Из Пътеводител
на културологическия стопаджия

По очевидни причини последните дни медиите ни заливаха с разнообразна информация за Поднебесната, като запознаха своя потребител с изобилен материал относно икономиката, нравите, бизнеса, бъдещите културни и всякакви връзки с великата страна на Великата стена, дори ни разясниха и "номера на китайката", който се състоял в това да правиш "комунизъм с капиталисти" или да "произвеждаш жълта техника със зелени пари в червен Китай." Находчиво, засмяхме се. Но тъй като ние сме против комунизъм, строен от капиталисти, както и против капитализъм, строен от капиталисти, както и сме много против комунизъм, строен от комунисти, и т.н. и т.н., искаме пък да ви запознаем с това, което няма да видите в Пекин заради комунистите и капиталистите, няма да усетите и вкусите, независимо дали сте с официална делегация, по бизнес, на организирана екскурзия или ментален или виртуален стоп.
Вече няма да видите пъстрите базари, уютните чайни, сбутаните приказни ресторантчета, панаирите около храмовете, тържествените погребални или сватбени шествия, вдъхновявали не един писател, не един художник, не един пътник. Нито операта на открито, акробатите по Шъшахай, малките магазинчета на занаятчиите. Една от забележителностите на Пекин, улицата на букинистите от ХVIII в. насам, Люличан, бе изцяло реставрирана през осемдесетте години в "захарно-фасадно съоражение, филмов декор от дърво и бетон" и изцяло предоставена на заможни и невежи туристи. Нищо не било останало и от най-известните книжарници "Убежището на върбите", "Павилиона на луната" или "Залата за припомняне на миналото". Сега по-голямата част са антикварни магазини, предлагащи за луди пари удостоверени копия на далечни от оригинала вази от Воюващите царства /VIв.пр.Хр./ или на мебели от династия Мин. Както и такива на картини на Ци Байшъ, Сю Бейхун, Джан Дациен, че дори и оригинали за по-специални гости. Но отлетяла е безвъзвратно атмосферата на древност и автентичност, струяща от олющените стени, прихлупените магазинчета, където в задната стаичка с жестове от чайна церемония ви отварят разни шкафове и вадят старинен порцелан или разстилат пожълтели копринени свитъци, далеч от виковете на децата вън, миризмата на зеле и риба, звънците на велосипедите и уморения от перманентна революция Китай, скътал дълбоко в душата и безмълвието си всичко, което е могъл да скъта там.
Студената лъскавина на прогреса или ухаещата на живот патина на времето. Съвсем не е въпрос само до вътрешна нагласа.
Няма ги и крепостните стени на Пекин, а той като концепция за град, не е бил просто средище на различни демографски фактори, а една "визия на духа от камък" и затова стените не са били просто и само крепостни, а очертавали една графика от космически порядък. Величествените врати също са разрушени, за да отворят път на огромните булеварди, по които преди двадесет години преминаваха по десет камиона и три-четири каруци, а днес префучава огромен трафик (но пък тогава никой, а най-малко китайците предвиждаха, че ще строят комунизъм с капиталисти и зелени пари и се разчиташе главно на камионите и каруците). Както разказва Симон Лейс в "Китайски сенки," през 1972 г. разрушаването на стените било забавено, тъй като били открити архитектурни находки от династия Юан /ХIII-ХIVв./ Така че дошли археолози, писали в сп."Каогу" (Археология), публикували снимки и статии, показали колко се грижат за историческите паметници, после разрушили стените, включително и археологическите паметници от епохата на Юан. Както прецизно заковава авторът, "за да се докаже, че хем е революция, хем е културна, се редуват иконокластът и археологията." Въобще какво ли не се редува по пътя. Ние не отричаме постиженията и приветстваме растящото материално благосъстояние на хората, просто спирките по пътя ни и ракурсът са различни. Такава е целта на занятието с подобни пътеводители. Но пък и не само такава.

Мария Груева