Сега министерството е необходимо

Екип на вестник Култура
разговаря с министър Емма Москова


Христо Буцев:
В този кабинет винаги задавам един и същи въпрос: Кога ще закриваме Министерството на културата?
Емма Москова: Когато престане да има нужда от него; но това не следва да се решава в този кабинет. Всичко, което сега аз кажа, би изглеждало користно или популистко.
Христо Буцев: Виждате ли в обозримо бъдеще ситуация, в която бихме могли да се оправим без министерство?
Емма Москова: За да бъда откровена, трябва да кажа, че преди време, когато все още не бях тук, аз също си задавах подобен въпрос. Има страни с такова министерство, има други без. Но когато в края на миналата година добрата стара Англия въстанови Министерството на културата - или по-скоро го създаде, защото там тази функция изпълняваха 2-3 много мощни и авторитетни агенции - наистина се замислих защо това се прави. И вече в този кабинет, след като си дадох сметка, че в период на неустойчивост, който се отразява на културата по особен, да не кажа опасен начин, и който е с далечни, често непредвидими последствия, си казах, да, сега министерството е необходимо.
Георги Лозанов: Склонна ли сте да размишлявате върху този въпрос, освен ситуационно, и по-общо: управлението на културата само по себе си не е ли посегателство върху културата? Министерството не е ли винаги компромис, който в последна сметка културата заплаща?
Емма Москова: Има резон в това, което казвате; но според мен, то е необходим компромис. Казвам го сега, когато съм тук, въпреки че, повтарям, някой може да ме обвини в корист. Има неизбежни компромиси. Нашата култура има нужда от лостове, които засега само държавата може да даде.
Георги Лозанов: Има един емигрант, Атанас Славов; той, когато се върна в България, съобщи, че за българската култура мечкарят пред Съдебната палата е по-ценен от министъра на културата.
Емма Москова: Въпрос на виждания.
Георги Лозанов: Според неговото виждане култура е спонтанният живот, който тече на улиците, всичко друго е административна пречка.
Емма Москова: Спонтанността на културата е нещо, което никой не бива да убива. Ако управлението на културата, което и да е то, не пази спонтанността, то действително ще се окаже неадекватно.
Копринка Червенкова: Каква беше разликата между очакванията ви и реалността, когато влязохте в това министерство? Имахте ли предварителна представа къде влизате?
Емма Москова: Аз съм работила десетилетия все в една област, но едно е научният институт със своята професионална рамка, друго е министерството. Онова, което дълбоко ме смути тук (и то далеч не е всичко, но за това не бих искала да говоря), беше липсата на нормативна база. Звучи може би странно, че говорейки за култура, употребявам израза "нормативна база". Но тя е необходима именно сега. Затова и насочихме усилията си към един базисен закон. Вие сте в течение, защото точно вашият вестник, освен че го публикува, и широко го коментира. Аз неслучайно предпочетох "Култура" да публикува закона за първи път - не го казвам като комплимент; от този закон се интересува все пак един определен кръг от хора. А "Култура" е вестник именно на този кръг. Не знам дали съм точна, но вестникът ви е елитарен.
Георги Лозанов: За нас това е комплимент, макар че за други вестникари това би било обида...
Емма Москова: Аз така го възприемам и тъкмо затова го харесвам. Има нужда от такъв вестник. А иначе всички вестници се занимават с култура...
Христо Буцев: Предложенията обаче, които се появиха в нашия вестник, едва ли ще залегнат в закона.
Емма Москова: Част от предложенията - разбира се, че ще залегнат. Аз много внимателно чета онова, което е против, търсейки в него конструктивния елемент, който може да помогне. Създаването на един закон не е самоцел, особено в тази сфера. И още при разглеждането му в Комисията по култура заявих, че той е отворен за всички допълнения, за прецизиране, без да се променя неговата философия на базисен закон. Той не урежда отделните направления, това би било непосилно, но ако се приеме, той ще даде необходимата за тези направления и нива на културата рамка.
Копринка Червенкова: Казвате, че сте заварили ситуация, в която сте била неприятно изненадана от липсата на нормативна база. А как си го обяснявате - като нежелание на администрацията да регулира този въпрос, или като неготовност на парламента, а и на обществото, ако щете, да се заеме с тези проблеми.
Емма Москова: Сигурно отговорът не е еднозначен. Не мисля, че е липсвало желание. И сега се твърди, че е имало желание, дори са започнали действия в тази посока; но може би не е достигало време, може би не е достигнала и воля.
Георги Лозанов: Ако го няма закона, какво ще е по-лошо?
Емма Москова: Хайде да кажа онова, което Попър казваше: има два начина да се съществува в една държава - със закони или в беззаконие. И вторият непременно ражда волунтаризъм, може да доведе дори до терор. Знаете, че терор в областта на културата не е изключен.
Георги Лозанов: Как виждате терора в областта на културата?
Емма Москова: Мисля, че в определена степен всички ние сме го изпитали, въпреки че терорът (или насилието) има различни измерения. В случая говоря за ограниченията на свободното творчество. Изкуството в никаква степен не бива да се поставя в рамки. Затова и законът не поставя прегради за онова, което трябва да бъде творчеството. Напротив - той, според нас, създава условия за неговото развитие, като подрежда определени неща по местата им. Съществува заварена инфраструктура на културата. Това са музеите, галериите, театрите, кината (въпреки че там случаят е по-особен), училищата по изкуствата и т.н. В никаква степен не желая да пренебрегна тази инфраструктура, защото нейното изграждане е струвало усилия. Често тя е правена несистемно, конюнктурно, в мащаби, които надхвърлят реалните нужди. И въпреки това тя съществува. Мое дълбоко убеждение е, че трябва да се пази, а където мярката е надхвърлена - да се трансформира.
Георги Лозанов: Като текст законът е много трудна творба. Питам се дали наличният юридически език може да изговори културата, по отношение на която той не е метаезик, а само един език между другите. Не натоварваме ли перата на група експерти-юристи с очаквания, на които те трудно могат да отговорят?
Емма Москова: Сигурно юристите са били затруднени от спецификата на материята, тъй като те трябваше да представят в текст-закон идеите на специалистите от различните културни области. По този повод известен юрист ми зададе въпроса: "Защо закон, а не концепция?".
Копринка Червенкова: Следвайки примера на Концепцията за национална сигурност ли...?
Емма Москова: Думата е прекалено натоварена, но просто няма друга, освен може би стратегия. Имаше моменти в началото, когато аз вътрешно се колебаех какво точно да бъде. В България има глад за закони, за законност, ако щете. Една стратегия може да се напише много по-свободно, по-богато, без юридическите ограничители. Но ми се искаше все пак да бъде работещ документ. Тогава помислих за една Харта за културата. Но след разговори с експертите от Съвета на Европа, с колеги, с хора, на които държа, убедих себе си, че Хартата в България би имала само пожелателна стойност. В други страни думата харта звучи мощно, звучи силно, както звучи един закон. Докато тук за подобно възприятие няма традиции. Ето това са обстоятелствата, които ме убедиха, че законът, с всички разумни, надявам се, компромиси, е това, от което имаме нужда.
Георги Лозанов: Какво трябва да извърши един човек, за да бъде осъден по закона за културата?
Емма Москова: Трябва да наруши норми, определени в него. Смисълът му обаче не е наказателен, не е санкциониращ.
Копринка Червенкова: А какъв е?
Емма Москова: Ред в заварената инфраструктура. Тук бих искала да вметна, че хаосът в конституирането на културните институти е замайващ. Опери, театри, филхармонии, училища - те някъде са създадени с решение на Държавния съвет, и това е добре, това е цивилизованото ниво; но голяма част от тях са легитимирани с решения на Политбюро, на окръжни комитети на партията, на градски комитети на партията, дори с решения на колегиум на Министерство на културата. За да може да се извършат промените, преди всичко трябва да се идентифицират субектите, да се разбере към кого се отнасят тези промени. Очевидно това обстоятелство е недостатъчно изяснено в мотивите към закона и затова ни обвиниха в прекалена грижа за държавните институти. Но от друга страна, когато започнахме театралната реформа, съпротивата срещу оттеглянето на държавата беше яростна. Виждате противоречието, на което се натъкнахме. То има своето обяснение, разбира се; очевидно е необходимо да се извърви определен път. Затова отделихме културните институти от онези културни организации, които са учредени по други закони, например по Търговския. Но ги равнопоставихме. В този смисъл текстовете са категорични и аз съм доволна, че юристите формулираха в тях тази равнопоставеност на твореца с институциите, на частните институции с държавните и с институциите на третия сектор. За тази равнопоставеност бях обвинена в известен либерализъм, но това е част от философията ми.
Копринка Червенкова: Кой ви атакуваше за либерализма на закона? Не питам за името, интересува ме институцията. От какви кръгове идваше тази атака?
Емма Москова: Ами дори тук, в министерството, от мои колеги чух подобни упреци. От левия сектор на Комисията по култура - също.
Копринка Червенкова: А правителството как възприе вашия либерализъм?
Емма Москова: Ние не използвахме удобната формула да сезираме само "заинтересовани министерства и ведомства" и изпратихме проектозакона на всички. Резултатът беше впечатляващ. Страници и страници изписаха екипите на моите колеги от министерствата. Това потвърди, че никой не е равнодушен към проблемите на културата. Ако не обичам нещо на този свят, това е равнодушието. Но да не навлизам в лична сфера.
Христо Буцев: Този закон регламентира някакви задължения на правителството, но тези задължения като че ли се свеждат единствено до поддръжка на апарата на министерството.
Емма Москова: Защо така мислите?
Христо Буцев: Твърд процент от държавния бюджет за културата въобще не фигурира в проекта, внесен в парламента.
Емма Москова: Аз исках да се фиксира долната граница... Давах си сметка, че българската култура е част от българското икономическо, социално и политическо пространство, давах си сметка за ограниченията, които всички сега изпитваме. Но това не беше популистки ход. Напротив, много внимателно прецених, че този един процент, който ние предлагахме, не е невъзможна сума, няма фатално да се отрази на бюджета. Позволих си да поискам тези 12 - 14 милиарда. Реакцията дойде от две посоки. Едната подозирах, другата не очаквах. Първата беше, че Законът за държавния бюджет не предвижда твърди проценти за каквото и да било. Засега е така, макар че, сигурна съм, няма да мине много време и това устройство на бюджета ще се промени. Аз разчитах на пробив заради каузата на културата, но не се получи. Онова, което не очаквах, беше реакцията на представители на другите сфери, които също са нуждаещи се. Далеч съм от мисълта, че здравеопазването, социалните грижи или транспортът нямат нужди, но когато стана въпрос за този един процент, ми бе казано: Вие успяхте с двата процента от приватизация, след вас всички искат подобен процент; сега искате граница, под която да не се слиза; как да обясним на другите, че можем да я осигурим само за културата...
Георги Лозанов: Това "само" не е ли задължително, когато става дума за култура?
Емма Москова: По същия начин се твърди, че това е задължително и за образованието, и за здравеопазването... Аз никога не съм си позволила да сравнявам.
Копринка Червенкова: В сегашния кабинет съществува ли някакъв по-генерален възглед за културата и за нейното място? (Тук изключвам вашия, който се подразбира.)
Емма Москова: Един кабинет винаги е представен от министри, които естествено защитават своята сфера. Но аз не се чувствам изолирана в този кабинет.
Копринка Червенкова: Попитах ви, защото споделихте, че сте получили неочаквано много отзиви от всички министерства, на които сте пратили закона. Реших, че тази активност предполага някакъв по-специален интерес към културата. Или не е така?
Емма Москова: Това, че те написаха как виждат нещата, разбира се, беше добър признак.
Копринка Червенкова: От който последва какво?
Емма Москова: Някои от предложенията дадоха повод за сериозен размисъл, други, по-конкретни, отразихме в текста на закона.
Георги Лозанов: В Министерския съвет има ли популярност възгледът, че бедна държава като нашата не може да си позволи лукса да има некомерсиална култура?
Емма Москова: Никой не си е позволил да го демонстрира пред мен. Когато се обсъждаше Доктрината за национална сигурност, аз казах, че човешкият фактор, а в по-широк смисъл културата, е сякаш по-малко проявен в нея. Ако приемем, че културата е онова направление в държавата, което има грижа за духа на българина, то естествено е тя да намери сериозно място в доктрина за национална сигурност. Ние може да имаме великолепни граници, може да имаме чудесни международни договори, но това едва ли е достатъчно. Мисълта за духа на българина е изключително важна, този дух е част от националната сигурност.
Христо Буцев: В началото на разговора с пълно основание казахте, че първите действия на министерството са решения със стратегическо значение, защото отражението им е далече в бъдещето. Вие сте специалист по паметници на културата. Нямате ли усещането, че в днешно време самата култура, такава, каквато беше мислена през 60-те, 70-те, дори 80-те години не само у нас, а и в Западна Европа, по света се изменя? Даже исках да ви попитам къде ви е лаптопът...
Емма Москова: Не обичам да бъда зависима от машини, в това отношение съм малко консервативна, пазя свободата на духа си...
Христо Буцев: Навлизат нови комуникационни технологии, нови културни фактори като Интернет; нови форми на културата и на креативността. Интересува ме какво мисли във връзка с това вашето министерство.
Емма Москова: Ако под промени имате предвид постиженията на цивилизацията в технологичен аспект, ще си позволя да кажа, че това е средата, в която се развива културата, тя е важна, но, според мен, не засяга нейната същност. А същността на културата е нещо далеч по-дълбоко, далеч по-недефинируемо от чистата технология, колкото и перфектна да е тя. В друг аспект обаче културата се променя. Вижте съотношението между елитарна култура и субкултура, например - до каква степен субкултурата става доминираща не само в България. Разбира се, когато България се отвори към света, тук нахлу може би най-ниското от субкултурата...
Георги Лозанов: Извинете, наистина ли считате, че е работа на министерството на културата да се бори срещу субкултурата?
Емма Москова: Не в борбата е въпросът. Субкултурата съществува и ще съществува, тя е спонтанна. Бедата е, че с комерсиални цели тя се натоварва с порнография, с насилие, с дискриминация - все неща, които не би следвало да изразява. Затова аз си позволих да предложа - приемайки спонтанното изкуство на попфолка например, в продуцентските къщи, където започва комерсиалното "натоварване" на продукта, да има лицензирани специалисти. Представях си, че един литератор и един музикант могат да подобрят продукцията на такава продуцентска къща. В цял свят съществува подобна формула и това не се счита за цензура, защото хората, които правят "филтър", работят в самата продуцираща формация. За съжаление този текст отпадна от закона, защото се появи страхът да не бъде изтълкуван като цензура. Но тук аз пък много рязко бих си позволила да кажа: това, че не ми позволяват - не като министър, а като гражданин на тази страна - да говоря за явления, които не мога да приема, не ми позволяват да говоря дори и против страшното замърсяване на езика, това не е ли цензура с обратен знак? Позволявам си да кажа - с думата "цензура" се спекулира.
Георги Лозанов: Добре, но не ви ли се струва, че нашата култура все още се нуждае много повече от свобода, отколкото от забрани? Ние бавно излизаме от един силно идеологизиран терен и всяко ограничение на свободата, колкото и да е цивилизовано, събужда заспали навици?
Емма Москова: А вие не мислите ли, че сега свободата е почти пълна? Погледнете закона - в него няма ограничителни текстове за свободата на творчеството. Единственото, което си позволихме, са обществено-експертните съвети за различните направления - музика, театър, библиотеки и друго. Те са обществената база на министерството и аз държа на тях: да могат да дават мнение за нравите и морала в сферата на масовата култура. Но забележете - те само дават мнение. А какво може да породи едно мнение? Само размисъл или обществен дебат. Кой и защо се страхува от това в обществото да има дебати по тези въпроси?
Георги Лозанов: Дори собствения ни кратък посткомунистически опит свидетелства, че спонтанната култура има способност и да се самоограничава спонтанно. Вижте порнографската преса, след 89-та година имаше страхотен бум, който после бързо затихна...
Копринка Червенкова: ... защото й се наложиха тежки финансови санкции, страхотен акциз...
Георги Лозанов: Мисля, че с акциз или без акциз порнографията вече се е прибрала в нишата си. Не може ли да дадем шанс и на другите по-високи или по-ниски културни процеси...
Емма Москова: Може, ако имахме време, наистина бихме могли да оставим всичко да се наложи или да отмре от само себе си.
Георги Лозанов: А бързаме ли за нейде?
Емма Москова: Бързаме, ние сме в надпревара с времето.
Копринка Червенкова: Бързаме по своя инициатива, или Европа ни принуждава да бързаме?
Емма Москова: Имало е време, когато съществованието, включително и на културата, е било спокойно. За българската история това са относително редки периоди, но ги е имало, и слава Богу, те са давали добри плодове. Въпреки че неспокойствието също ражда ценности.
Георги Лозанов: Искам да опиша една експериментална постановка. Субкултурата с всички свои дефекти, или да използваме и още един термин - популярна култура...
Емма Москова: Аз правя разлика.
Георги Лозанов: И аз правя разлика... Та те справедливо разгневяват един авторитетен ментор, който говори за национални ценности, говори за национален дух, за национален език, за закони и санкции, с които те трябва да се съхранят. Не ви ли е страх, че в дъното на това говорене от само себе си може да се зароди един национализъм, който да се официализира чрез държавата, да се превърне в една от нейните идеологии?
Емма Москова: Не вярвам. Аз бих искала всеки да има право на избор. Нека в публичното пространство звучи и гласът на онзи, който казва, да, това е добро, защото то учи на добродетели, на патриотизъм и т.н., и на другия, който го отрича. Тогава човек може да избира. Нека има възможност да се чуват различни гласове.
Георги Лозанов: Звучи окуражаващо, но по времето на правителството на Виденов национализмът, облечен в понятията и мотивите, които споменах, като че ли започна да се втвърдява и да се превръща в заплаха тъкмо за индивидуалния избор. Има ли риск сега това пак да се повтори?
Емма Москова: Би било безкрайно самонадеяно, ако кажа, че няма такъв риск.
Георги Лозанов: Още веднъж ще си позволя да конкретизирам въпроса си. Приетата наскоро национална доктрина не носи ли в себе си подобен риск?
Емма Москова: Не. Рисковете са другаде, те са в публичното пространство. В началото казах, че не обичам равнодушните, ще добавя, че не обичам и полуинтелигентите. Това е средата, в която би се зародила евентуална фашизация...
Копринка Червенкова: Вън от вашите същински занимания какво друго обичате в културата?
Емма Москова: Обичам много музиката, тя ми позволява да оцелявам.
Георги Лозанов: От това кресло продължавате ли в някакъв смисъл да практикувате вашата професия?
Емма Москова: Да, има направление "Културно-историческо наследство", то задължително е в правомощията на министерството, но едно е да стоиш на своята маса и да правиш проект за реставрация, друго е да управляваш процеса.
Георги Лозанов: Опазвате ли се от сантименти към тази област?
Емма Москова: Изключително много се ограничавам, дори мисля, че ощетявам тази област, страхувайки се да не проявя пристрастие.
Христо Буцев: Доколко е сериозно това, че ще местите Националния исторически музей?
Емма Москова: Съвсем сериозно е.
Христо Буцев: Вие ще бъдете първото правителство след десети ноември, което не само се заканва, но наистина ще го премести.
Емма Москова: Това, че всички са искали да го направят, показва, че проблемът е съществувал през цялото време. Когато той не се решава, ферментира в най-лоша посока. И ето, че отново се появи.
Христо Буцев: Вие наистина ли сте убедена, че при сегашния изключително нисък интерес към музейното дело можем да направим такъв съботно-неделен музей, и че той в Бояна, в зала 1, освен да съхранява не знам как си някакви експонати, ще има и други функции?
Георги Лозанов: Че няма да се превърне в музей на музея?
Емма Москова: Много разсъждавах по тези въпроси. Сега този музей е в една, макар и импозантна, но ограничена черупка. Аранжиран е като традиционните музеи. А вие знаете, че музеите по света отдавна не се свеждат до една, макар и хубава, но застинала ескспозиция; там се прави всичко възможно посетителят да бъде максимално съпричастен, дори да се почувства като човек от дадена епоха. Е, в сегашната черупка на този национален музей това не може да стане.
Христо Буцев: А съществуваше ли възможност да се построи нова сграда за съдебна палата или за музей? Нямаше ли да излезе цялата операция по-евтина?
Емма Москова: Не, за финансовата страна съм категорична - щеше да струва многократно повече. И един друг момент за мен е важен. Всеки град има емблематични сгради. Съдебната палата за нас е такава емблема. Човек се чувства страшно несигурен, когато знаковите сгради в неговия град сменят функциите си поради една или друга причина. Това е част от устойчивостта, която трябва да има гражданинът на София, и не само на София.
Копринка Червенкова: Новото аранжиране на музея предполага ли и нов ръководен екип?
Емма Москова: Принципът е директорите на културните институти да се определят чрез конкурс и аз няма да отстъпя от него. Разбира се, сегашните ръководители също имат право да се явят на конкурсите.
Георги Лозанов: Типът съвременно експониране, за който говорите, не е ли свързан и с друг възглед за историята? Спектакълът не изисква ли релативизъм, не предполага ли, че не само експозицията, но и понятията, в които мислим миналото, не трябва да са застинали. Тук, на Балканите, като че ли обратно, предпочитаме да се ползваме от историята като твърд фундамент и всеки опит той да бъде разклатен единствено ни ожесточава.
Емма Москова: Във вашия въпрос е и моят отговор. Аз съм за релативизма.
Георги Лозанов: И министър Унковски ли е за релативизма?
Емма Москова: Разбира се, ние с господин Унковски, министър на културата на Република Македония, сме различни хора, но за мен беше особено приятно да срещна цивилизован партньор в един нелек разговор. Инициативата беше негова и аз я приех веднага; това беше подадена ръка и тя във всички случаи трябваше да бъде поета. Във въвеждащите си думи казах, че с удоволствие приемам македонската делегация, защото ние имаме общи исторически корени и много силно преплетена историческа съдба. В рамките на онова, което се нарича цивилизовано мислене, всички народи имат право да определят своя начин на суверенитет и своя път на развитие. А думите на господин Унковски бяха: "Предпочитам да говорим за бъдещето, а не за миналото". Аз се опрях на историческите корени, той го избегна. Разговорът ни беше добър и без преводач.
Христо Буцев: А за коя година се споразумяхте делегациите на България и Македония за 24 май в Рим да положат заедно венец?
Емма Москова: Това не беше предмет на разговора.
Копринка Червенкова: За вас съществува ли понятието балканска култура?
Емма Москова: Да. Ако не го казвате в смисъла на балканските отношения, които също са част от културата. Да, съществува регионална култура. Балканите - една земя на кръстопът (това е банално като дефиниция, но е дълбока истина) - е нещо различно от онова, което уседнала Европа е преживяла. Трябва да кажа, че кръстопътят вероятно е разрушил част от историческите богатства, но е създал нещо уникално - напластяване на история и традиции.
Георги Лозанов: Когато говорите, сякаш оставяте мисълта ви сама да ви води. По някой път отвежда ли ви до зони, които ви плашат...
Емма Москова: Отвежда ме, но позволете това да остане мой вътрешен проблем.
Копринка Червенкова: Боянската църква плашеща зона ли е?
Емма Москова: Да, аз имам грижи с нея.
Христо Буцев: Какви по-точно?
Емма Москова: Тя е много емблематична за България, за културата ни, но като всеки такъв паметник е подвластна на времето, има проблемите на своята консервация; деликатната материя на стенописите има нужда от постоянен поглед върху онова, което се случва там. Може би за определен период погледът е бил малко еднозначен. Вероятно ще се опитам да създам едно постоянно действащо професионално тяло, което да наблюдава живота на тази църква и усилията за нейното опазване.
Георги Лозанов: Добрата реставрация не предполага ли едно доста съдбовно срастване между реставратора и обекта, което трябва да бъде ценено и уважавано?
Емма Москова: Това е тежката участ на реставратора, но той трябва да запази своя разум хладен; пристъпвайки към нещо, което друг е създал, той задължително трябва да съхрани дистанцията, трябва да се пази от пълно идентифициране с първоавтора. Защото той не е първоавтор. Това е хлъзгавата почва, върху която стои реставраторът...
Христо Буцев: Говорихте за екипния принцип, вие доволна ли сте от екипа си в министерството. И кой в него е вашият опонент?
Емма Москова: В определени моменти всеки от сътрудниците ми има право да опонира, аз определено искам това. Необходимият опонент е задължителен, такава атмосфера тук съществува. Аз не съм авторитарен началник.
Георги Лозанов: Имахте ли някакъв модел за екипа, или по-скоро спонтанно се конструира?
Емма Москова: Конституирах екипа си по свои критерии. Но аз заварих тук една формирана структура; нямам предвид, разбира се, заместник-министрите. Необходимо ми беше време, за да видя кои структури от министерството работят и как. Да, има формации, които са много натоварени, други много по-малко. Дисбаланс съществува, но безогледната смяна не ми е присъща. Моята професия ме е научила задължително хладно да анализирам, преди да предприема действия.
Христо Буцев: Искам да ви попитам за парите от приватизация на обектите, които предоставихте на Министерството на промишлеността - от тях нещо влиза ли в културата, или по закон всичко влиза в държавния бюджет.
Емма Москова: Нещо повече - на културата се дадоха два процента от цялата приватизация. За мен най-тревожен беше фактът, че много от търговските дружества в областта на културата бяха доведени до икономически и функционален срив. Искрено се надявам, че намирането на добър и грижлив стопанин, а това ще стане с приватизацията им, ще изправи значителна част от тях на крака.
Георги Лозанов: Нито едно ли дружество не си оставихте?
Емма Москова: По същество остана цялата инфраструктура на културата: театрите, оперите, филхармониите, остана "Бояна филм", Аудиовизия "Орфей", "Българско видео", "София филм", "Пловдив филм" и др.
Копринка Червенкова: Защо се отървахте от Балкантон.
Емма Москова: Не бих употребила думата отърваване, но това дружество има своите проблеми. Онова, което направихме там, е изключително богатият фонд от записи да остане към Центъра по музика. Моя мечта е един ден да има златен фонд на българската музика и той трябва да е достояние на всички, а не частна собственост.
Копринка Червенкова: Какво ще правите с директора на Народния театър?
Емма Москова: Народният театър не е "свещена крава". При изтичане на договори навсякъде се провеждат конкурси. Но в случая удивителното е, че академичният ни театър е отворен за реформи, дори пръв ги започна.
Георги Лозанов: Вие стигнахте до държавната власт не по пътя на митингите и политиката, а на експертната позиция. Това сега създава ли ви някакви трудности?
Емма Москова: Не.
Христо Буцев: А дава ли ви някакви привилегии?
Емма Москова: Не... Карате ме да си мисля за времето преди да поема този пост. Когато човек е сам със себе си, със собствената си ценностна система, той може да намери начин да я изрази, но така или иначе отговаря само за себе си. В този смисъл предишното време ми липсва, защото властта е преди всичко отговорност.

6 май 1998 г.