Освободеният Прометей надзърташе на 30 октомври в зала "България" на авторския концерт на Александър Райчев. По случай 75-годишнината на композитора Софийската филхармония свиреше неговата Втора симфония "Новият Прометей".
Филхармонията се беше освободила от своя репертоарен страх да изпълнява българска музика и жертвоготовно е включила в сегашния си сезонен цикъл от три концерта с музика на именити наши композитори във връзка с техни годишнини. Следващите са посветени на Константин Илиев и Лазар Николов.
Александър Райчев беше приел присърце предложението на генералния музикален директор на оркестъра Емил Табаков да бъде представен с Втората и Шестата си симфония. Изключително плодовитият във всички жанрове композитор (4 опери, 2 балета, 6 симфонии - до стотиците песни) счита себе си за "симфоник". И ако Втора симфония е "младежкият взрив", то Шестата е "отиването към залеза" (дано тоя залез е красив, както го рисуват)" - сподели той на среща преди концерта. До него седеше колегата и приятелят Иван Маринов, под чиято композиторска палка след малко щяха проникновено да прозвучат двете симфонии... "Новият Прометей" беше героят на моята душа" - продължаваше Сашо Райчев.
Втората симфония е христоматийно произведение, както голяма част от творчеството на композитора - професор от младини в Държавната музикална академия, която сега носи името на любимия му учител Панчо Владигеров. Но това е симфония, в която Райчев е вече освободен от влиянието на Владигеров. И нещо друго - прикованият в конюнктурата Сашо Райчев е бил всъщност винаги свободен творец. Това дава право на пословично честния Добрин Петков да говори за "вестителството" на "Новият Прометей", за "крупното етично внушение, което носи в себе си тази високо вдъхновена музика". И когато някога децата с удоволствие пееха "Марша на септемврийчетата", те не си даваха сметка за приковаващите идеологеми - просто мелодията пленяваше... Сашо искаше да вярва, че зад манипулацията прозира нещо човешко. "Да се учим, да се учим..." - безхитростно повтаряха шеговито децата като развалена грамофонна плоча. Понякога така се завърташе творческият процес на надарения с изключителна инвенция композитор (той най-добре си знае). Беше освободен от каквито и да било стилови или технологични предубеждения. Безспорният професионалист беше модерен в конвенциалността, както Артур Онегер я разбираше: "Винаги съм желал и съм се стремил да пиша музика, достъпна за широката слушателска маса и при това достатъчно лишена от баналност, за да заинтересува познавачите".
Това верую важи и за Шестата симфония на Райчев. В нея той отново се освобождава - освобождава се от миналото си в неговата цялост, без обаче да прекъсва художествените връзки с него. Нарича симфонията "Литургична" (1994 г.), тъй като последната й част е изградена върху църковнославянски напеви. По-скоро това е вярата на любимия му поет Ботев - към Бога "мен в сърцето и душата". Старогръцката дума "литургиа" е съставена от "народ" и "дело". В класическа Гърция е означавала общественополезно дело...
Любен Ботушаров