Авеню в зала 1 на Националния дворец на културата, 2 ноември, неделя вечерта. Към централния вход отвсякъде се стичат големи потоци от хора, които притежават всички белези на новото поколение - знам, мога, искам и ще го направя, никакво съмнение и никакви комплекси. Тук не става дума за възраст, а за вътрешна принадлежност, принадлежност към модерното, умното, прогресивното.
Разбира се, за да видиш наведнъж точно тези симпатични хора, трябва да има стръв, а тя тази вечер се наричаше "Авеню", т.е. Боби Иванчев и Заки Соколов. Поводът беше издаването на техния втори албум "Лабиринт". В поп- и рокмузиката силният дебйт е колкото сладък, толкова и горчив. Опасността от провал с втория албум е реална, компромис феновете не правят, критиката - също, а пазарът е конкретен - убийствено малки цифри.
По отношение на промоцията на "Лабиринт" "Авеню" успяха. На концерта те влязоха в него със самочувствие с първата наложила се композиция от новата им продукция - "Желание", и излязоха успешно със "Сълза, намерена на пътя", песен от дебютния им албум, която първа подската преди две години, че "Авеню" са тези, които ще прокарват новите модни тенденции в рокмузиката у нас.
Няколко дни преди концерта Боби и Заки обещаха най-ефектното осветление, най-добрия звук и най-артистичното "статично" сценично поведение. От обещаното провал имаше единствено при звука - по средата на концерта, в момент, когато публиката се отблагодаряваше на "Авеню", пеейки с абсолютна точност "Бягство", настъпи срив при някои от колоните. Но трябва да се признае, че бученето въобще не охлади и не помрачи радостта на фенове и музиканти от това, че са заедно.
Напоследък често се говори, че няма публика за стойностното. Надявам се тези, които тиражират тази констатация, да са били на 2 ноември в зала 1 на концерта на "Авеню". Предварителната реклама беше толкова, колкото концертът да се спомене като предстоящо музикално събитие. Нямаше и никакъв намек за флирт с чалгата - най-продаваща билетите днес. Никакъв компромис по отношение на външния вид и поведение на абсолютно всички, които излязоха на сцената. А зала 1 на НДК е зала, която не прощава - при нея просто се виждат празните места. Тази вечер тя беше повече от достатъчно пълна с най-фантастичните 2000 души, за които всеки един артист би мечтал.
Преди години Боби и Заки мечтаеха, сигурна съм, за една такава вечер, но не смееха да го споделят на глас. Днес, когато вече я преживяха, спокойно и с чиста съвест мога да кажа: "Авеню" са:
- носители на нови музикални идеи;
- носители на ново сценично поведение;
- израдители на духовността и интересите на новото поколение.
Ана Мария Тонкова