Фейт Ноу Мор, една от най-обичаните напоследък рок групи, излезе с претенциозно озаглавения "Албум на годината". Далеч по-скромна обаче е истината. Особено в щастлива за меломаните година като 1997, албумът на Майк Патън и колеги остава назад в класациите.
Може би няма на света незаслужен успех, но когато говорим за музика /и най-вече за музиката в последните им два албума "Крал за един ден..." /1995/ и "Албум на годината" /1997/, "Фейт Ноу Мор" едва ли заслужават предаността на безбройните си почитатели. Тази преданост живее върху славата на стари албуми като "Ангелски прах", "Истинското нещо" и дори "Представи се", в който вокалът е на Чък Моузли.
След "Истинското нещо" /1989/, който днес е безспорна класика за групата, някои определят стила им като "фънк метъл", но после това определение става недостатъчно, защото излиза "Ангелски прах" /1992/. Тук музикантите от "Slash Рекърдс", изглежда, достигат върха на възможностите си, вплитайки в своята музика дори мотиви от Шостакович. Странно е, че оттам насетне "Фейт Ноу Мор" не успяват да се развият, да "пораснат", да предложат нещо ново и интересно. Странно е не само заради кухата претенция в името на "албума на годината", но и заради "Мистър Бангъл" - другата група на Майк Патън, където сякаш е постигната мечтата на всеки, който ненавижда еднообразието и комерсиалното в поп музиката. "Мистър Бангъл" имат два албума: едноименен /1991/ и "Диско Воланте" /1995/. Първият сравнително умерен в своята необичайност, вторият - напълно "откачен", но и двата преливащи от гениални хрумвания и стилово разнообразие /от танго и валс, през джаз, голдън ейдж и фънк, до хеви/спийд/траш/дет метъл и електронен психо-транс/.
За съжаление тъпоумната и вечно ненаяла се звукозаписна индустрия, вместо да се гордее с уникалното си отроче, държи "Мистър Бангъл" в сянката на по-големия му брат и от години досажда с все по-незабележимите прояви на "Феейт Ноу Мор". Дано не е вярно, че онези, които дадоха "We Care A Lot", "Crab Song", "Epic", "Zombie Eaters", "The Real Thing", "Woodpecker From Mars", "RV", "A Small Victory", "Crack Hitler", кавърверсиите на "War Pigs" на "Блек Сабат" и "Easy" на Лаянъл Ричи, одавна са приключили с най-доброто от себе си.
Момчил Тицин