Октомври - посредникът

След осем години опити за политически и икономически реформи Октомврийската (Октомврийската?) революция (Революция?) буди смесени чувства. Ето, даже пишейки тези редове, имам проблем с дефиницията (революция ли е или преврат?), с нейното изписване (заслужава ли това събитие големи букви или не?). И тъй като независимо от неговата интерпретация, събитието е исторически значим факт, случил се през десетия месец на годината (макар и честван през единадесетия поради последвалата смяна на календара в Русия), за удобство ще използвам относително неутралното определение - "Октомври".

И така, Октомври. В неговата интерпретация обикновено се сблъскваме с две взаимно изключващи се крайности. От една страна Октомври се възприема като черна дата в човешката история, отбелязала началото на една тоталитарна практика, сама по себе си превърнала се в родоначалник на тоталитарна традиция. Според тази интерпретация Октомври е първият успешен в краткосрочен план експеримент, провалил се в дългосрочен. От друга страна, Октомври се интерпретира като светлина в тунела на изстрадалото човечество, като една светла идея, покварена от грешките при нейното практическо приложение. Според тази интерпретация Октомври също е начало, обаче с отворен финал - провалът, на който сме свидетели днес, не се възприема като разобличение на неговите идейни основания, а само на конкретния нескопосан опит за тяхната конкретна реализация. Самите принципи на Октомври продължават да са универсални - като "универсалния стремеж към свобода, равенство и справедливост".
И двете крайни интерпретации обаче не вършат работа при определянето на истинското място на Октомври в човешката история, тъй като са емоционално претоварени. Те говорят повече за нагласите на оценяващия, за неговите очаквания, отколкото за самия Октомври. А за да схванем същността му като исторически факт, трябва най-вече да възприемем идейните му основи като плод на дългата еволюция на човешката история. Ако погледнем трезво върху тези основи, ще открием доста повече от сакралните "Три източника и три съставни части на марксизма".
От идейния багаж на Октомври наднича не само Френската революция с идеята за колективния субект и относителната цена на индивида, не само рационалният проект на Просвещението, не само социалният утопизъм, но и цялата етична система на християнството с нейната почти двехилядолетна история.
В този смисъл Владимир Илич е по-скоро ловък компилатор и основните принципи на Октомври не са негово авторство. Струва си да припомним само някои от тях:
- истинският субект на историята не е индивидът, а масата, колективният сбор от анонимни индивиди с размита индивидуалност;
- индивидът не е субект, понеже му липсва квалификация и воля - най-вече да осъзнае собствения си истински интерес (и тук няма никакво противоречие с призива на Ленин всяка готвачка да управлява - тя е "сметната" да го прави след като й бъде обяснено какво, как и защо трябва да прави);
- за да бъде превърната масата в реален политически субект, в нея трябва да се "внесе" съзнание от външен по отношение на масата елит (авангард) от името и за благото на масата;
- масата, за разлика от индивида, може и трябва да бъде управляема;
- интересът на масата не е сбор от интересите на съставящите я отделни индивиди. Интересът на масата е по-върховен в сравнение с индивидуалния интерес. Оттук колективното има по дефиниция приоритет пред индивидуалното;
- рационален проект е осъществим и може да бъде наложен отгоре въпреки степента, в която той се разбира и възприема от масата. Важното е той да бъде разбиран и съзнателно налаган от авангарда, внасящ съзнание в масата;
- цената на индивидуалния живот е пренебрежима от гледна точка на общото благо и интереса на масата.
Щом всичко, посочено горе (и доста повече), не е нещо уникално в интелектуалната история на човечеството, защо тогава Октомври заема уникално място? Защото Октомври бе първият в историята успешен опит да се конструира нова реалност, скроена според рационален проект и независимо от цената на нейната реализация, измервана в индивидуални човешки животи. Опит, приложен върху "една шеста от световната територия". Първи не защото преди Октомври е липсвало желание да бъде направено нещо подобно, а защото в началото на ХХ век вече са налице достатъчно големи ресурси - производителни сили, източници на енергия, комуникационни средства. Философските течения, проповядващи колективен рай, престават да бъдат утопии, понеже се появява възможност те да бъдат осъществени.
Това е първият елемент от историческата значимост на Октомври. Благодарение на наличните вече ресурси, на народопсихологическите особености на населението на въпросната "една шеста от световната територия", благодарение на безспорния талант на самия Владимир Илич и неговата гвардия опитът за реализация на стари копнежи успява. Една утопия наистина идва на власт.
Практическата реализация обаче е само единият отличителен белег на Октомври. Вторият е насилието. Не обаче върху индивида - с насилие върху индивида човечеството се е сблъсквало постоянно, макар и в по-скромни мащаби. Октомври показа, че насилието може да бъде приложено по отношение на самата история. Днес, осемдесет години след въпросното събитие, поне едно е ясно: Октомври не бе обективен продукт на човешката история, Октомври бе насилие над нейния ход.
Фактът, че историята може да бъде изнасилена, свидетелства за поредния - трети - "принос" на Октомври: той показа, че историята е алтернативна, че нейният ход може да бъде тласнат в едно или друго русло и на основа на свършени факти да се моделира, да се създаде алтернативна реалност. Понеже светът, който бе създаден след и в резултат на Октомври, без съмнение бе реален, без съмнение съществуваше. В един момент той се провали, изчезна като своеобразен динозавър под собствената си тежест (поради своята неконкурентоспособност). С факта на своето съществуване обаче доказа, че в историята са възможни алтернативи; и разликата между тях, освен в етичните им принципи, е и в тяхната икономическа ефективност.
Оттук се оформят няколко ключови думи за разбирането на Октомври. Едната е думичката "може". Октомври показа, че човек може да сътвори свой уникален, изкуствен свят, стига да е в състояние да плати цената на този си опит. Докато СССР беше в състояние да плаща, уникалният свят съществуваше. В момента, в който средствата секнаха, той се разпадна. В този смисъл Октомври не просто се вписва като органичен елемент от историята на ХХ век, но може да се интерпретира като един от нейните символи. Не с насилието, не с тоталитарния си заряд, развит по-късно в други опити за налагане на рационални проекти, не с моралния релативизъм, а с моженето, с възможността, която човек за първи път получава в областта на обществените отношения.
Тук Октомври по своето съдържание би могъл да се възприема и като първообраз на атомната бомба, само че в областта на обществените отношения. Той отприщва гигантско количество енергия, освободена съзнателно от нейните автори. На свой ред авторите на Октомври, както и авторите на атомната бомба, пребивават в илюзията, че са наясно с това какво точно правят и на каква цена. И доста след като бомбата е взривена, след като пейзажът е променен до неузнаваемост, постепенно стават ясни реалните последици от експлозията. И, естествено, цената на цялото упражнение.
Оттук, в зависимост от интерпретацията, приносът на Октомври е двояк. От една страна, той показва, че алтернативната реалност е възможна, но само за онзи, който може да си позволи да плати цената. От друга, занапред винаги ще съществува изкушението да се опита, изкушението някой отново да влезе в ролята на демиург и да създаде поредната алтернативна реалност.
Октомври има обаче и други заслуги. Със самото си съществуване той ускори хода на историята, която уж сам отричаше. Има огромна доза истина в твърдението, че без Октомври капитализмът не би бил същият. Това влияние обаче обикновено се ограничава до социалните аспекти, до "хуманното" лице на пазарната икономика, докато по-съществено е мястото на индивида в цялата система. Акцентът върху колективното начало от страна на Октомври неизбежно тласкаше "мухлясалият стар строй" да открива нови възможности за индивида, за неговата реализация извън колективни тела. В чисто икономически план това бе изборът между ефективността на микро- и на макроравнище (социализмът залагаше на ефективността на макроравнище, постигана чрез оптимално централизирано разпределение на ресурсите - тя трябваше да компенсира неефективността на отделните производствени единици; за капитализма, напротив, необходимо условие за макроикономическата ефективност е ефективността на равнище отделен участник на пазара). В политически план колективизмът на Октомври насърчаваше у своя антипод търсенето на възможности за максимална изява на индивида - тя беше начин за постигане на висока ефективност на микроравнище на цялата система. Погледнато от перспективата на днешните информационни технологии, втората стратегия е наистина по-печеливша.
Всичко това навежда на мисълта, че Октомври бе наистина венец, но на една отминаваща епоха. Епоха, в която индивидът не притежава знанията и технологиите да се самоорганизира и да се самореализира. Епоха, в която той трябва да бъде организиран, да му бъде осигурена възможността за реализация. Даващият е колективният субект и неговият авангард. Октомври се превръща в отживелица едва в момента и само там, когато и където персоналният компютър, Интернет, клетъчният телефон и глобалните бази данни премахват необходимостта от посредници между индивида и света. Понеже посредникът, субектът, действащ "от имени и по поручению", е второто лице на Октомври и втората ключова дума, чрез която би могло да се декодира както съдържанието му, така и неговите перспективи.
Имайки предвид, че въпросното разделение на епохи не върви по времеви признак, че нещата опират до равнища на брутен вътрешен продукт и цивилизационно развитие, на много места в света мнозина и днес биха се подписали под лозунга "Ленин жил, Ленин жив, Ленин будет жить". Неспособните или нежелаещите да се превърнат в индивиди формират огромната световна армия от "октябрята", "Октомврийчета" - много по-мащабна, отколкото беше навремето едноименната детска организация в СССР. И Октомври, заедно с Ленин, ще са живи, докато са живи и те. Което означава - вероятно още дълго.

Андрей Иванов