Будност, гордост и предразсъдъци
Напоследък българският шоубизнес се намира в треската на високите патриотични градуси. Когато в съботната вечер очаквахме по Канал 1 съвсем друг вид забави, поучения и наслаждения и даже бяхме готови да се примирим с един съзнателно кичозен филм като "Перлата на Нил", но, хайде, рекохме си, валутен борд има, ранен студ ни е затиснал, нека помечтаем малко за топлите страни и т.н., и когато най-сетне почти приспалата ни приключенска безсмислица с Катлийн Търнър (защо гледаме само нея от известно време насам?) и Майкъл Дъглас изчезна от екрана, ние се оказахме напълно безпомощни пред следващото телевизионно зачинание, което, в противовес на прекалено ококорената, но всъщност изсушена като от африкански самум комедийка, безмилостно захвърля срещу нас родолюбиво-носталгични трели. Излязоха Дони и Момчил (целите не само в бяло, но и в черно) и запяха без никаква сянка на игра песните за облачето бяло, което си лети из бащини предели, за разлъката, водеща до пиянство от мъка, и др. Да, Денят на народните будители е! "Перлата на Нил" може и да ни е приспала, но Дони, Момчил и Васил наистина титанично се напрегнаха да ни събудят! И наистина, за да се събудиш, трябва преди това да си заспал. Събуди се, макар за да задремеш тутакси отново... Всъщност, очаквахме да заблестят и още по-бойките звуци на "Край Босфора", но не би. Хайде, чудим се ние, обичат Дони и Момчил обществено значимите прояви, но как така от излъскания бродуейско-холивудски небосклон е тупнал в родната кал един Васил Петров? И дали формацията "НЛО" не се е разтурила всъщност заради Деня на будителите, защото, както разбрахме, Павел Попандов искал да разтриса нашата съвест с проблема за неприбраното и незасято зърно? Как обаче нещо да се събуди, ако то преди това не е било прибрано и засято?
Претъркули се (и тази?) приспала ни с прекомерна будност съботна вечер и дойде неделната - която поначало си е по-особена. С последни усилия и жадно протягаме ръце, за да се вкопчим в за-бавните сламки, които вероятно ще ни подаде "Каналето", за да забавим поне малко този иначе винаги пристигащ, за всички времена и народи, мрачен и давещ понеделник. Сега пък ни изненадаха с "романтичен концерт" за Македония. От всичко могат да правят пари тия хора!- започва тихо да негодува страдащият от "комплекса Салиери" - даже и в "раната" Македония ще бръкнат. Изобщо "пари при пари отиват, тъй както слонът дири слон" - пише в "Панчатантра". И все пак остава в тайна дали това патриотично мероприятие успя да събуди народната свяст; още по-малко, татък Вардаро. Тук се чувствам длъжен да "издам" поредната "загадка на Каналето": морният сокол "пие вода на Вардаро", а не "на герано" или "на Искъро"; не е чак толкова народът ни затънал в безпаметство, а и все още ходи по кръчмите. Какво да кажем пък за прословутата "Тема на седмицата"? Там се направиха на толкова будни, че според тях, цяла Европа още сънувала кръстоносните походи (на учудено-ококорения ни фон), а пък Петър Берон (онзи, по-старият) бил едва ли не най-великият учен на XIX век. Че трябва да бъдем будни, пише и в Библията. Но по-добре е да се понаспя, си казах, преди да ме е връхлетял Черният понеделник с неговите дау-джонсове, от които си нямам и хабер.

Ромео Попилиев