Цивинска:
В театъра
не извършиха революцията

Изабела Цивинска не е непознато име за българските театрали. През 70-те години, когато беше ръководителка на театъра в Калиш, нейната трупа гостува в Пазарджик, после 15 години тя беше режисьор и артистичен ръководител на Театър Нови в Познан. През 1989-1991 г. Изабела Цивинска беше министър на културата в правителството на Тадеуш Мазовецки. Сега работи за киното и телевизията. На фестивала "Златната ракла" нейният филм "Красавицата" получи една от наградите в първи раздел.
- Най-главното, което успяхте да направите като министър на културата?
- Самата революция, защото аз бях първият министър на културата в свободна Полша. Премахнах цензурата, централизацията. Двамата следващи министри, представители на полската социалдемокрация, твърдяха, че за културата е било по-добре при социализма. Разбира се, аз с тях съм съгласна, но не може всичко да се развива по капиталистически, а културата ни да остане като при социализма. След мене те върнаха централизма. Но от няколко дни министър на културата е една много умна жена, ректор на Музикалната академия в Краков, и аз мисля, че тя ще върне децентрализацията. Творците, артистите знаят кое за тях е най-доброто и не бива министърът и чиновниците да им казват кое е добро и кое лошо.
- Къде се работи сега по-добре, къде има повече пари - в театъра или в киното и телевизията?
- В театъра е много трудно, хората там получават много малко. Тези, които не работят в ТВ, където има повече пари, и в киното, трябва да работят в театъра, защото нямат друга работа. Театърът е като хоби за добрите актьори. Много е трагична ситуацията. Но е така, защото в театъра не направиха революцията. Има толкова много театри - всички, с изключение на един в малък град, са запазени, а те не са нужни така, както беше по-рано. Всичко се прави зле. Е, има по 2-3 спектакъла на година, които са много добри, но това е малко. Няма пари, няма амбиции. При социализма театърът беше място на свободните хора, в него се казваха забранените истини, а сега театърът е или голямо нещо, за което няма пари, или комерция. Много сложна ситуация.
- Напоследък вие работите за киното и телевизията - защо?
- По същите причини. Освен "Красавицата" и един детски сериал, около три години снимах 15 епизода за една полска фамилия, проследих нейния живот от 1900 до 1944 година. Това е историята на полската и въобще на човешката душа, "Божа подплата" се нарича. А що се отнася до киното - дойде ново поколение, няколко много интересни хора има, които обаче не мислят толкова за работата, колкото за печалбата. Те си мислят, че американско кино може да се прави и в Полша. За мене това е глупаво. Ще минат година-две и те ще разберат, че не това е пътят. А в Полската телевизия телевизионната драма, телевизионният театър има много голяма традиция, по-рано се правеха по 150 заглавия годишно, сега се поставят 70 за възрастни и 30 за деца.
Разговаря Пенка Калинкова