Слепотата и безочието

Ротондата "Св. Георгий" в столицата е предмет на обществена манипулация: бездарна, бездуховна, безсмислена, противохудожествена, противоцърковна, самопогубваща. Под знамето на най-добри намерения тече марионетен театър с кукловоди Стоян Янев и Петър Митанов - авторите на проекта. Ролята на марионетките е отделена за президента, кмета на София, министъра на отбраната и софийското гражданство, включително теб и мен.
Аз не съм съгласен.
Целите, които си поставя постановката, не обслужват нито самия храм, нито Църквата. Обратно - и храмът, и църковниците обслужват самата постановка.
Целите, които тя си поставя, не обслужват политиката. Тъкмо обратното - политиците са въвлечени в комедията от грешки, за да я обслужват. Изхожда се от предпоставката, че българските политици нямат хал хабер от духовност и култура, че са до един въздухари и хитри глупци. Че професионалните гилдии са безгласни букви с клиентелен светоглед. И че изобщо българите са гризачи, мекотели и слепоци - без срам, без гръбнак и без Бог.
Аз не съм съгласен.
Постановката е обречена на провал. И то не защото българите са кой знае колко духовни. И не защото общественото мнение е всемогъщо. И не защото политиците ни са застраховани от провали. Не. Тя ще се самопровали поради съвсем друга причина от съвсем друг порядък:
Защото има Бог.
И защото свръхсветините - каквато е ротондата "Св. Георгий" - са Неговите посолства тук на земята. Те са Неговите Ръце, подадени нам Свише, за да ни докоснат и да ни направят истински живи. Те са образи на Даровете, чрез които ние изобщо сме и без които не можем да бъдем.
Виж герба на град Св. София. На него са изобразени четирите крайъгълни Дарове, създаващи столицата ни: Наследството, Храмът, Планината, Изворът. Днешните софийски управници - като слепи майцеубийци - вдигат ръка едновременно и върху четирите светини.
Наследството: ликвидацията на Музея за история на София.
Храмът: опошляването на ротондата "Св. Георгий" с предстояща опасност и за храма "Света София".
Планината: намеренията за посегателство върху парк Витоша.
Изворът: намеренията за посегателство върху Централната баня и превръщането й в нещо друго.
Разбира се, нито едно от тези покушения не заявява терминаторски цели. Пътят е застлан с добри намерения. Например ликвидирането на Музея за история на София с уволняването на всичките му служители беше направено с цел подобряване на работата му.
Най-добри са обявените намерения относно Ротондата. Наистина са добри: да се завърши консервацията и реставрацията, да се привлекат за целта пари от програмата "Рафаело", храмът да стане действащ (на специален режим, съобразен със съхранението на паметника) и да бъде свързан с някои църковни обреди на Българската армия.
Всичко щеше да е нормално, ако проектът на Янев/Митанов се беше ограничил до своите естествени граници - консервация и реставрация. И никой нямаше да има право да взисква от авторите професионална безпогрешност, тотална безкористност или пълна липса на тщеславие. Съвсем човешко е проектът да има своите професионални грешки и слабости. Съвсем човешко е авторите да поискат да монополизират обекта. Да използват служебното си положение в общинската администрация, за да елиминират контрола от страна на специалистите и общественото мнение. Безкрайно човешко е и желанието им да кокетират с президента, да се опитват да го приобщят към проекта, да убедят кмета на София, че осъществяват всъщност негови идеи. Дотук нищо осъдително.
Дотук.
Дотук е границата на проекта. Съответно границата на компетентност на екипа Янев/Митанов. Оттук нататък - след завършването на консервацията и реставрацията - работата би трябвало да се поеме от други. А именно от Министерството на културата, защото става дума за паметник от национално и европейско значение - и съответно от Св. синод на Българската православна църква, защото става дума за храм.
Но това не стана. Проектът Янев/Митанов се превърна в комбинация. Която тръгна да върти на пръста си държавници, министерства, църковници и самата святост.
Първо Музеят за история на София беше елиминиран от Ротондата (1997 г.). Създаде се марионетно нелегитимно настоятелство (1997 г.). Ликвидира се Музеят за история на София (1998 г.).
Кулминацията - съгласно сценария - беше предвидена за тазгодишния Гергьовден, когато Ротондата трябваше да се освети като действащ храм и тук в присъствието на президента (върховен главнокомандващ) и на съпругата му (почетна председателка на "настоятелството") да се проведе главната военна церемония.
Комбинацията се провали. Президентът не дойде. Армейският обред се проведе на друго място. Не се състоя и освещаване на Ротондата като действащ храм. Обратно на това, което Янев/Митанов бяха писали в пресата същата сутрин.
Импровизира се резервен вариант с подръчните политици. При което кметът Софиянски "подарява" неосветения храмов паметник на искрено учудения министър на отбраната. Показва се на обществеността новият иконостас. Обявява се, че официалното освещаване ще бъде на Петдесетница.
Но ето Петдесетница мина - пак нищо. Пак пълна информационна мътилка. Никакви обяснения за провала. Пазачът твърди, че освещаването щяло да стане "преди септември".
Тъмният облак, в който са забулени комбинациите около Ротондата, оставя открити безброй въпроси:
Какво подари софийският кмет на военния министър? Разбира се, не самата църква - както впоследствие сам каза. Защото е и нелепо, и незаконно, и ненужно. Армията във всички български градове прави своите обреди при храмовете - включително и многобройните, носещи името на св. Георгий - без да е техен собственик или стопанин. Как и защо се подарява храм, който не е осветен? И каква по-голяма глупост от поредната импровизация: че за Ротондата щял да се грижи армейски свещеник. Дали защото вътре ще се пускат само униформени, или защото четирите съседни храма не смогват да изповядват и причастяват воинските тълпи?
Какво стана с марионетното настоятелство? И то ли беше подарено на армията?
Защо Светият синод на Българската православна църква не участва във всички тези уж-църковни дейности?
Как всичко това се съгласува с обявения от президента неутралитет относно разпрата в Българската църква? Кой би повярвал не само на неутралитета, но и на честността на самия президент, ако съпругата му - чиято Глава е той пред Бога - и Армията - чиято глава е той пред Конституцията - биха взели страна в тази разпра?
Къде беше при "даряването" почетната председателка на "настоятелството"?
Защо хилядолетните раннохристиянски плочи с каменни кръстове, които се съхраняваха в Ротондата, бяха - неизвестно по кой закон - "подарени" на съседното кафене? Където тутакси бяха вградени в украсата: паноптикум на кича.
И защо иконостасът вътре в храма не беше направен от най-добрия наш екип от иконописци и резбари, след национален конкурс? В цяла София не съм виждал по-бездуховен, по-безверен и по-некомпетентно направен иконостас. Има граници, които бездарието и духовното плебейство никога, никога не бива да прекрачват - не по-високо от обувката! Бездарниците трябва да бъдат гонени от Храма не по-малко от търговците - защото отблъскват хората. И откъде се взе тая стилистика на безвкусно офис-оборудване? Какви са тези "прозорци" под иконите? Защо няма образ на Благовещението върху царските двери?
Има два възможни подхода: или правиш възстановка с максимална историческа и стилова достоверност - или правиш нещо съвременно, намираш най-добрия иконописец и му поръчваш да направи най-добрия съвременен иконостас, съобразен с даденостите на Ротондата. В случая с екипа Янев/Митанов се е получило най-недопустимото. Едновременно и никаква достоверност, никаква стилова съвместимост - иконите са в стилистика от нашето Възраждане, а в Ротондата няма и никога не е имало нещо от този период, защото от началото на XVI в. до Освобождението тя е била джамия. А заедно с това и никаква собствена художествена стойност на иконостаса - слаби автори, кухо изпълнение.
Познавам едного, който би могъл да направи сто пъти по-хубави от тези икони. И знае, че това не е достатъчно. След като пропътува света и видя с очите си най-голямата слава на световното изкуство - едва тогава разбра, че е бил слепец. И видя Иконата. И след като видя десет хиляди икони - чак тогава прогледна със съвсем друго Око. И разбра, че се намира едва на първото стъпало в иконното виждане. И че нагоре има по-високи стъпала и че оттам висшестоящите го виждат като на длан и го четат като отворена книга. Тъй като той - гледайки надолу - вижда като на длан и чете като по книга деянията на слепците, които не са стигнали и подножието на Стълбата.
Ротондата "Св. Георгий" е светиня от изключителна величина. Тя е истински духовен бисер не само за град Св. София, но и за България, и за света. Тук може би са звучали словата на Св. Константин Великий и още на Св. Атанасий Александрийский, и на Отците от Сердикийския събор в IV век.
Тук няма място за духовно плебейство и за трета класа. И не са възможни никакви разговори, че уж всичко е относително и че всичко е въпрос на вкус, и че въпросът е спорен. Така говорят помежду си само невиждащите. Прогледналите знаят, че всичко е ясно от пръв поглед - да, да или не, не. Защото Бог съществува.
И то съществува съвсем, съвсем наистина, а не алегорически. И светците съвсем наистина съществуват. И Иконата съвсем наистина е свещена - и идва от пряко виждане на светостта. И иконописанието е свещенодействие. А не просто набор от похвати и умения.
Не можем да продължаваме да извиняваме бездуховността си с комунизма. Комунизмът умря и вече извинения не се приемат. Ако водещите политици нямат духовно зрение, това не е беда. Но те са длъжни да си намерят духовно зрящи съветници и наставници, които да ги ръководят - подчертавам да ги ръководят, а не да ги лъжат и манипулират, симулирайки послушание.
Никой не е виновен, че е духовен слепец. Но когато духовно слепият влезе в ролята на водач - особено когато си позволи да води обществени водачи, - тогава слепотата прераства в безочие. И България пада в ямата.
Не искам да виждам моя президент натикан в такава пошла ситуация. Не искам да виждам кмета на моя Град в ролята на лош ученик, комуто подсказват все неверните отговори. Не искам да виждам моя военен министър в ролята на новобранец.
Не искам нито един от тези хора да се провали. Защото България не може да понесе повече провали. И никой не може да извлече дивиденти от провала на другия. И никой не може да замаже провала, като го обяви за успех.
Добре. Ще се наговорим солидарно да лъжем всички заедно и едно и също - всички: аз, ти, президентът, кметът на София, медиите, гилдиите. Ще кажем, че всичко с Ротондата е било нормално. Че иконите са истински. Че провали не е имало. Че Янев/Митанов са духовни и почтени хора. Ще го кажем сто пъти. Хиляда пъти. И какво - ще се измъкнем ли? Ще излъжем ли някого - поне един човек? Не. Никого. Нито за миг.
И то не защото няма да сме лъгали добре, а защото Бог наистина съществува. И светините наистина са светини.
Ако тръгнем по пътя на духовната слепота и безочието, ще продължим да хлътваме, вкупом, все по-надолу и по-надолу. И всички, които участват в лъжата, ще се провалят.
Светините са ни изпратени за поличба и изпитание. Те вадят от нас ядката ни - за добро или зло. Така Петър и Павел стават Петър и Павел. А Юда става Юда.
Църквата "Св. Георгий" е истинска светиня. Нейното опошляване е покушение срещу всеки от воините на Христа по цялата земя. България - докато я има - винаги ще ражда такива воини. И докато продължава да ги ражда - ще я има. И българите няма да се израждат в гризачи, мекотели и слепоци. Болката от покушението ще им напомни, че и те носят Божия воин в себе си и тази болка - ако е достатъчно силна - може да се превърне в родилна.

Георги