Вестник "Сега", вестник "24 часа", вестник "Демокрация", вестник "Литературен форум", вестник "Култура"
На вниманието на главните редактори и редакциите за култура
21.10.1997 година

Уважаеми госпожи и господа,
Представяме ви текста "Назад към пещерата". Той изяснява позицията ни в театралната ситуация и дава (с цифри и факти) картина за икономическата ефективност на нашата дейност.
В продължаващата дълго време "дискусия" по театралната реформа това е първото писмено становище на художествените ръководители на театъра ни. След серия мнения и позиции, изложени главно на страниците на вестник "Дневен Труд", и неведнъж пряко адресирани към "Сфумато" (често изпълнени с жаргон, твърде отдалечен от културния език), ние счетохме за логично да потърсим редакцията именно на този вестник, където да представим и нашата гледна точка. Нашият текст "Назад към пещерата" беше депозиран във в. "Дневен Труд" с изричното условие да бъде публикуван без съкращения и редакторски намеси. Журналистите на вестника ни дадоха да разберем, че са съгласни с това наше изискване и че позицията ни ще бъде отпечатана в оригиналния си вид.
Резултатът: в броя на вестник "Дневен Труд" от 21 октомври 1997 година се появи текст, подписан от нас, но с твърде приблизително съдържание. Предлагаме ви оригиналната версия с посочване на промените и съкращенията, нанесени от редакцията.
За нас извършеното е:
- своеволен "подбор" и тенденциозно пропускане на факти и данни;
- безцеремонно пре-монтиране на структурата на текста;
- манипулация, довела до изместване на центъра му и - като цяло - до промяна на смисъла.
Не можем да допуснем един текст, който ни легитимира със своя стил, логика и патос, да бъде тиражиран в нескопосан вариант. Логически орязана и редактирана, публикуваната позиция само общо отговаря на нашата.
Какво бихте ни посъветвали вие като журналисти, автори и хора с гражданска мисия? Навярно да намерим по-адекватно поле, където наистина можем да изкажем краткото си и ясно мнение. Правим този пореден ход за защита на своя труд, изкуство и творчески стил, обръщайки се към вашия вестник.
С уважение:
Маргарита Младенова
Иван Добчев
художествени ръководители на Театрална работилница "Сфумато"

Театрална работилница "Сфумато"

Назад към пещерата
Ние сме за реформата в театъра и за цивилизован диалог по проблемите, които неизбежно я съпътстват.
От няколко месеца четем и слушаме неща, които дискредитират всяка възможност за обществен дебат и нанасят сериозни морални щети на няколко режисьорски имена, между които и нашите и най-вече на ТР "Сфумато".
Принудени сме да оставим настрана работата си и да се отчетем пред объркания български читател с малката надежда, че той сам ще отдели истината от лъжата, позицията от боричкането, отговорността от злонамереността.
Защото всяко безобразие има предел, след който мълчанието е непозволено.
Става дума за наглите нападки, полуистини и чисти клевети, изречени и изписани от няколко наши колеги театрали (Стефан Цанев, П. Поппандов, Н. Йорданов) по адрес на театър, в който не са стъпвали ("Сфумато") и хора, с които никога не са имали каквито и да било творчески, лични или обществени отношения.
Ето някои от инсинуациите:
- защитаваме реформата, за да се харесаме на началството и да се облагодетелстваме от това;
- представленията на "Сфумато" са негледаеми;
- "Сфумато" е толериран от МК театър, който яде хляба на съсловието;
- искаме хонорари за постановка 1500 долара;
- направили сме нещо си в някакво френско градче (френската Дупница) и се тупаме в гърдите;
- дали са ни Музея на революционното движение и са ни направили театър.
Отговаряме по ред.
- За реформата сме от десетки години, когато с тази идея най-малко можехме "да се харесаме на началството".
Точно по тази причина през 1988 г. излязохме с актьорите си от системата на конвенционалния театър и създадохме "Сфумато", в което вече девет години няма нито един неработещ човек (просто сме малко хора и всеки върши много повече работа и я върши по-добре). И защото като режисьори прекрасно познаваме ефективността и кондицията на "щатния театър", в който половината работят, другата половина коментират и накрая всички получават еднакви символични заплати, а пари за работа няма.
- Всички представления на "Сфумато" са играни сезони наред по принуда в малки наети пространства при огромен зрителски интерес и в България, и в чужбина.
- Субсидията на "Сфумато" е една от най-малките за държавни драматични театри и винаги сме я допълвали от приходи и спонсори.
Пример: За I полугодие на 1997 г. Фонд работна заплата на "Сфумато" е 10,674 млн. (за сравнение - на Младежки театър е 41,213; Сатиричен - 47,109).
Икономическата ефективност от дейността ни за същия период е като приходи от билети - 26,670 млн. - най-високата от всички драматични театри в България (за сравнение Театър 199 - 14,341; Младежки театър - 5,614; Сатиричен - 13,487).
Как така същата схема (открита сцена) нас ни "толерира", а друг един театър го уби, подложи го на геноцид и пр., и пр.? В шумотевицата не можа да се разбере, че става дума за трупа на "граждански договор", единствено при който, ако театърът има повече приходи, може да заплати труда на актьора, без да "изисква" това от държавата. Ако представленията ни бяха негледаеми, точно ние повече от всички би трябвало да се "натискаме" за репертоарната схема, където заплатата е твърда и слабо зависи от какво, колко и как работиш.
- За броените на пръсти постановки, които сме смогнали да направим извън "Сфумато", най-високият искан и получаван от нас хонорар е 50 000 лв.
Освен това за всичките девет години по наше решение не сме получили от "Сфумато" нито стотинка за постановка; за авторски права; за продуцентска дейност и уреждане на международните контакти на театъра, а когато пътуваме по покана за работа в чужбина, излизаме в неплатен отпуск от деня на заминаване до деня на връщане. За да свързва театърът ни двата края, да ни вярват хората, да продължим да правим от нищо нещо и да излезе българският театър на европейска сцена. Ако намерите със свещ още някой такъв "използвач", може би с него ще има наистина за какво да разговаряме.
- имаме по тяхна покана и на тяхна издръжка участия в над трийсет фестивала; седем международни ателиета, постановки и премиери в Авиньон, Нанси, Торун, Охрид, Бон, Люксембург, Виена, Мадрид, Барселона; само в Париж - представления на българското "Сфумато" и работа с френски трупи в Бобур (Есенния фестивал); театър "Сите юниверситер", театър Дьо ла Колин; Парижката консерватория за драматично изкуство (семестър и изпитен спектакъл с абсолвентите). Предстои ни работа в театър "Томпет" и гастрол на "Сфумато" в Монпелие. От премиерата в Авиньон'96 до парижките й представления нашата "Вишнева градина" мина през трийсет театъра и из цяла Франция, игра се в огромни претъпкани пространства и събра театралните ни френски фенове. Те организираха безпрецедентната и за тяхната практика "акция на солидарност", която пристигна с два тира и екип техни специалисти, облече и обу залата, оборудва я със собствена звукова и осветителна техника, обучи нашите специалисти и тихо си замина.
- Сега за сградата. Не могат да ни "дадат" бившия Музей на революционното движение, защото той е реституиран. Става дума за помещението във вътрешния двор, по-точно за остатъците от него. То години наред служеше за склад, беше тръгнало да се събаря и никой не вярваше, че от това може да излезе театър. Ние го поискахме при условие, че го реконструираме предимно със собствени сили.
Нямахме друг изход. Договорът ни с Народния театър беше изтекъл.
Стойността на реконструкцията и оборудването е 90 000 долара. От тях - 10 млн. лева - от Министерството на културата; 15 хил. долара - от собствени приходи от гастроли в чужбина и 70 хил. долара - от акцията за солидарност.
За по-малко от една година на цената на половин гарсониера (за държавата) в центъра на София се появи нов театър, място за търсения и срещи, културно пространство, отвоювано от нас с голяма вяра в това, което не може да се купи и продаде и което се нарича духовност. Театър не се дава, господа, нито се взема. Театър се прави. Какво ни е струвало да го направим, каква е цената за всички от "Сфумато" на този градеж и тази 96-та година вие - хората под готов театрален покрив - все едно - няма да разберете.
Можем да продължим отчета с дебела папка суперлативни отзиви на "Монд", "Либерасион", "Фигаро", немски, белгийски и български издания, писани от театроведи, философи, поети, музиканти, актьори и зрители; с един куп номинации и награди за програмите ни Йовков, Радичков, Чехов, "Митове" и пр., но мястото е ограничено.
Е, защо лъжете, господа поети? Какво печелите от забранените удари, които нанасяте заради инакомислие, от потока ругатни (убийци, лешояди, юди и пр.) и гейзерите словесна воня? И кой печели? Може би бедният български зрител, почитател на т.нар. изкуство, който като слуша и чете, да загуби и малкото останала му святост. Да си рече "мислех, че поне при тях (интелигенцията) става дума за нещо друго, а то - пак за същото - за кокала". И да не стъпи на театър.
Пещерни хора, пещерни нрави, пещерни идеали.

Маргарита Младенова
Иван Добчев
художествени ръководители на ТР "Сфумато"