Новата
Британска библиотека

Първата ми сериозна библиотека е Историческата библиотека в Москва, след това ползвах в Москва за по-дълго време и "Ленинка", и Библиотеката на чуждестранната литература, най-добрите ми спомени са свързани с Театралната библиотека, притажаваща изключително богат фонд, камерна и с неформална атмосфера, тя приличаше повече на клуб. Всички тези библиотеки, както и прекрасната National Art Library в музея "Виктория и Алберт" в Лондон, в която имам възможност да чета сега, са от стария, класически тип - затворени в себе си, съсредоточени изключително върху работата с фонда и читателите, достъпът на които до библиотеката е ограничаващо регламентиран. Британската библиотека в новия и вид е нещо съвършено различно. Традиционната затвореност и елитарност програмно се съчетават тук с невероятната за библиотека атакуваща насоченост към най-широката публика.

Новата сграда на Британската библиотека - амбициозен проект, целящ да даде архитектурен и функционален образ на библиотеката на бъдещето - се откри за широката публика в края на април. Подобна по мащаб и културна значимост обществена сграда не се е издигала в Лондон може би от времето на St Paul's Cathedral, или във всеки случай - със сигурност не през нашия век.
Историята на изграждането на новата Британска библиотека е дълга и противоречива. Многократно са били преразглеждани бюджетът и сроковете на завършване (първо - лятото на 1993, по-късно - 1996, а сега окончателното преместването на фондовете се предполага да завърши в средата на 1999). Толкова дългото строителство е дало повод и за шеги като тази, че според оптимистите откриването на новата сграда щяло да бъде първия публичен ангажимент на крал Уилиам V (големия син на принцеса Даяна), а според скептиците Британия можела и да не е вече монархия до построяването на библиотеката.
Естествено е, че в продължение на всички тези години обстоятелствата около новата библиотека са били обект на голям интерес и дискусии. Дали ще оправдае вложените (обществени) средства, дали ще осигури същите удобства за работа като старата Британска библиотека, дали ще е достатъчно модерна във времето на тоталната компютризация и Интернет? Сега много от тези въпроси получават по-определен и в повечето случаи положителен отговор.

Архитектура
Новата сграда на Британската библиотека се намира в северната част на Лондон, в съседство със станцията St Pancras. Сградата е проектирана през 1975-1976 година от Colin St John Wilson, тогава професор по архитектура в Университета в Кеймбридж. Проектът очевидно не следва нито една от сменящите се архитектурни моди. Сградата е твърде сериозна и сдържано представителна, за да е "чисто" постмодерна. Същевременно тя е емоционално разнообразна и изразителна, "без нито един видим квадратен сантиметър бетон", така че не е и модернистка.
(Или ако и да е модернизъм, то с много човещина.) Като изключва крайностите на двете враждуващи в онези години направления, проектът съчетава добрите им страни и се съсредоточава най-вече върху функцията на сградата в нейните духовни и чисто практически измерения.
Символичен и пластически център на сградата е "King's Library" - 65 хиляди томна библиотека на George III, която синът му George IV подарява на нацията в 1823 година. Тази старинна библиотека се помещава в 17-метрова прозрачна свободно стояща стъклена кула. Тя се вижда почти отвсякъде и изглежда като монумент на книгата. Същевременно тя е и напълно функционална, вътрешните лифтове осигуряват на служителите достъп до всяка от книгите в шестетажната стъклена кула.
Естествено за такъв тип обществена сграда е голямото присъствие на произведения на изкуството: на съвременни творби, а също и на постъпвалите в Британската библиотека в продължение на нейната двеста и петдесет годишна история. При това, на новите произведения сякаш е дадено предимство. Сред най-значителните са бронзовата скулптура "Нютон" (по Блейк) на Eduardo Paolozzi в двора на библиотеката, гобленът "If not, not" по известната картина на RB Kitaj с трагичните образи на войната, поместени в идиличен ренесансов пейзаж. Най-новото притежание (всъщност дар на читателите на библиотеката) е скулптурата "Sitting on History" на Bill Woodrow, само преди две години за пръв път показана в Tate Gallery и представляваща гигантска бронзова полуотворена във вид на пейка книга, на която наистина е много приятно да се седи.
След като три години от живота си изгубих в "изучаване" на съвременния "синтез на изкуствата", бях убедена, че това принципиално не е възможно в ХХ век (не само у нас). В новата сграда на Британската библиотека се убедих, че не бях права. В пластично изразителна архитектурна среда, в строително отношение прецизна до най-дребния детайл, произведенията на изкуството (за отбелязване - нито един стенопис) изглеждат уместно и убедително.
Пространството на библиотеката, доколкото успях да го обходя, е разнообразно по мащаб, образ и степен на достъпност. Дворът е асиметрично разделен на по-отворена, "официална" част и по-закътана част с амфитеатър, предвиден за камерни пърформанси. Фоайето е тържествено и информиращо (гише със служители, множество диплянки, монитори, съобщаващи за ставащото в библиотеката в деня). Оттук може да се избира между деловата част (читалните) и "разлекателната" - три самостоятелни галерии, всяка от които отразява различните аспекти на книгата.

Галериите
Всъщност тези три галерии - The Pearson1 Gallery of Living Words, The John Ritblat2 Gallery - Treasures of the British Library, и The Workshop of Words, Sound and Images - по площ, съдържателност и задълбоченост на експозиционата програма, не на последно място - по значимост и качество на експонатите - оформят истински сериозен "музей на книгата". Усещането за развлечение идва най-вече от начина на представянето: много съвременен, жив, интерактивен. "Галерията на Живите думи" се състои от няколко големи раздела: История на писмеността, Книги за деца, Изкуство на книгата, Образи на Британия и Научни книги. В История на писмеността се проследяват развитието на формите на писмеността, материалите, използвани в различни периоди и от различни култури, отражението на техниките върху начина на писането. Освен множество автентични експонати от най-древни времена до наши дни (работещ website на Financial Times), има и компютърни анимации (Еволюция на буквите в западния алфавит, Как се е правил илюстриран средновековен манускрипт). Най-оживено и забавно е в раздела на Книги за деца, където главните герои са Робинзон Крузо, Алиса в страната на чудесата, Вини Пух, а от по-новите, прасенцето Babe. Тъй като Babe е световна знаменитост, на него е посветен специален раздел, в който между другото се съдържа и много полезна информация за стандартите на съвременното книгоиздаване. В този раздел има и много качествени, на музейно ниво експонати като първата илюстрирана детска книга от XVII век, "Котаракът в чизми" (1874) с прочутите илюстрации на Walter Crane, неговите много популярни първи евтини (sixpenny) и по-скъпи (shilling) книжки-играчки от 1860-те години.
В "Работилницата на думи, звук и образи", за разлика от предишната галерия, музейното отстъпва пред игровото. Тук почти всичко може да се пипа, във всеки случай много нещо да се опита с ръце или да се проследи съвсем нагледно как става. Как се записва звукът, как се прави хартията, какво представлява съвременният печатарски процес и как ще се предава информацията във digital age. Репликата на дървена ръчна преса от типа на тази, която използва Гутенберг, може да се изпробва на място. В непосредствена близост са компютрите, на които посетителят, воден от програма, може сам да опита най-съвременните начини за дизайн на книжната страница. (Моят опит да "илюстрирам" Алиса, за съжаление, остана без следа, защото принтерът не беше изправен. Но по идея, когато работи, всеки може да види разпечатан резултата на книжното си дизайнерство.) Най-много от учебните атракции ми хареса филма, показващ стъпка по стъпка славния занаят - подвързване на книгите. Запознанството с книжното дело може да бъде и по-традиционно човешко, защото "Работилницата на думи, звук и образи" е и мястото, където регулярно, в определени дни и часове, различни специалисти - калиграфи, печатари, майстори на подвързията - ще демонстрират своите занаяти на посетителите.
Разбира се, много нещо може да се постигне със средствата и изкуството на експозицията. Но в крайна сметка значението на музея се определя от качеството на неговата колекция. И в този случай то е концентрирано в третата галерия - "Съкровища на Британската библиотека", където в постоянната вече експозиция са включени световноизвестни ръкописи, печатни издания и документи, обхващащи почти три хилядолетия, произхождащи от различни континенти и застъпващи всички главни религии. Тук могат да се видят Диамантената Сутра (Китай, 868 г.) - най-ранният в света датиран печатен документ, Библията на Гутенберг (1455)- първата западна печатна книга, българското Евангелие на Иван Александър (1355-1356), прочутата, богато илюстрирана еврейска реликва Златна Хагана (1320, Испания), Бристолският псалтир (XI в.) и първото издание на пиесите на Шекспир (1623), писмата на Нелсън, с плана на Трафалгарската битка и авторският илюстриран ръкопис на "Алиса в страната на чудесата", направен специално за истинската Алиса, Alice Liddell, през 60-те години на миналия век. В музикалния раздел са ръкописите на Моцарт, Хендел и Битълс. Всички тези съкровища са подредени хронологично и тематично и естествено във витрини, така че се виждат една, най-много две страници. Но някои от тях могат да бъдат видяни и "по-отблизо". В специална част на галерията, която се казва "Обръщайки страници", с помощта на уникалната компютърна система, създадена специално за Британската библиотека, четири паметника могат да се разгледат страница по страница, или да се развие свитъкът (Диамантената Сутра). Системата доста успешно симулира процеса на отгръщането на страниците, при желание всяко място от страницата може да бъде увеличено. А за разчитането на Бележника на Леонардо да Винчи (1478-1518) с неговото "огледално писмо" помага и вграденото "огледало".
Дотук, включително и галериите, библиотеката е достъпна за всички, седем дена седмично, и в най-добрите британски традиции - безплатно.

Читалните зали
За да се продължи в читалните, необходима е читателска карта. Това също е безплатно, но има известни ограничения, които са съвсем естествени, като се има предвид внушителният брой на приличните библиотеки в Лондон, и изключителния статус на Британската библиотека като изследователска научна библиотека. Но с необходимите документи записването става лесно и ми отне не повече от 10 минути.
В настоящия момент вече действат двете хуманитарни зали (те функционират от края на миналата година), а също и залата за редки книги и музика. Останалите зали - за манускрипти, за карти, на Източната и Индийската колекции, залите за точните науки - ще заработят с читатели по-нататък през тази или в началото на следващата година.
Процесът на търсенето и поръчването на книгите е напълно компютризиран. Online каталог, който при пълния капацитет на библиотеката ще съдържа повече от 12 милиона заглавия, дава възможност да се търси необходимият материал по автор, по заглавие, по предмет, по сигнатура, от кого или кога е публикуван. Терминалите не са малко на брой и все се намира (поне засега) свободно място. След като заглавието е намерено и избрано, автоматичната система за поръчки информира читателя, дали книгата може да бъде поръчана. В случай, ако тя е свободна, тя се поръчва направо от терминала (никакво писане на заемни бележки). Повечето книги от хуманитарния раздел се намират в огромно подземно депо. От него с помощта на хоризонтални конвейери и вертикални асансьори книгите се доставят точно в залата, от която са поръчани. Предвижда се материалите да се доставят за 30 минути след поръчката, сега това отнема близо час и половина. На читателското място има лампичка, която светва, щом поръчката е изпълнена. Остава само да се вземе книгата от гишето за поръчки.
Подчертано съвременна и компютърно-автоматизирана Британската библиотека е много консервативна по отношение на строгите правила на ползването. Текстът им се връчва на всеки нов читател в момента на записването. Security персонал не липсва и си гледа работата. Същевременно служителите на библиотеката са много любезни и помагат с всякаква информация във всеки момент, стига да е възникнала необходимост. Благодарение на пълната компютризация на процеса може винаги да се установи движението на поръчаната книга. Освен това различни библиографски услуги библиотеката извършва и по поръчки, направени отвън, в зависимост от типа - безплатно или срещу заплащане. Каталогът на Британската библиотека е достъпен и чрез Интернет (http://opac97.bl.uk).
Накрая още няколко думи за обществения профил на Британската библиотека. Изумителна по разнообразие на формите и широта образователната програма, насочена към деца и ученици, лекционната дейност, обхващаща теми от гражданското строителство през XVI век в Испания до Юри Гагарин, концерти вътре и на открито, по някакъв начин също свързани с музикалната колекция на библиотеката, галериите - с всичко това Британската библиотека действително е образец на истински демократичното използване на културното наследство на нацията. Естествено и обществото не е безучастно към това. Освен държавното финансиране, което както винаги не достига, библиотеката се подпомага със щедро спонсорство на фирми, дарения на известни бизнесмени и изтъкнати културни личности. Има и програми, специално насочени към по-широка публика, какъвто е например апелът "Осинови книга", съществуващ от 1987 година. В тази посветена изцяло на реставрация и консервация на книжния фонд програма най-малкото дарение от 40 паунда осигурява на книгата специална кутия, преустановяваща по-нататъшно разваляне. За най-голямата искана сума от близо 200 паунда книгата се реставрира изцяло, което включва стабилизиране на хартията и нова подвързия. В този случай спонсорът получава документ с благодарност за дарението и неговото име се вписва на специално място вътре в реставрираната книга. Трудно ми е дори да преценя какво е по-важно в случая. Това, че много ценни книги получават шанс за по-добър и по-дълъг живот, или че множеството съвсем обикновени хора получават възможност лично да допринесат за благоденствието на книгата.

Няколко цифри за Британската библиотека:
- проектът е одобрен от правителството през 1978
- строителството започва през 1982
- при първоначално предполагаеми 74 милиона, стойността и сега възлиза на 450 милиона британски лири
- сградата има 100 хиляди кв.м разгърната площ
- 11 читални зали разполагат с 23 км стелажи със справочна литература в открит достъп и осигуряват място за 1206 читатели
- библиотеката разполага с аудиториум с 255 места
- годишно повече от 500 хиляди читатели ползват читалните на библиотеката
- повече от 4 млн. документи се предоставят на читателите извън библиотеката
- с близо 3 милиона заглавия библиотеката се увеличава всяка година
- планирана годност на сградата - 250 години

Татяна Димитрова