451° по Даниел Визнер

451° по Фаренхайт
Балет от Георги Минчев
Либрето, хореография и режисура Даниел Визнер
по едноименната новела на Рей Бредбъри
Сценография Радостин Чомаков
Художник по костюмите Евгения Раева
Репетитори Красимира Колдамова, Евгения Кръстева, Маргарита Димитрова, Катя Петровска
Музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на Българското национално радио
Диригент Милен Начев
Изпълнители на премиерата: Мариана Крънчева, Росен Канев, Дарина Бедева, Бойко Соколов, Жана Сярова
Постановка на Софийската опера
Национална премиера 26 октомври 1997 г.


След дълги години на мълчание отново се срещаме с творба на български композитор, написана специално за балетната ни сцена.
"451° по Фаренхайт" на Георги Минчев е мащабно, многопластово произведение, вдъхновено от популярната едноименна новела на големия фантаст-хуманист Рей Бредбъри. Професионализмът и майсторството на композитора при списването на тежката партитура са очевидни. Ако можеше музиката да се докосне и да се види, тя би била призрачно-вледеняваща, точен израз на атмосферата на тотално насилие и мрак. За съжаление танцува се на запис. Той е перфектен, изпълнението на Симфоничния оркестър на Българското национално радио и диригента Милен Начев е впечатляващо. Не одобрявам обаче засилващата се напоследък тенденция големи драматични произведения да се изпълняват на запис в балетни постановки. Това е допустимо само когато музиката има малък дял, тъй като е ощетен живият спектакъл, а равновесието между изграждащите го компоненти нарушено.
Либретото, режисурата и хореографията са дело на гост-постановчика, чешкия балетмайстор Даниел Визнер. Визнер е решил спектакъла със средствата на познатата ни балетна драма. Модерният балетен театър изисква движението да ражда сценичната драматургия, докато тук водещи са музикалната конструкция и литературният сюжет, а танцът се задоволява с мястото си на илюстратор. По тази причина може би липсват и танцовите характеристики на героите, техните персонални лайтмотиви, отделящи ги от останалите. Изключение ще открием в извайването на образа на Милдред, но и тук огромните танцови потенциални възможности на младата Дарина Бедева остават неразкрити. Няма ги и в обрисовката на пъстрата тълпа. За това кой какъв е се досещаме от превъзходните костюми на художничката Евгения Раева.
Лиричните моменти, където се надявахме да видим повече въображение в разгъването на чистия танц, също не удовлетворяват. Щеше ми се и в музиката на маестрото техницизмът да отстъпи пред емоцията. И въпреки тези съществени за познавача недостатъци Визнер успява да създаде динамичен и въздействащ спектакъл. Това се дължи на несъмнения му режисьорски талант и на работата му като либретист.
"Приземявайки" фантастичния сюжет, защото според думите му: "загубата на идеалите, пренебрегването на духовността и нравствената деградация, ширещият се примитивизъм и агресивност - това са болезнени за хората проблеми на съвремието", той обработва нелекия материал така, че да получи здрава логична връзка между единадесетте картини на творбата и да изгради запомнящи се образи. Ако на отделни места би премахнал казани вече неща, а на други сгъстил действието, ритъмът на спектакъла би спечелил. Но това може би е вечният конфликт между композитор и хореограф. Успех са и масовите сцени при пожарите, а финалните картини - агресивният свят на маските с размножените Милдред и Бити и бунтът на героя Ги срещу обкръжаващия го свят, извеждат произведението в територията на значимите естетически откровения. Но не бива да забравяме значението на сценографа. Фантастично-урбанистичният декор на Радостин Чомаков, гъвкавото му експресивно осветление са съществена част от успеха на спектакъла. И така идваме до солистичния състав, представляващ най-новата генерация на театъра.
Росен Канев - Монтаг. Това е централната партия в творбата. Неговият герой извървява противоречив, мъчителен духовен път от защитник на фашистката идеология до борец срещу нея. Канев отлично се справя с тежката задача. И преди бяхме забелязали, че артистът добре се вписва в интерпретациите на съвременни герои. Той притежава красива, модерна фигура и артистичен талант, но този път към тях е прибавил и задълбочена работа по ролята. Другото силно присъствие на сцената е това на Бойко Соколов в партията на главния пожарникар Бити. Младият танцьор излъчва енергия, която помита всичко около себе си. Яростен, страстен, непреклонен, доминиращ над околните, запомнящ се. Споменах по-горе за Дарина Бедева. Тази млада наша звезда съчетава в себе си талантите на перфектната класическа балерина и експресивната модерна изпълнителка. Изразните й средства са практически неограничени и в този смисъл намирам, че партията на Милдред е под възможностите й. Клариса на Мариана Крънчева е такава, каквато трябва да бъде - одухотворена, възвишена, невинна и поетична. Между другото това е балерина, която е в състояние (както е и в случая) да осмисли и обогати и най-баналната хореография. Към чудесната група на младите ни изпълнители ще прибавя името и на "ветерана" Жана Сярова. За нея важи максимата "няма големи и малки роли, има големи и малки артисти". Нейната Стара дама е пълнокръвен и равнозначен на останалите персонажи. Поздравления и за професионализма на целия кордебалет.
Дали "451° по Фаренхайт" е голямото съвременно произведение, от което толкова много се нуждаеше националният ни балет, и дали то ще изиграе важната роля в развитието му? Това ще решат времето и публиката. Но присъствието му на българска сцена е стъпка в правилната посока.
Маргарита Михайлова