Страст и мъдрост
в дулото на бандитски пищов

Алъш-веришът ни с Турция в последните години определено не е в наша полза. Изнасяме човешки ресурс, а внасяме пишман стоки.
Турският филм "Бандитът" обаче няма нищо общо с ментетата по пазарите. Ориенталският му етикет да не ви плаши.
Режисьорът и сценарист Явуз Тургул идеално е съчетал корените на националната традиция с филизите на модерното кино, за да получи нектар с екзотичен аромат и космополитен вкус. Той сблъсква ценностни системи от различни епохи, смесва стилове, разбърква жанрове. "Бандитът" е ганстерски трилър, любовна мелодрама, социална трагедия...
Моделите, с които борави Тургул, са разпознаваеми на различни равнища. Всеки зрител веднага ще си каже, че това е схемата "Граф Монте Кристо". И е баш така: След десетилетна каторга един мъж (изключителният актьор Шенер Шен) излиза на свобода и тръгва по дирите на предателите и на изгубената си любов. Води го жаждата за мъст, но после емоциите му потеглят в посока, в която законът "око за око" не е най-важният.
По-изкушеният зрител ще открие модела "Имало едно време в Америка", който всъщност е гениална вариация на "Монте Кристо". И ще е прав.
А професорът по кино ще измъкне от "Бандитът" инвенции от поне три вагона литература и филми. Той също ще е прав.
"Бандитът" прилича на много неща и все пак е уникален. Едновременно се забива под земята и полита в небесата - в буквалния и преносния смисъл. Рови се в бунището на днешен Истанбул, където маргинали са вкопчени в безпощадна битка за оцеляване. После се стрелва към звездите, където грее вековната източна философия.
Особена магия има в това съжителство на суровия реализъм с приказното, на прозата с поезията, на физическото усещане за непоносима болка с ведрия смях, на лукавството с детската наивност, на жестокостта с нежността, на унижението с ненакърнимото достойнство, на невежеството с изконната мъдрост...
"Бандитът" е филм за двойственото отношение към съдбата, която е предопределена. От една страна - като му тръгне на човек на карък, каквито и качества да носи, каквото и да прави, все е белязан от знака на фаталното. В тоя смисъл не трябва да има боязън от смъртта. Тя е добрата приятелка, която освобождава от каръка. От друга страна - не бива да властва примирението, че пътят е предначертан. Животът е даден, за да го живееш, а не апатично да чакаш изтичането му като пясъчен часовник.
"Бандитът" е и извисяване над диктата на привидностите. Повечето от героите са аутсайдери-грешници. Но и най-големият хаирсъзин в очите на хората може да е по-арабия от "почтения гражданин". Човещината не е социална категория, при нея няма каймак и утайка. Те не съществуват в чист вид дори в турското кафе. Ако разклатиш джезвето...
"Бандитът" те вкарва в мръсотията на копторите, а те изкарва от там... пречистен. Защото притежава най-силното оръжие - страстта. И излъчва опрощение.
Филмът е реализиран с наше копродуцентско участие - на Павлина Желева и Георги Чолаков. Те заслужават едно "ашколсун". А от такъв алъш-вериш може и да извлечем полза. Току-виж най-сетне прихванем нещо от отъркването в истинско кино.
Борислав Колев