Бродът на Маразов

Вестник Култура със сигурност е периодичното издание, направило през годините най-много за утвърждаването на научния авторитет на проф. Маразов. Именно това ни дава основание, а и в някаква степен ни задължава да предоставим територия на натрупаните в обществото подозрения около презокеанското пътешествие на тракийското злато. Журналистически зарадвани ще сме, ако организаторите на изложбата или други ангажирани лица разсеят тези подозрения. Още повече, че те вероятно са причината компетентните гласове у нас загадъчно да мълчат за културната стойност на изложбата и срещата на тази част от българската история със съвременна Америка.
К

Тази история вече се е случила.
Началото й е в онези бурно прекипяващи години, когато едни от нас пълнеха площадите, други се араламбеха (по Радичков), а трети сръчно се настаняваха около входовете и изходите на банки, финансови пирамиди, предприятия, медийни феоди, застрахователни фирми и пр. Точно тогава изкуствоведът Иван Маразов, зам.-министър на културата, избра далеч по-аристократичен модел, който го разграничи от борците, икономистите и финансистите. Той реши да "приватизира", доколкото това е възможно, националните съкровища на България. За тази цел имаше всичко - власт, подкрепата на верни хора, знания върху търговската реализация на съкровищата, авторитет на учен и изследовател на тракийската култура и митология. Не му липсваха и международни контакти, а където те бяха дефицит - набави си ги.
Командата за начало той си даде сам.
През септември 1991 година зам.-министърът на културата Маразов започва да подготвя проектопостановление за закриване на Националния исторически музей. Намерението е разработено в детайли: от най-ценните експонати се изграждат 4-5 пътуващи по света експозиции, които ще носят пари от наеми, останалите се прибират в сандъци и кашони и се складират във II и III подземни етажи на Националния дворец на културата, а сградата се връща на Съдебната палата за успокоение на духовете на всички възможни адвокатски колективи. На 5-6 октомври работещите в НИМ специалисти се събират в заседателната зала за опело. Тогавашният началник на отдел "Музеи" в министерството Васил Николов им съобщава, че от 1 ноември НИМ престава да съществува като културен институт, докато се вземе решение по въпроса. Подбраните по-първи експонати, главно тракийските съкровища, остават в разпореждане на господин Маразов, който ще им търси място в изложбените зали по света. Практиката е международна - много частни колекции пътуват по този начин от зала в зала, спестявайки на собствениците им средства за застраховки.
За зла беда на заместник-министъра правителството пада, обявени са нови избори, а и медиите пораздухват в рамките на тогавашните си възможности скандала. Избраният от Иван Маразов модел сякаш пропада, независимо от последвалите още няколко акции за изгонването на НИМ от Съдебната палата (всяко правителство, включително и сегашното, задължително минава през това желание, придобило вече ритуален характер).
Оказва се обаче, че всички са подценили Иван Маразов. Собственик на "ноу-хау", амбициозен човек, предприемчив, очевидно добър познавач на човешките слабости, той не губи времето си напразно. Издава доста книги и след като не успява да заеме отново мястото на директор на Института по изкуствознание в БАН, през 1995 г. предлага нова катедра в Нов български университет. По-сетне, на пресконференцията за 100-годишния юбилей на Рисувалното училище, ректорът Шошев официално ще обяви, че Маразов е взел комисиона от дарението на г-н Хирошито Харада. Някъде по това време Иван Маразов напредва в контактите си с Тръста за музейни изложби, Вашингтон, посредник при които е фирмата "Новекон България" ЕООД.
При първия по-благоприятен момент (на 29 март 1995 г.) става подписването на договора между Тръста и Министерството на културата. Скоро (14 юли 1995) е назначена и работна група за подготовка и осъществяване на изложбата "Богатствата на траките - съкровища от България", начело на която застава Иван Маразов. В нея са включени още дузина хора от най-различни специалности, някои от които - медиевистите, например - нямат много общо с тракийската култура.
Тук се налага едно нелирично отклонение, което привидно е отдалечено от разглежданата тема, но много добре илюстрира "модела Маразов" при отшумяването му в ниските етажи. Става дума за заповед на Министерството на културата от 6 януари 1993 г., подписана от директора на Националния център за музеи Алберт Бенбасат. Тя разрешава (!) износа на етнографски материали от традиционната и градска култура "във връзка със зачестилите искания на фирми". Така домоизносът получава легитимен вид и ТИР-овете тръгват през граница. Докато поредното МПС е спряно на границата за сериозни нарушения. Последва скандал и през май 1995 година бавно реагиралият министър Костов уволнява Алберт Бенбасат.
Междувременно устремилият се на високо Иван Маразов отново сяда в министерското кресло на културата, този път като титуляр. Той сякаш е забравил за тракийската изложба, няма никакъв знак за събиране на експозицията, нито дума за реставрирането й с оглед дългото пътуване и още по-дългото отсъствие от България. Възможното обяснение следва да търсим в ангажиментите на министъра като кандидат-президент на БСП. В навечерието на Коледа'96 обаче никому неизвестното издателство "Секор" прави суперсветско представяне на луксозната книга "Рогозенското съкровище" от Иван Маразов. В естествена среда, т. е. сред експонатите на съкровището и в специално оформената зала на НИМ. Двуезичното издание с отделни книги на български и английски е обречено още дълго да бъде абсолютният първенец по себестойност в нашето издателско дело. "Кинтекс" му отделя 40 хиляди щатски долара, преведени чрез фонд "13 века България". Усвоени са, както се говори, 35 хиляди от тях, та останало нещо и за пищния коктейл. Сетне в продължение на година и половина търсихме тази уникална книга по тържища и библиотеки, в музеи и галерии - така и не я намерихме. Което дава храна на подозрението, че с тези луксозни томове в багажа Иван Маразов ще може да си позволи нелоша частна търговия в САЩ.
Временното затишие внезапно е прекъснато на 24 януари 1997 г., когато пристига заповед от Иван Маразов до НИМ да се подготви в експозиционен вид изложбата за САЩ и Македония. Впоследствие министърът зачерква името на съседната държава и остава само САЩ. Американците привеждат 27 хиляди долара за реставрацията на съкровищата. А Иван Маразов, вече екс-министър, продължава изпълнението на личния си план. Влиза в преговори с американската фирма Museum Reproductions, която трябва да изработи търговски копия на съкровищата за продан в САЩ. А неговият заместник Емил Табаков от служебния кабинет на Стефан Софиянски е уведомен за отлагане на откриването на изложбата от октомври'97 за февруари'98. Календарът на изложбените доминанти в американския културен живот дава основания да се мисли, че отсрочката е необходима на Тръста за музейни изложби и неговия президент г-жа Ан Ван Девантер Таусенд, за да може тракийската експозиция да се включи в първия пръстен от изложби. Или поне да се постарае да попадне в него заради по-високите дивиденти - материални и морални.
В София вече започва да се разбира, че около въпросната изложба нещо не е на фокус. Заради неустойката от 25 хиляди долара, която и сега е непосилна за културното ведомство, новият министър на културата Емма Москова, макар и неохотно, трябва да преглътне частната инициатива на Иван Маразов. Но е изработен обемист анекс към договора, благодарение на който възможното на този късен етап е сторено: елиминирана е клаузата за изработване на търговски копия, ограничен е престоят на изложбата в САЩ до предварителните 20 месеца и т. н.
Намесва се и пресата, този път значително по-активно от 1991 г. Уви, медиите съсредоточиха вниманието си върху следствието, а не върху причината. Така във фокуса на общественото недоволство попадна обидната и крайно недостатъчна за установената международна практика сума от 250 хиляди долара наем за цялото 20-месечно пребиваване на изложбата в САЩ. Никой не потърси отговорите на въпроса: как самоназначилият се куратор Иван Маразов ще представлява националните интереси и какво е съотношението между тези интереси и личната му изгода. Отговорът и днес, уви, е твърде минорен: проблемите на културата системно се подценяват, а декоративната й функция все повече обсебва съзнанието на държавните ни мъже. За липсата на делови подход и волево усилие говори един страничен пример: защитата на продуцентските и авторските права в звукозаписния бизнес, които и законът от 1993 г. не можа да приведе в цивилизован вид. Докато не дойдоха американците и не ни заплашиха със сериозни търговски санкции!
Веднъж намерил БРОД през плитко, но шумно течащия поток на държавния живот в България, Иван Маразов не пренебрегна и финансовите си интереси. Наред с официалните 250 хиляди долара наем почти толкова пари са отделени от Тръста за изготвянето и отпечатването на луксозен каталог на тракийската изложба. За съставителство и авторство, чу се, тракологът е сложил в джоба си около една трета от сумата, а ще има и премии. Само за фон на тези цифри нека съобщим, че цената на един билет за изложбата е 20 долара. САЩ са страна с огромно население, което, комплексирано от богатата европейска история, охотно посещава подобни изложби.
След като Министерството на културата, макар и с неохота, се примири с финансово неизгодната оферта, дойде деликатният момент. Президентът ни имаше уговорена визита в САЩ и тя съвпадаше с откриването на изложбата в Сейнт Луис. Медийният шум и общественото недоволство можеха да се приемат като лошо предзнаменование. Ето защо бяха извадени проверените клишета от "ония 45 години" и, малко поизлъскани от прахта, влязоха в употреба. Флагманът на пропагандистката преса дори си позволи да пусне на свобода позатихналото духче на националния ни нихилизъм: "...Нека бъдем образцови "балканджийчета" и честно да отговорим на въпроса кое е за предпочитане - ценните ни реликви да обират прах и да се рушат в родните музеи, или, макар и на по-скромна цена, свят да видят и светът да види тях. И да понаучи нещо и за нас..."
Но историята не приключва дотук!
У нас тепърва започват дрязгите за парите, които трябва да се разпределят в музеите в зависимост от приноса им към Иван-Маразовата изложба. Първата искра вече изхвърча - Рогозенското съкровище, част от което е в САЩ до самото навечерие на XXI век, трябвало да се върне във Враца. Защото... и т. н. Урокът на траколога Маразов, уви, не е научен и изводите не са направени. Тия дни един известен реставратор вербализира публично новата опасност - разсредоточаването на по-значимите и атрактивни тракийски съкровища само по себе си вече е изкушение за "модела Иван Маразов". На местно равнище и съпротивата е по-лесно преодолима. Пък и с по-малко пари може да се сломи тази съпротива. И ако министър Москова вече е отказала предложението на Ню Йорк за удължаване на изложбата ни, по същото време г-н Соколов я обеща на емира на Кувейт.
И така, докато лявата ръка не знае какво прави дясната, Иван Маразов или някой друг като него ще намери нов БРОД през сложното ни и някак отсъстващо законодателство и ще продължи с приватизационните си мераци.

Владимир Гаджев