Без думи

Всеки има свой път към творчеството на Димитър Гочев и Анри Кулев. Моят преминава през Бергман (Народна култура, цена 2.96 лв.). Едно е да минеш през Кьолн - снимка пред Кьолнската катедрала, биричка, джиджи-биджи... (Пътят през Кьолн не е показан, тъй като това всъщност е един таен канал, прокопан от Димитър Гочев, през който той се опитва да прекара българския театър в Германия (вж. Самуел Финци, Теди Москов, Малина Томова, Анри Кулев...). Ако питате мене, по-евтино е през Бергман. От друга страна пък Гочев и Кулев минават през Бекет, за да се срещнат в Бохум. За това как е минал Гочев (вж. миналата Култура, цена 200 лв.). А в днешната Култура пише за Анри Кулев, че аз за пръв път съм присъствал на представление, в което публиката ръкопляска на сценографията. И че съм бил свидетел как едно световно явление в карикатурата и анимацията става световно явление и в сценографията. И че съм изпитал пуешки национален възторг. И че съм крещял "Българи-юнаци!", целувал съм на (12) ред всички немкини, а те са ми пускали език. За всякакви гадости пише в тази Култура, само дето за въпросната сценография нищо не пише. Защото сто души ще викнат, че са правили същото чудо с Камен Зидаров на сцената на читалище Светлина в село Хирево, Ловешка област (бивш Габровски окръг). И ще започне една културна дискусия, от която може да падне културното министерство (От всички министерства за нас най-важно е културното). А където ни е културата, там ни е и правителството. И айде пак мирен преход, айде пак мисли на Стоичков за политиката, облечени във ВИС-2, айде пак Рем Вяхирев излиза на терена... И София ще си остане една провинция, и софиянци ще ходят да работят в Бохум, за да го правят културна столица... И айде...
Иван Кулеков