Франкфуртски панаир на книгата '97

Участникът. Панаирите на книгата не са като кинофестивалите - там на въпроса "какво ново?" се отговаря "нищо ново". Това е рутина. Всяка година е едно и също: всяка година човек се среща 90 на сто с едни и същи хора. По принцип панаирът на книгата е скучно ежедневие (имам предвид участниците в него). Разбира се, всеки панаир си има повече или по-малко свое събитие - имам предвид своята гледна точка, тъй като Франкфурт, както е известно, е огромен панаир, може би десет пъти по-голям от следващия го Лондонски панаир на книгата - някъде около 200 хиляди метра изложбена площ, девет палати, които за пет дни е невъзможно физически човек да обходи. Във Франкфурт всички бързат. Смисълът на панаира е да се срещнеш с партньорите, с които общуваш цяла година чрез факсове, писма и телефони, и очи в очи да си поговорят за бъдещето на съвместния ви бизнес - случват ми се и по дванадесет срещи на ден. И, както на всеки панаир, има два вида хора - такива, които купуват, и такива, които продават. За първи път бях от двата вида - досега "Колибри" само купуваше, а тази година физически изнасяме във Франция френско-български и българо-френски речник и вече сме изнесли около 400 бройки, а във Франкфурт договорихме тираж и за Белгия. Това е резултат, започнат миналата година във Франкфурт и завършен тази. Иначе там се струпват страшно много хора, както може да се очаква, и има такъв лаф, който май е на някакъв американец: "Защо всички ходят във Франкфурт? Защото всички ходят във Франкфурт". Панаирът все повече се разраства, придобива извънчовешки измерения, а ние, българите, за съжаление, все повече изоставаме от световните тенденции - има две палати, посветени на мултимедиите, на които в голяма част гледаме като на научна фантастика...

Що се отнася до България, вниманието към нас не беше по-голямо, отколкото миналата година. С тази разлика, че сега щандът ни беше далеч по-скромен, тъй като ни бе предоставен безплатно от панаира. А миналата година Асоциацията на книгоиздателите и Министерството на културата си поделиха разходите. Както обикновено, изоставаме от сродни балкански държави, като Албания, Македония и т. н. - да не изреждаме блестящите, лъскави щандове на румънци, поляци, чехи, словаци, унгарци... Всяка година панаирът си има тема - тази година беше Португалия, догодина е Швейцария, а по-догодина - Унгария. Лично аз не виждам в близките 20-30 години да се стигне до България, та дори и до полуострова...

Във Франкфурт ми беше важно да се видя с хората, от които внасяме книги, тъй като авторските права си текат през цялата година, а на нас ни беше необходимо да възродим и разширим вноса на книги, замрял по време на кризата в началото на годината. Разчитам голяма част от тези книги да пристигне за Международния панаир на книгата в София от 19 до 23 ноември т. г. Очакват се много хубави заглавия в областите: изкуство, архитектура, фотография, дизайн, както и нови речници. Третото нещо, което имах да свърша във Франкфурт, бе да уточня взаимоотношения с наши партньори, които ще участват в Софийския панаир - в ролята на негов директор. Международният панаир на книгата в София е почти непосредствено след Франкфурт и до днес, 22 октомври, той е максимално препълнен. Започваме да връщаме хора. Използваме цялата площ на зала 12 плюс фоайето и топлата връзка. Тоест това е рекорд в новата история на международните панаири на книгата у нас (1993-та и 1995-та). Ще има около 120 участници, като само в огромния щанд на Франкфуртския панаир (или на Асоциацията на германските книгоиздатели и търговци) ще има около сто издателства. Ще присъстват издатели от балканските страни, Англия, франция, днес очаквам отговор за Полша и Румъния... Лично за мен интересът към нашия панаир надминава очакванията - за да дойде в България и да похарчи сума ти пари, човек разчита, че нещо трябва да продаде, независимо дали права или книги. Заради този интерес на чужденците много български големи издателства са изтикани във фоайето и те просто отказват да участват. Да чукам на дърво, през последните няколко месеца книгоиздаването у нас потръгна лекичко - да видим какво ще стане през зимата.

Е, тази година във Франкфурт нашият щанд привлече внимание заради невероятно бързите темпове, с които бе издаден справочникът "Налични книги в България" - българските книги в търговската мрежа, които интересуват и чужденци. Тоест за първи път се включваме в световната книготърговска мрежа. Каталогът е направен от Националния център за книгата с помощта на Съвета на Европа. Разбира се, отново сме на опашката на източноевропейските държави, но този каталог и CD-ROM към него ще бъдат представени по време на международния панаир на книгата в София, като същевременно ще бъдат демонстрирани мултимедии, Интернет и други елекронни възможности за книгоиздаване.

Раймонд Вагенщайн