Да заровим
езиковия проблем

По инициатива на българския ПЕН-център и македонския му събрат на бял свят се появиха две антологии* - на съвременната македонска поезия и на българската лирика. В тях са включени стихове само на редовни и действителни членове на двете организации. Това формално ограничение събра за първи път от няколко години насам на едно общонационално място (в антологията на македонски) част от "сините" и "червените" бугарски поети, които иначе дори и формално не общуват помежду си. Идеята за "размяната на националните поетически флагчета" чрез издаването на двата сборника принадлежи на г-жа Невена Стефанова. Тя е съставител и автор на предговора в македонското издание, а също редактор и преводач на издадената у нас антология.
В началото бях привлечен към идеята само като издател на "Антология на съвременната македонска поезия", но по време на подготовката по издаването й се наложи да взема участие и като преводач. При това - с най-много преводи. Причините? Много естествени и малко очаквани - колегите, които лекомислено поеха ангажимента да "препишат" направо за печат македонските текстове, започнаха един подир друг да ми връщат оригиналите с извинението, че "някои неща" изобщо не се разбират. Тези "някои неща" се оказаха доста в количествено отношение и се наложи македонският поет Ефтим Клетников да бъде командирован специално у нас, за да ни помогне в разтълкуването на отделните думи, пасажи, словесни конструкции, нюанси и т. н. Той пристигна въоръжен с два речника - руско-македонски и френско-македонски, успя за три дни да си отвори езиковата фуния към повечето текстове, направихме заедно стотина уточнения, придума Борис Мисирков да преведе една трета от антологията и си замина без речниците. Защото не сколасахме да свършим работата докрай. Борис Мисирков, безспорният майстор в превода на проза от руски, знаещ сърбохърватски, преборил се вече с няколко македонски повести и разкази, след прочита на подадените му поетически текстове също безапелационно ми ги върна обратно. "Първо, каза той, част от тези стихове са непреводими поради реалии, които нищо не говорят на нашия читател, второ - не разбирам всичко и много думи изобщо ги няма в речника, трето - това, че дядо ми е измислил македонската азбука, не означава, че мога да превеждам съвременната им литература без помощта и обясненията на самите автори. Ако са живи. Къде ще ги търся толкова много поети, за да питам всеки от тях какво е искал да каже с тази и онази метафора. Преводът на поезия е друга бира и бих се хванал да помагам само като консултант." И като каза, замина за Казахстан.
Така Мисирковата част от антологията неочаквано се върна при мен. И тук започна истинско ходене по мъките. Трябва веднага да съобщя, че в македонската антология, подбрана и подредена от акад. Старделов, водещ мотив е местното, регионалното, националното, историко-фолклорното, историко-географското, с една дума - типично македонското. В антологията са включени стихове, много близки до македонската народна песен, до фолклорната традиция, до особения македонски начин на изразяване и характерно обрисуване. Оттук започнаха и някои от трудностите - събития, местности, обичаи, диалектни варианти и препратки, нищо неозначаващи за нас понятия на лексикално и смислово равнище, непреводими особености на езиково, а не на стилистично ниво.
Оказа се, че за тези близо петдесет години литературният македонски език от коминтернска мечта се е превърнал в реален факт, пред който няма защо да стоим със заровена глава в пясъка. Повечето от истеричните отрицатели на този факт едва ли са прочели нещо повече на писмения македонски освен вестникарски текстове. Белетристиката и особено поезията на македонските писатели е в значителна степен непонятна. И не заради "сърбизмите", с които сме свикнали да обясняваме окончателното разделяне на двата книжовни езикови варианта, а заради старославянски, диалектни и чисто регионални, т. е. чисто македонски отлики. Те ни създадоха трудности при "пренаписването" на "адаптацията" от "оригинала". На битово равнище проблеми почти няма - дай ми хляб, имаш ли пари, къде живееш... Колкото и да не им се вярва на нашите патриотари, македонският литературен език толкова се е отдалечил от българския си събрат, че трябваше да търсим помощта на македоно-френски и македоно-руски речници, за да намерим точния адекват на отделни думи, фрази и значения.
Е, в антологията срещнах и поети, които човек може да преведе и със затворени очи. В тях поезията е заменена с поетична графика, стихът е бял, свободен и освободен от задълженията да се наричат изящна словесност. Но те бяха единици, изключения от общото равнище, особено там, където и метриката, и римите, и универсалният дух на изкуството са на европейска висота. Трудностите дойдоха и поради думи и понятия от нашия литературен език, които в македонския имат или са придобили съвсем други значения. Но моята цел не е да обяснявам разликите и приликите, еднаквостите и разнопосочностите на езиковия ни чатал. Най-важното за мен е правото на всеки човек, писател или читател, да се самоопредели като националност, като езикова принадлежност, като индивид.
Нека нашите шовинисти видят обективната реалност с очите на люде от края на XX век. Нека приемем македонските си братя такива, каквито искат да бъдат, а не да ги псуваме на майка, защото тази майка е и наша майка. Съдбата ни - историческа, политическа, философска и филологическа - вече е различна, отделна. Съдбата е пожелала да ни раздели, затова нека преодолеем емоциите и приемем фактите спокойно. Македония отново, много отдавна не е наша и никога повече няма да е наша. Но може да бъде наша сестра, равноправна по отношение на общата ни история, култура, азбука, в общите ни песни, приказки, митове, чисто балкански прилики, изхвърляния и изцепки. Време е да заровим езиковия проблем и да изпушим лулата на мира. Време е и на Балканите да заживеем като европейци, а не като идеологически диваци.
При внезапната, но дългоочаквана смърт на комунистическата идеология мнозина българи от номенклатурата останаха без вътрешна мотивация за борба с Нещо. Като цяло и обществото ни остана без своята американска мечта, наречена реален социализъм. Затова македонският въпрос отново се балканизира, дори на равнище на интелектуалци. Заплетеният случай с македонския език е безценна доза дрога за тези хора. Болката по Македония като бивша българска територия отдавна не е толкова голяма и актуална, колкото искат да я изкарат днешните националисти. Дори и най-върлите от тях си дават ясна сметка, че сегашното териториално статукво е окончателно и непроменимо. Остава само езикът. Наш е, казват те, и само наш.
Да, но този говорим и писмен македонски език не е моят писмен и говорим български език. Разбираме се отлично, нямаме нужда от преводач, но нито ние си кълчим езика по македонски, нито македонците си кълчат езика по български. През последните 50 години са се родили няколко поколения с македонско самосъзнание и колкото и да ни е мъчно, за тях сме бугари. Трябва да престанем да гледаме на Македония като на Малка България, трябва да престанем да се държим като Матушка Рус към своите по-малки славянски събратя. Има македонски българи, има български македонци, но има и македонски македонци. И преди да викнем, че царят е гол, нека да огледаме собствените си срамотии - нашите деца, за разлика от македонските, не знаят и не пеят не само нашите македонски песни, но не знаят и не пеят нито добруджанските, нито родопските, нито тракийските, нито мизийските, нито шопските такива.
Нека видим колко българско е останало у нас и едва тогава да заничаме в душата на комшиите. Колко души у нас са имали възможност през последния половин век да прочетат някой македонски роман или повест, колко македонци са видели с очите си български книги? Петдесет години се правехме, че не се познаваме, и накрая се оказа, че наистина вече не се познаваме. Изкуствено създаден или неизкуствено, македонският език живее, расте и се обогатява отделно от нашия книжовен език. На него пишат и четат милиони братя и сестри, с него те си битуват бита и битието. Македонският и българският са били едно цяло. Добре. Ама вече не са. И проблемът не е дали ще пишем "превод от", "адаптация от", дали ще се крием зад всякакви евфемизми. Проблемът е, че не познаваме литературите си, културите си, проблемът е дали това, което пишем, е достатъчно общочовешко и високо естетическо, за да бъде европейско и световно... Не се плаша, че ще ме нарекат национален предател. Предателство е Господ да те е направил човек, а ти да риеш с копита като животно и да мучиш заучени митологеми. След като сме имали общо минало и някакво общо настояще, нека се доверим на европейското у себе си и неговото бъдеще. За съжаление македонският комунизъм създаде от една нация две реалности, а съветският модел у нас направи от българския народ една отсъстваща нация.
Ще завърша с две признания на колеги, поети от Македония. Ефтим Клетников ми разказа: "Всеки македонец ходеше с по четири капи. Мине ли сърбин, туряме сръбска капа, мине ли бугарин, туряме бугарска капа, мине ли грък, туряме гръцката, а ако е албанец - албанската капа. Наша капа си немахме, защото всеки искаше да ни управлява." А Михаил Реджов, силен поет, певец и кавалджия, добавя: "Преди повече от 50 години четяхме български книги. Имахме в библиотеките Вазов, Ботев, цялата класика. Минаха и ни казаха - всичко да се изгори. Изгорехме го. После дойдеа други и ни казаха - всичко сръбско да се изгори. Изгорехме го. Накрая дойдоха партизаните и казаха - всичко попско да се изгори. Изгорихме го. И останахме без нито една книга. Без нито една страничка. И аз пишем, пишем, пишем, след години гледам - друг го е написал в друга страна. Пак пишем, пишем, пишем - па гледам: друг го написал преди мене. Много прости и неуки бехме, а сърбите седем равнища над нас. Те ни помогнаха много да се издигнем. Ех, мъко, мъко, земльо македонска!"
В заключение ще прибавя и наблюдението на гореспоменатия Борис Мисирков. На въпроса ми докъде се простира българското население, той лаконично ми отговори: "Дотам, където псуват на майка. Откъдето псуват на "твойта вера", вече са сърби!"

Румен Леонидов

_______________
* Антология на съвременната македонска поезия. Превод Невена Стефанова, Петър Караангов, Румен Леонидов и Йордан Ефтимов. Свободно поетическо общество. София. 1998
Современи бугарски поети. Превод Ефтим Клетников,Гане Тодоровски, Матеа Матеевски и др. Издателство Култура, Скопие, 1998"