (1956-1958) и се дипломира по балетна режисура при Олга Тарасова в ГИТИС (1985).

Калина Богоева успешно се осъществява и в трите основни балетни посоки - като изпълнител, педагог и хореограф. И това се смята за естествен и успешен творчески път. Но колко усилия са необходими за съхранение на творческата енергия и горение, за запазване на балетната форма и за поддържането на определените килограми, когато се храниш с няколко бисквитки на ден, а понякога и без тях! И всичко това заради всеотдайната ти любов към изкуството, заради желанието да си част от българския балет.

Актьорският й натюрел включва както класически репертоар - Фея Люляк от "Спящата красавица", Одета-Одилия от "Лебедово езеро", Мирта и Жизел от едноименния балет, Китри от "Дон Кихот", Зарема от "Бахчисарайски фонтан", така и съвременни балетни спектакли - Дяволицата от "Сътворението на света". Господарката на Медната планина от "Каменното цвете", Мехмене Бану от "Легенда за любовта", Папеса Йоанна от едноименния балет, Жар-птица. Особено й допадат драматични и разкъсващи с трагизма си роли, но изпълнява и импресионистични и лирични творби - Лисейон от "Дафнис и Хлоя", "Лунна соната" от Бетховен, "Арабеск" от Дебюси". Не отминава и българските произведения - Яна от "Змей и Яна", Струна от "Нестинарка", Мария от "Дъщерята на Калояна".
Когато се заговори за балерината Калина Богоева, обикновено се чува: "Тя беше най-добрата Папеса Йоанна!"; "Тя беше най-добрата Мехмене Бану!"; "Най-добрата Господарка!"; "Най-добрата Мария!". И обикновено се забравят натрупванията, малките детайли, които оформят облика на артиста - големия шанс да работи в театъра със своята първа учителка Лили Барон и нейните думи: "Няма значение дали си първи състав, важното е да си най-добрият!", търпението и издръжливостта да превърнеш тези думи в дела. Умението да разпределяш силите си за всички интересуващи те събития, формирано с години. Защото още докато активно танцува, Калина Богоева започва и преподавателската си дейност. Три випуска на Балетното училище се гордеят, че са нейни възпитаници. Самата тя, носител на сребърен медал от Първия международен балетен конкурс - Варна'1964, подготвя и осъществява балетни медалисти. А това са много нерви и издръжливост, и най-важното - умението да внушиш същото и на състезателите, които подготвяш, да ги убедиш, че всичко ще бъде наред, дори и когато ти се съмняваш в това. Колко много нерви и колко много любов и себеотдаване на балета! Затова и след пенсионирането си като балерина Калина Богоева не отпуска ръце, а със свойствената си неуморност се втурва в педагогическата и хореографска дейност.
Преподавател и художествен ръководител на ДХУ (1974-1983); репетитор на Софийския балет, главен балетмайстор на балета при Варненската опера (от 1993), директор на балет "Арабеск" (от 1995), учредител и ръководител на специалностите балетна педагогика и балетна режисура при ДМА "Панчо Владигеров", учредител и президент на Международна танцова академия "Варна", учредител на конкурс за млади български хореографи на името на Маргарита Арнаудова, автор на класически и съвременни балети.

И зад всичко това - един неуморен творец, който днес е в Гърция, утре във Варна, вдругиден в "Арабеск", а малко по-късно в Австралия или пък в Германия. Творец, който не се задоволява с цифрови постижения, а търси удоволствието от добре свършената работа и радостните погледи от одобрението на своите съмишленици. А когато това е основният двигател, годините не са от значение. Те винаги ще бъдат краткотрайни за кипящия от енергия и неотменно търсещ творец като Калина Богоева. Защото не цифрите имат значение, а огромната и всеотдайна любов към балета и неотклонния стремеж да се прослави и съхрани именно българският балет. Ето това е истинската равносметка. Дай, Боже, повече такива възрожденци и запази ги за България!
Анелия Янева