451° по Георги Минчев

451° по Фаренхайт
Балет от Георги Минчев
Либрето, хореография и режисура Даниел Визнер
по едноименната новела на Рей Бредбъри
Сценография Радостин Чомаков
Художник по костюмите Евгения Раева
Репетитори Красимира Колдамова, Евгения Кръстева, Маргарита Димитрова, Катя Петровска
Музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на Българското национално радио
Диригент Милен Начев
Изпълнители на премиерата: Мариана Крънчева, Росен Канев, Дарина Бедева, Бойко Соколов, Жана Сярова
Постановка на Софийската опера
Национална премиера 26 октомври 1997 г.

Трябваше да стане такъв спектакъл, за да се отърсим от куп предубеждения и комплекси. Че защо Бредбъри, че как така балет, че кога Минчев е писал за сцена, че кой ще ти го направи тук, "при тия условия". Пък и специфичната публика какво ще възприеме от тъй нетипичното послание?...
По решение на съдбата твърде отдавнашният замисъл на композитора получи образ тъкмо когато обществото ни дори не се нуждае от обяснения по темата власт - служене - духовност. А постановката пределно приземява идеите на музиката, тъй че да не остави никакви съмнения: доносът си е донос, дрогата - дрога, сексът - секс, убийството - с изстрел, а любовта - на палци. Какво всъщност му трябва на един балет: любов, смърт и... Драмата на съзнанието - латентно прикрита в музикалната драматургия. За която сега ми е думата. Питах се навремето какво не достига в симфонично-камерно-инструментално-вокалната изява на Георги Минчев, та е решил да се отправи към балетната сцена. Нелепо питане. Рискът да навлезеш в ситуация, съвършено различна от привичния концертен вариант, издава все същата страст да бъдеш друг. Или - ако цитирам автора - "да откажат да приемат 'поднесената' им действителност и съдба."(!) Ще кажете - какво общо има жанрът с позицията на съпротива спрямо тоталното управление на личността. Да бяхте в залата на Софийската опера вечерта в неделя (26 октомври), щяхте да разберете. Неописуемият аплауз на финала не беше просто премиерна афектация. Беше отговор - да, получи се, беше цялостен и завършен спектакъл с висок градус (не говоря тук за Фаренхайт) и непривично въздействие. Притеснението, че музикалната партитура ще озадачи мнозина, мигновено се изпари след първите тактове. Редно е тук силно да подчертая перфектния запис (фонограмата, върху която се осъществява балетът) на Симфоничния оркестър на Българското национално радио под ръководството на главния му диригент Милен Начев със звукорежисьор Мирослав Данев и със съдействието на Електронно студио - Румен Бояджиев. Защото нали си представяте един фантастичен балет по "фантастиката" на Рей Бредбъри без "електронен" звук?
А като споменах "фантастика", ще съобщя на хората, които нямаха шанса да присъстват на премиерата, че бутафорната страна на фантастиката напълно отсъстваше, ако не броим "нарочното", преувеличено и "знаково" решение на костюмите, осветлението, сценографията. Майсторска работа на художника Евгения Раева, майсторска и естетски пестелива на Радостин Чомаков, а особено не искам да мине "покрай другото" инспициентът Диана Николова. Давам си сметка каква огромна енергия изисква следенето на партитурата и включването на всеки един от изключително сложните елементи (сложни за "нашите условия") в спектакъла. Защото музиката на Георги Минчев е всичко друго, освен "броене на 4" и всичко друго, освен елементарна жестика. А жестиката в неговата музика познаваме от творби като "Концертна музика", Концерт за пиано и оркестър, Кончерто бреве, ораторията "Старобългарски хроники", Поемите за глас и оркестър...
И какво се оказва. Оказва се, че тази, балетната партитура, поне за хора като мен декодира множество от предишните му творби. С тяхната "сюжетност", с очовечаването на авангардните средства, или, както бях казала навремето - с "Преодоляването на авангардизма". Потвърждавам и днес това твърдение, което според развитието на европейската музика съвсем не се нуждае от излишни уточнения. Ама нали ние сме си у нас - тогава мнозина се стреснаха. Да не би някой да е "отстъпил" от "авангардните" позиции. Нали разбирате - в атмосферата, когато авангард винаги се изписваше в кавички. А Георги Минчев просто си пишеше музиката. Която преди десетина дни видяхме "визуализирана".
Моите възражения. Те са си мои, може да не им обръщате внимание, но няма как да не споделя несъгласие с известна буквалност и описателна разказвателност в хореографията. Даниел Визнер е не само постановчик, но и далеч преди - либретист по Бредбъри на този балет. Значи - или приемаме, или... Второто липсва, тъй като целостта и обосноваността на неговата постановка не пораждат съмнения. Само че все си мисля какво би се получило от тази музика при ма-алко повече разкрепостено въображение. Приемам концепцията, несъгласна съм с детайли, които подценяват някак си нашия балет.
И тук е мястото да кажа - не като балетен специалист, опазил ме Бог - какви невероятни възможности има националната ни балетна трупа. Всички - обзети, вдъхновени, повярвали... Радостни, ще кажа, радостни от тази възможност да бъдат съвременни, модерни, качествени, силни. От първия до последния, което в подредбата на един спектакъл никога не е точно. Не мога да определя кой е по-първи. По реда в програмата сигурно трябва да почна от Росен Канев като Монтаг, но веднага Бойко Соколов (Капитан Бити) се появява с техничност и вдъхновен израз в мисълта ми. Ами жените - трудната "битова" роля на Милдред, представена тъй интелигентно от Дарина Бедева, Кларис в интерпретацията на Калина Калчева, еманация на любовните балетни образи (за което не съм съгласна с постановчика), но толкова пунктуална. (Все пак не биваше да "лети" върху кулокран във виденията на Монтаг. Балет, балет, но все пак края на ХХ век.) По-важното от всичко е, че лично открих апетита към съвременна музика у националната балетна трупа. Тъй че, ако оперният ни директор е имал съмнения какъв риск поема, искам да ги разпръсна с едно обикновено зрителско мнение: по-рисково е да не се даде възможност на тези млади и зрели артисти да се докосват до съвременна музика. Отнякъде все ще избие желанието им очевидно да се занимават с нещо по-различно от "Жизел".
Или може би се лъжа. Нека си кажат думата експертите. Моята е - да, получи се спектакъл и дано той бъде видян от повече хора. Не заради Бредбъри, Минчев, Визнер, Чомаков, Начев, Колдамова, Кръстева, Раева, Димитрова, Петровска, Николова... Заради нас самите, които също не искаме да бъдем обикновени, служещи, делнични, примирени.
Маня Попова