За Боянската черква

Като паметник на културата от национално и световно значение, Боянската черква е вписана в Листата на културното наследство на човечеството през 1979 година. Тази сграда с изключително значение за самочувствието на българската култура е строена вероятно през X век. Тя е малка кръстокуполна постройка, чиито стени са били покрити със стенописи. Към XII век е обновена и отново изписана. От това време са останали само фрагменти. През XIII век черквата, свързана с крепостта, е разширена и обновена по поръка на местния владетел севастократор Калоян и севастократорица Десислава. Достроен е притвор, а над него семеен параклис. Известни зографи изписват всички стени, като закриват фреските от XII век. С усърдие и талант е създадено забележително изкуство, известно днес в целия свят. В строга канонична композиция е създадена галерия от образи, взети от живота. Запечатани са: първото изображение на свети Иван Рилски, на ктиторите, на света Петка, на цар Константин Асен и царица Ирина - владетели от Второто българско царство. Надписите по сцените са на българския черковнославянски език. След завършването, черквата е посветена на свети Никола и свети Пантелеймон и е осветена през 1259 година. Тя е единственият цялостно съхранен средновековен архитектурно-художествен ансамбъл в страната. По-късните наслоявания от XIV, XV-XVII и XIX век имат епизодичен характер.
Обновленията на стенописите през времето са свързани с ремонти на сградата, с нови изписвания или поправки по съществуващи стенописи. Тези наслоения променят или скриват някои образи. Губи се нещо от оригинала - неговата автентичност. До XIX век Боянската черква не е претърпяла големи промени. Тогава се прави основен ремонт. Към черквата се достроява преддверие. Преустроява се и се украсява семейният параклис.
През първата половина на ХХ век поради влошеното състояние на изображенията се извършват две поредни реставрации. Народният музей, упълномощен да се грижи за старините, възлага през 1912 г. на Йозеф Бала и през 1934 г. на проф. Кирил Цонев реставрацията на стенописите. За съжаление използваните материали се оказват вредни за изображенията.
Около тридесет години след намесата на Кирил Цонев проблемите се пораждат отново главно поради високата капилярна влажност (до 2 м височина), както и от въздействието на кондензната и инфилтрационна влага. Отлагането на соли върху изображенията допълнително спомага да се разрушава структурата на стенописния слой. Съществувала е и възможност да се развие микробиологичен процес. През ХIХ век и реставрациите в началото на ХХ век стенописите са нашироко прерисувани, за да се получи ефект на колоритно обобщение. Така е постъпено с всички разрушени участъци. Върху цялата повърхност неколкократно са нанесени лакови покрития с различен състав - са масла, восъци, копаива балсам, дамара. Има издраскани надписи, избодени очи. В долната част на черквата повърхността е замърсена от восъци и мазнини. А върху цялата повърхност има наслояване от сажди с различна дебелина. Многослойните покрития пречат за правилното поглъщане и отделяне на влага. Стенната живопис с времето променя колорита и четливостта си. Това са вредните въздействия. А иначе стенописите са в добро състояние за възрастта си, тъй като са изпълнени от добри майстори и с добри материали.
Оценявайки тази картина, през шейсетте години Институтът за паметниците на културата организира първо консултации с чуждестранни специалисти (Плендерлейт, Козловски, Томпсън, Домасловски, Кореманс). Първият проектантски екип в състав: арх. Емма Москова, художник-реставратор Здравко Баров, инж. Веселин Венков, инж. Цвятко Кадийски разработва общите насоки и предложения за неотложните мерки по опазването на паметника. През 1971 г. те представят тези предложения пред международна конференция. След напускането на Здравко Баров е сформирана консултативна група, която да подготви и започне консервационно-реставрационните работи по стенописите. Съставът е: Лозинка Койнова-Арнаудова, Бонка Илиева, Златка Кожухарова и Петър Митанов. По-късно (1978 г.) се сформира вторият проектантски екип в състав: Лозинка Койнова-Арнаудова, арх. Васил Китов, инж. Веселин Венков, инж. Тодор Тодоров, археолог Дора Димитрова, инж. Цвятко Кадийски. Във всичките техни разработки са спазени основните насоки и е доразвита идеята за консервацията и реставрацията. Създаден е и специализиран консултативен съвет за Боянската черква. Дейността се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на културата.
Целите, които си поставя първият проект на Здравко Баров, са: изпълнение на неотложни намеси по оригинала. Той извършва проучвания и прави подготовка за извличане на разтворими соли. В концепцията основно се разчита на корекции в околната среда, която да повлияе благотворно на стенописите. Баров изготвя предварителни документации и поръчва изследвания, но подготовка, организация и практическа дейност осъществяват по-късно членовете на консултативната реставраторска група. Благодарение на първите мерки от програмата за техническо подсигуряване на сградата се наблюдава постепенно подобряване на състоянието й. Това окуражава. В следващите разработки се предвиждаше разширение на консервационната задача с отстраняване на всички материали, вложени вторично при предишните реставрации - надживописвания и лакови покрития. Тази поначало рискова операция трябваше добре да се мотивира, тъй като носеше още един риск: да се разкрие оригиналът с цялата му биография, като се промени коренно запаметеният от хората образ, включен и в научно, и в художествено обръщение. Боянските фрески са обявени за световна ценност в силно видоизменения си и деформиран вид, което пролича при разкриването на оригинала под поправките. Днес новият образ на боянските фрески е вече художествен факт.
При подбора на консервационните технологии бе избран пуритански подход. Разработени са несложни комбинации, с малко на брой естествени и изкуствени съставки, използвани в практиката. Дадено бе предимство на естествените материали, характерни за средновековните стенописни техники, с добри качества, изпитани с времето, близки до употребените в Боянската черква. Предвиденото поначало минимално влагане на материали разчита на регулиран климатичен режим.
Друга цел в проекта е свързана с идеята за експониране на Боянската черква във вида, който е имала към средата на XIII в. (1259 г.). Във връзка с това е предвидено и изпълнено отстраняване на вторични мазилки, варни покрития и други замазки от западната фасада на Калояновата черква и в семейния параклис; от стените на черквата - долния етаж, са разслоени и отстранени по-късни стенописни фрагменти от XIV в., XV-XVII в., XIX в. Това са образите на св. Никола, сцената "Въведение в храма", свети Никола и Пантелеймон. В семейния параклис бяха разкрити множество фрагментарно запазени образи - на св. Йоан Калевит, св. Никола и др. По западната фасада също беше разчистена фрагментарно оцеляла стенопис. Стана възможно и се изработи графична документация, отразяваща периодизацията на стенната украса с всички данни от последните проучвания.
Основно качество на Боянската черква е нейната висока степен на автентичност. От ядрото на стенописни пластове (X в., XII в., XIII в.) постепенно е изграждан в сложна взаимовръзка средновековният ансамбъл. Затова не се предвиждаше изваждането на слоя от XII в., а събиране на възможната максимална информация за него, като в същото време се създават условия за пристъпване към подобна операция, ако идните поколения преценят това за целесъобразно. Има и други важни причини засега това да се избягва. Според Венецианската харта, отделяне на произведение от паметник на културата се допуска, когато е физически застрашено. Слоят от XII в. не е в аварийно състояние. Веднъж отделени, фреските ще загубят голяма част от художествената си и документална стойност. А съществува неоправдан риск за увреждането на двата слоя, особено уникалния от XIII в.
Пуританският подход при естетическото решение позволява запазването на естествената красота, която имат боянските фрески. Това се постига чрез оскъдна, но добре премерена в художествено отношение колоритна и фактурна интеграция само на разрушените места. Заслужава да си поработиш толкова години, за да дойде моментът на естетическото оформление. Той дълго не идваше. Сега изпълнението на тази операция е в разгара си. Оформлението се прави преди всичко, за да поведе посетителите към оригинала. Реставраторите предусещат приближаването им. Да си припомним, че имаше периоди от подготовката на проектите, когато се считаше, че черквата ще остане затворена за посещение и достъпна само за специалисти, както това трябваше да се направи с Казанлъшката гробница. Добре е, че макар и при строг режим на посещение, Боянската черква ще стане достъпна за посетители.
Консервацията и реставрацията на Боянската черква е добър пример за координация между специалисти и дейности. Редът, по който се извършват тук дейностите, е важен елемент от прилаганата програма за целия паметник. Последователността се диктува от потребностите на старината. Така например през първия етап от намесата първостепенно значение имаха инженерните работи. Те бяха необходими, за да се преодолее аварийна ситуация. Реставраторите имаха епизодично участие. Вторият етап включваше голяма по мащаб работа по експонирането на архитектурата. Тогава задачите на реставраторите бяха свързани с почистване на допълнителни мазилки и варови покрития в семейния параклис и по външната западна фасада на Калояновата черква, с участие при естетическото оформление на фасадите - разслояване на стенописи от стените на долната черква.
Разгръщането на консервационно-реставрационните работи по стенописите стана възможно след 1987 г. Работеше се целогодишно. Изпълнена беше докрай първата част от операциите, свързани с консервацията на материята: отстраняване на циментови поправки (хиляди) и замяната им с нови подходящи изкитвания; двукратно отстраняване на соли; укрепване границите на живописния слой; изпълнение на първия етап от отстраняването на замърсявания и лесно отстраними поправки от живописния слой. Последната операция беше много необходима подготовка към следващото цялостно отстраняване на надживописванията и многослойните лакове. То се налагаше и по технически причини. Сега изпълняваме втората част от предвижданите работи: 1. Продължаването на консервацията и реставрацията на свалените стенописни фрагменти (като част от тях са вече пренесени на изкуствена основа и експонирани в Националния музей "Боянска черква"); 2. Окончателно почистване на трудно отстраними надживописвания и вторични лакове; 3. Естетическото оформление на градежа и разрушенията в живописта.
Разбира се, естетическото оформление не бива да се разширява като изпълнение, преди да е приключило почистването (изпълнено до момента 80%). Проблемите на естетическото оформление са много различни в отделните участъци и помещения. За напълно завършен считаме семейния параклис. Докато основната работа е в интериора на черквата. Напрежението е голямо и допълнително нараства от краткотрайните договори, които получаваме в края на третото или през четвъртото тримесечие. От 1993 г. насам обезпечени с договори са били 16 месеца. А ако имахме цялото време, можеше освен с пряката работа, да се заемем и с подреждането на събраната информация: за състоянието на черквата, за етапите на изграждането й, за реставраторските намеси... Ще бъде полезно за всички да разгледат подредената по години история в снимки.
Хубаво е да се знае това, което реставраторите знаят за Боянския майстор, но и за другите зографи, които са работили с него, за пластовете, за стиловете, за красивата рисунка на попълнената иконографска програма, за художествените техники и много нови неща за стенописите.
София, май 1998 г.

Лозинка Койнова-Арнаудова
ръководител на консервационно-реставрационните работи по стенописите на Боянската черква