Найден Найденов е един от строителите на съвременна музикална България.
Когато мислим за съвременната българска музикална култура в плана на приемствеността и традициите, по-често имаме наум само утвърденото и откроеното - институции с национално значение, имена на големи изпълнители. За нейното начало - сума от стотици и хиляди индивидуални и колективни начала - си спомняме само, когато календарът ни подсети за някоя кръгла годишнина. Октомври'97-ма ни припомни една такава дата: 100 години от рождението на музиканта, педагога и начинателя на ред значими инициативи Найден Найденов (21.Х.1897 - 15.II.1976), брат на напусналия ни преди две години доайен на българските диригенти Асен Найденов.
Роден във Варна, Найден Найденов не просто се посвещава от малък на музиката, но в буквалния смисъл на думата участва в градежа на една непозната културна дейност и система, която тепърва се състои и образува у нас в неколкодесетилетния ход на трансформация на единичното и секващото към множественото и оставащото в безкрайната отсечка от дилетантизма към критериите на художественото. И понеже - поради музикалноисторическия етап на формирането му - Найден Найденов е в някаква степен възрожденец и енциклопедист, той не само участва в създаването на музикални традиции във Варна, но (вече по-късно) ги и описва в едно във всяко отношение поучително четиво: мемоарният труд "Из музикалното минало на Варна" (изд. "Наука и изкуство", С., 1972). При всичките му възможни пропуски и пристрастия, този труд хвърля безценна светлина върху генезиса на богато развития съвременен музикален професионализъм у нас, върху еволюцията на естетическия вкус, върху постепенното зигзагообразно разширяване на "социокултурната таблица на изкуството" (А. Мол), при което до спектаклите на Ибиш-Ага внезапно застава - чута с респект и в тишина - симфония "Ероика" на Бетховен. България прочува "културната музика"...
Следвал музика във Виена и Лайпциг, Найден Найденов - от 1924 г. насетне - обучава стотици младежи не просто "на пиано", а "на изкуство". Участва най-активно в създаването, организирането и програмите на уникалните за страната Български народни музикални тържества (днешният Международен фестивал "Варненско лято"). Радетел на специализираното музикално-образователно дело, той е винаги "на линия" при опитите за сформиране на музикално училище във Варна. Не можем да си представим днешната мрежа от професионални музикални училища и изпълнителски институти без неговото участие: през 1945 г. Н. Найденов ръководи създаването на варненското Средно музикално училище, както и сформирането на Градския симфоничен оркестър (днес Варненска филхармония). През същата година напуща града, привлечен да ръководи музикалния отдел на Радио София, като става и един от създателите на Държавния радиооркестър (днес - Симфоничен оркестър на БНР). От 1953 до 1958 г. е директор на музикалното училище в София (днес Национално музикално училище "Л. Пипков"), а през 1958 г. оглавява Творческия дом на музиканта, станал основа на създадения през 1965 г. Съюз на музикалните дейци в България (днес Съюз на българските музикални и танцови дейци). Моето поколение помни Найден Найденов от този период като високоерудиран клавирен педагог, музикален критик и инициатор на многостранна дейност за повишаване квалификацията на българското музикантство.
Розмари Стателова