Златната ракла '97

Голямата награда "Златната ракла" - "Принцесата и граховото зърно", Русия
Специална награда на журито - "Рибарят от Исландия", Франция
Награда на "Новотел" Пловдив - "Красавицата", Полша
Награда за сценография - Режи Николино за "Рибарят от Исландия"
Награда за най-добра операторска работа - Флор Тулие за "Рибарят от Исландия"
Награда за режисура - Даниел Вин за "Рибарят от Исландия"
Награда за най-добра женска роля - Елена Сафонова в "Принцесата и граховото зърно"
Награда за най-добра мъжка роля - Васил Михайлов във "Вълкадин говори с Бога", България
Награда за сценарий - Илеш Шабо за "Конюшнята", Унгария
Голяма награда "Златната ракла" за детски филм - "Детето от Анадола", Италия
Специална награда на журито - "Приказка за леката питка", Полша
Награда за най-добра детска роля - Брук Кинсела в "Никое мое дете", Великобр
итания

XXII международен телевизионен фестивал "Златната ракла" се състоя от 27 октомври до 1 ноември в пловдивския "Новотел". В сравнение с други свои издания фестивалът имаше по-малко филми, участници, гости и приятели. Международното жури с председател режисьора Людмил Тодоров тази година беше общо за двата раздела - ТВ драма за възрастни и ТВ драма за деца и юноши. Преобладаваха участници от страните на Източна Европа (12 от общо 22).
Журито прояви вкус към добре разказани със средствата на киното истории с романтично съдържание. Най-много награди събра "Рибарят от Исландия" на Франс 3 с Антони Делон в една от главните роли. Филмът ни връща към началото на века. Това е историята на една любов, на трудното съперничество на жената с морето, което отнема любимия й, близките й. Филмът е направен професионално, въздейства емоционално и ... толкова. Може би изглежда по-цялостен и завършен като резултат и това е наклонило везните в негова полза.
Голямото събитие на фестивала бе филмът "Принцесата и граховото зърно", с който се представи руската "Телевизия Център". Рекордьор сред руската публика, филмът е история на една съвременна Пепеляшка. Тя започва почти като фарс. Бизнесмен от категорията на "новите руснаци" решава чрез фиктивен брак да смени своята не особено благозвучна фамилия Пупков с аристократична. Запознават го и с миячката на съдове Нина, която е потомка на знаменития род Шереметиеви. Бившата преподавателка по научен комунизъм работи на няколко места, за да издържа безработния си съпруг, също бивш преподавател по научен комунизъм, обърнал се днес към религията, подрастващата си дъщеря, която пътува, за да търгува в Полша, майка си - активистка на компартията и участничка в нейните демонстрации в центъра на Москва, и т.н. Изобщо картинката е колкото трагикомична, толкова и позната. Според очакванията на главния персонаж Нина лесно би трябвало да приеме неочакваното щастие. Обаче се оказва, че тя не може да бъде "купена". И оттук започва една история за любовта, която завършва мелодраматично. Филмът е колкото смешен, толкова и лиричен, подчертано комуникативен. В главните роли играят Елена Сафонова и Сергей Жигунов. Добре направената мелодрама винаги може да разчита на успех. Без да е типично комерсиален, филмът разчита главно на вниманието на женската публика. В България той също сигурно ще се хареса.
Източна Европа продължава да се разделя със своето неотдавнашно минало, като изследва причините за него. Това не означава, че приема безрезервно своето трудно, а понякога и граничещо с абсурда, настояще. Първото твърдение се подкрепя от филмите на Полша - "Красавицата" и на Югославия - "Тревата расте", а второто - от вече споменатия филм на Русия, от "Изкушение" на Литовската телевизия и особено от румънския "Валсът на лебедите", който представляваше трагикомичен набор от всички възможни безсмислици на новото ни демократично време.
Сценарият и постановката на полската творба са Изабела Цивинска. Действието се развива по времето на Втората световна война в Русия, където е заточена красавица полякиня със своя син. Там тя очаква съпруга си, който е офицер от полската армия.
Според статута на фестивала, който предопределя оставането на наградените филми в България за излъчване, ще видим и британския "Никое мое дете". Това е разтърсваща драма на едно 10-годишно момиче, сексуално малтретирано от майка си и втория й съпруг, принуждавано да проституира от баща си, изнасилено в социалния дом, където е изпратено. Английските ТВ компании и на предишни фестивали са отличавани за филми, изследващи подобни проблеми на подрастващото поколение в своята страна. В основата обикновено са истински случаи, както е и в "Никое мое дете".
Интересни и актуални не само за Италия проблеми ни представиха филмите на РАИ 1 и РАИ 2. В "Приятелите от тайфата" това е трудното, преминаващо през сериозни изпитания, свързани дори с физическото оцеляване, сближаване на един начеващ учител с младите, обезверени и изплашени от настоящето, хора от поверения му клас. В "Тео" са намерили отражение проблемите на ксенофобията и отново на сексуалното насилие над деца. Тези два филма останаха извън наградите, но затова пък със "Златна ракла" за втори раздел бе удостоен филмът на РАИ 1 "Детето от Анадола". Освен че е посветен на актуален проблем - експлоатацията на детския труд, филмът подкупва с простотата и автентичността си, с почти документалните стойности на събраната в 34 минути история. Много добре беше приет от фестивалната публика и се очакваше да бъде фаворит в своята категория българският "Мускетарят с маратонките" - единственият детски филм, реализиран през тази година от БНТ (сценарист Румен Николов и режисьор Зоя Касамакова). За втори път този екип печели награда. Внушителният винаги Васил Михайлов, Любен Чаталов и тинейджърите актьори в този филм за първата любов придаваха по-артистичен колорит на иначе доста деловото ежедневие на фестивала. Васил Михайлов, както се предвиждаше, получи наградата за най-добра мъжка роля за участието си в "Вълкадин говори с Бога" (режисьор Иван Андонов). Остана встрани от вниманието на журито филмът на Александър Морфов "Вълшебна нощ", който е интересен и забавен експеримент - пресечка на архивни документални кадри с игрови етюди.
От пресконференциите стана ясно, че ако за молдовския филм са изразходвани около 4000 долара, то за полския средствата са 10 пъти по-големи, а за някои руски филми и 100 пъти по-големи. Цената на българската детска продукция се оказа и под долната граница.
И все пак най-хубавото на фестивала беше, че той се състоя. Въпреки всичко.
Пенка Калинкова