Франкфуртски панаир на книгата '97

Наблюдателят. Франкфуртският панаир на книгата този път сякаш по някакво изключение не регистрира почти никакви рекорди. Впрочем, данните за броя на участниците са противоречиви и в зависимост от способа на преброяване се движат между 6800 и 9600 издатели от 107 държави. Броят на изложените заглавия обаче е сигурен: около 300 000. Последната цифра, която бих цитирал, е особено окуражаваща за държавите от Средна и Източна Европа: тяхното участие на панаира се е увеличило с цели 31 процента в сравнение с предходната година. Разшири се и присъствието на британските книгоиздатели, които се наредиха на второ място след германците, но иначе и тази година във Франкфурт сякаш доминираше американската литература. Авторските права за американски бестселъри отново бяха най-търсената стока на панаира, защото и в Германия, и другаде по света тъкмо те обещават добра печалба. А книгоиздаването, за добро или за лошо, все по-драматично зависи от печалбите.

Бъдещето на книгата - тази почти банална, но както се казва вечна тема - и на тазгодишния панаир беше обект на многобройни дискусии и инициативи. За електронната книга ще стане дума по-долу - тук искам да спомена за призива, с който се обърна Съюзът на германските писатели към цялата културна общественост: "Не изхвърляйте литературата от радиото и телевизията!". В съревнованието между културата на Макдоналдс и сериозната литература трябва да бъдат поставени някакви граници, смятат германските писатели. Училищата и политиката в страната не бива да забравят, че носят сериозна отговорност за насърчаването на литературата.

Тема, която е актуална, впрочем не само в Германия, но и в Източна Европа, включително и в България. Пряка връзка с нея и пореден паралел към състоянието на книжния пазар в България беше и друга дискусия в рамките на Франкфуртския панаир: за цената на книгите и възможностите в рамките на една пазарностопанска икономика тези цени да се поддържат в приемливи граници, тъй че книгите да бъдат достъпни за широката публика. Франкфуртският панаир заедно с германското външно министерство изработи специална програма за насърчаване на връзките с държавите от Средна и Източна Европа. Програмата цели установяването на трайни делови отношения между книгоиздателите и не на последно място ще помогне на читателите в Източна Европа да купуват по-евтино немскоезичните книги, за да преодолеят десетилетното си откъсване от германската култура.

Без претенции за изчерпателност тук е мястото да се кажат няколко думи за българското присъствие на Франкфуртския панаир на книгата. Както обикновено през последните години, българските издатели се представиха с общ щанд, където преобладаваха справочни издания - речници, учебници, книги, свързани с изкуството, природата, туризма. Със свои книги и лично присъстваха издателите от "Обсидиан", "Атлантис", "Слънце", "Колибри" и други. Българските издатели също се включиха в най-популярното занимание на изложителите: търсенето и предлагането на авторски права. Както сподели Александър Панов, собственик на едноименното издателство, съвместните проекти с по-богати западноевропейски издатели са от жизнена важност за българското книгоиздаване. Друг български издател, Крум Благов от "Репортер 7", вижда перспектива в контактите със западни разпространители, които биха могли да пласират макар и ограничен брой български книги сред заинтересована публика. Според Благов възможно е германските издатели да проявят интерес и към авторските права на български издания, които биха намерили и по-широка читателска аудитория в немскоезичните страни. Един от българските участници, издателят Николай Стоянов, беше сред участниците на една от кръглите маси, проведени на Франкфуртския панаир на книгата. Като председател на асоциация "Балканика", Николай Стоянов подготвя тазгодишното раздаване на балкански литературни награди в Солун.

България косвено присъстваше и на други щандове и форуми. Младият германски писател от български произход Илия Троянов, който нашумя през тази година с романа си "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", беше сред участниците в дискусията за литературата в Интернет. Австрийското издателство "Визер", което от години се е специализирало в откриването на средно- и източноевропейски автори, представи на панаира, макар и само в макет, най-новия си проект: антология на българската лирика, съставена от Николай Кънчев. А на щанда на малкото издателство "Щраленер манускрипте" бяха изложени няколко български превода на книги от Гюнтер Грас. Големият германски писател Гюнтер Грас, който и тази година беше сред атракциите на панаира не само поради своя 70-годишен юбилей, но и с речта си по повод наградата за мир, връчена на турския писател Яшар Кемал, също участва в една от дискусиите. Впрочем, и българската преводачка на неговия роман "Тенекиеният барабан" Надежда Фурнаджиева беше на панаира - в ролята си на собственик на издателство "Летера", което успешно сътрудничи с големи германски и британски издателски къщи в областта на справочната литература и учебниците.

Централни събития бяха португалската литература като тазгодишна тема на панаира и петото поредно изложение на електронни книги в палата номер 4. В двете зали, където бяха изложени електронни продукти, и атмосферата, и настроението бяха по-различни в сравнение с останалите щандове. Издателите, които захранват пазара със CD ROM, очевидно имат друго самочувствие - основателно или не, те вярват, че бъдещето принадлежи именно на тях. Различно изглеждат и самите щандове, където доминират компютрите, огромните монитори и шарените опаковки на компактдисковете. 1600 фирми от 59 страни изложиха във Франкфурт своите електронни книги, а това превърна панаира в най-голямото средище на електронното книгоиздаване в света. Съпътстващите мероприятия в палата номер 4 също говорят за посоката, в която се движи този бранш. Ето някои от заглавията: "Пътят към обществото на знанието", "Медийна компетентност вместо медийна консумативност", "Училището пред нови перспективи", "Дигитални детски сънища" и прочие. Не е за подценяване и рекламата, която много електронни издатели правят за своите продукти чрез безплатно раздаваните CD ROM, например програмата със стотици шрифтове, включително и на кирилица, предлагана от "Сони", електронното издание на бестселъра "Светът на Софи", програмите за обработка на данъчни декларации, мултимедийните компактдискове и други. Ако трябва да обобщим: в палата номер четири доминираха справочните електронни издания: от речниците и разговорниците, през туристическите и картографски издания до специализираните програми в отделни области на познанието.

И накрая - още едно субективно впечатление от многокилометровите обиколки из деветте панаирни палати. Както можеше и да се очаква, смъртта на принцеса Даяна тихомълком се превърна почти в събитие номер едно и за книжния пазар. Книгите на различни езици, занимаващи се с живота и смъртта на Даяна Спенсър, положително достигнаха трицифрено число, а много издателства - къде заради конюнктурата, къде по вътрешно убеждение - бяха превърнали лика на Даяна в главен акцент на щандовете си. Като горчива метафора за този конюнктурен интерес и за съдържателността на темата критичният посетител би могъл да интерпретира например следния факт. Едно голямо германско издателство беше оформило целия си щанд с една-единствена книга - пъстра, дебела, почти крещяща биография на Даяна с твърди корици. Ентусиазмът на любопитните обаче бързо се охлаждаше след първото посягане към книгата, защото десетките еднакви томчета съдържаха единствено бели страници: книгата още не е готова. Този неевтин рекламен трик сигурно ще накара мнозина да се замислят и над въпроса: дали пък готовата книга ще им донесе много повече информация в сравнение с лъскавите макети?

Александър Андреев

(Текстът е излъчен по Дойче Веле)