"Министерският валяк
срещу Божидар Димитров"

Разговор с Николай Поляков - зам.-министър на културата

- Като председател на комисията за избор на нов директор на Националния исторически музей чувствате ли се виновен, че Министерство на културата отново е обвинено за "палач на българската култура и националната ни идентичност"?
- Не виждам смисъл да се защитавам, тъй като по доста груб начин се обвързва решението на комисията за конкурса с личността на досегашния директор на НИМ. Мога да потвърдя, че за чест на комисията, извън представените от кандидатите програми, никой не си разреши обвързване на концепциите с личностна оценка на кандидатите, в това число и на досегашния директор.
- Не е ли "тръгнал министерският валяк срещу Божидар Димитров и НИМ"? Нямаше ли цел този конкурс да го отстрани?
- Ето същата груба схема на заключение и поведение - министерството тръгва срещу НИМ, след като обявява конкурс и не го печели Божидар Димитров. Отново се сливат две различни неща. Едно е неговата личност, съвсем друго е музеят и съдбата му. И повечето упреци, че премахвайки този директор, всъщност министерството подготвя разрушаването или съсипването на музея, са плод по-скоро на емоция, отколкото на здрав разум. Естествено, че не е имало такава цел. Не само защото това противоречи на кадровата политика на министерството, но и защото ако министър Москова е искала да отстрани г-н Димитров, тя е имала достатъчно основания да го направи много отдавна по начин, по който се уреждат тези трудово-правни проблеми. Тя не само че не го стори, а направи всичко възможно да се спази законовата процедура. Конкурсът се проведе, защото изтече трудовият договор на Божидар Димитров, а в проектозакона е казано, че директорите на националните институти се назначават след провеждането на конкурс. Би било съвършенно несправедливо по отношение на директорите на другите институти точно в този случай да не се спази законът, да се допусне друга технология на избор, освен конкурс.
- Анонимен ли беше конкурсът, или се знаеше коя концепция на кого е? Ако според оценките на комисията най-много точки беше набрал г-н Димитров, вие щяхте ли да признаете избора му, след като той има доста "черни точки" в отношенията си с министерството и с някои министерски хора? Негово изявление преди време в медиите се коментира на заседание в Народното събрание. Имаше питане към министър Москова.
- Конкурсът не беше анонимен. Кандидатите бяха 4-ма души, които се познават помежду си. В концепцията на всеки достатъчно ясно личи от какви позиции е подготвяна. Анонимността би била излишна игра на демократичност. Ако г-н Димитров беше получил най-много точки, нов трудов договор щеше да бъде сключен с него. А в парламента министър Москова пое върху себе си неудобството да отговаря на въпроси, които засягат лични неща в живота и поведението на г-н Димитров, с което още един път доказа, че министерството не е склонно да решава такива важни кадрови проблеми въз основа на "казано, речено, писано" и т.н.
- Вярвате ли, че г-н Прокопов, който е "почти световно неизвестен", ще има достатъчно възможности и контакти, за да осигурява необходимите средства за бъдещата дейност на музея? Знаем колко много се говореше и пишеше за митичната способност на г-н Димитров да намира пари.
- НИМ е на бюджетна издръжка, съществуването и дейността му се осигуряват от държавния бюджет. И, разбира се, както във всички институти, една част от средствата трябва да бъдат допълнително набавяни чрез собствена дейност. Много от директорите на опери, театри, филхармонии търсят и намират пари, но към тях медиите не са така отзивчиви. Доколкото познавам концепцията на г-н Прокопов, надявам се, че той е достатъчно наясно с това огромно задължение, което поема, да осигури средства извън гарантирания бюджет.
- Кога ще започне изнасянето на музея в Бояна?
- Вчера бяха предадени всички планове на сградата в Бояна. Имахме работна среща с арх. Александър Баров, който е проектирал сградата. Неговата роля оттук нататък ще бъде изключително важна, той най-добре от всички познава сградата и знае как тя може да промени своето предназначение. Решението на Министерския съвет е в сила и задължава министъра на културата да спази конкретни срокове. Но преди да се осигури изцяло и до последната подробност онова, което трябва да е налице, за да се адаптира тази сграда за музей, нищо от съществуващите колекции няма да се пипне.
- Разбирам, че не ви безпокои нищо около конкурса и тълкуването му в медиите. Но "канонадата" по ваш адрес ще отеква дълго...
- Много дълъг би трябвало да бъде разговорът ни, ако започнем да коментираме всичко изписано и казано от различни автори и г-н Димитров. А и доста често той твърди взаимно изключващи се неща. Не разбирам защо смяната на директора на един институт се превърна в национален проблем. Правят се чисто политически тълкувания с препратки към съдбата на България и на самосъзнанието на българската нация. Все пак тук става дума за смяната на един директор.
- Вие обичате ли да посещавате често историческия музеи?
- Да, достатъчно често.
- А когато сте в чужбина, държите ли да посетите местния исторически музей?
- Да, но признавам, това е едно от мъчителните неща. Всеки чужденец минава задължителното "пробягване" през музеите, натрупва умора не само от изминатите километри, но и от невъзможността да се обхванат всички стойностни екземпляри, които включва всяка сбирка. Но така или иначе, това е едно удоволствие за хората, които се занимават с култура или са ценители, дори когато времето не стига.
- Много хора съжаляват, че музеят трябва да напусне центъра на София.
- Бояна не е далече, за 15-20 минути може да се стигне с обществен транспорт. Мисля, че е много важно да се помисли за атмосферата, в която ще се пренесе музеят. Там посетителите ще се откъсват "внезапно" от града и ще попадат в планината. Малко градове могат да предложат нещо подобно.
- Ще се съгласите ли няколко от големите съкровища от НИМ да бъдат върнати на окръжните музеи, на чията територия са открити?
- Този проблем се разглежда повърхностно, той е решим и това е въпрос на здрав разум и добра воля. Никой не се кани да "обезкръви" НИМ, но всички музеи трябва да получат своето, те трябва да притежават и експонират богатствата, които са техни. Същото може да прави и НИМ с добре премислени и реализирани договори с музеите. Еспозициите трябва да са достояние както на хората, които посещават София, така и на местните музеи. Скоро посетих музея във Враца. Той не е "разграден двор". Злонамерено се твърдят неистини за състоянието му, той е не само чудесно построен и съоръжен, но и добре съхранява и защитава това, което има, извършва изключително добра подготовка, за да приеме Рогозенското съкровище. Може би в някои отношения музеят във Враца е в по-добро състояние от други музеи в страната. Той съществува и доказва, че и извън НИМ има възможност за сериозна музейна дейност.
- Познавате ли г-н Божидар Димитров?
- Познавам го от 1992 г. Няма да скрия, че имам някаква човешка слабост към него, той ме впечатлява с много неща. С него е интересно да се разговаря. Амбициозен е до степен, която заразява и това той го използва. Дори когато очевидно не си съгласен с неговите тези, действия и жестове, можеш да бъдеш респектиран. Той има много поклонници и приятели. Но най-несимпатичното в поведението му е неговото високомерие. С присъщата си категоричност той обявява колегите си за бездарни, необразовани, неинтелигентни. В неговите представи извън НИМ няма нищо, не се прави нищо и нищо не може да съществува. Но Министерството не си разреши да прояви лично отношение към досегашния директор - фактът, че като председател на комисията, нямах право на глас, е показателен.
- А с какво неговата програма отстъпва от първото място?
- Преди всичко в самодоволството, че НИМ е постигнал върха на своето развитие, че не се нуждае от нищо по-сериозно като намерение за преструктуриране, промяна в поведението на музея. Това трайно е залегнало като убеденост в поведението на г-н Димитров. А в другите програми акцентът е поставен върху това как в бъдеще да се развива музеят. Всяка институция, дори когато е постигнала добро ниво, трябва да се развива. Още повече, че задачите на самото време постоянно се променят. Специално препоръчах на комисията да има предвид и "двойната преса", на която е поставен човек, участник в конкурс и в същото време е бил ръководител до конкурса. Ако той е искал промени, нищо не му е пречило да ги осъществи. А ако не иска да осъществи, значи е прекалено доволен от съществуващото положение. Тази "двойна преса" сигурно е действала при оценката на неговата програма, но това е и рискът на самата позиция, която той защитава. Например, той предлага съкращаване на множеството отдели, които съществуват в НИМ - от 21 на 10 чрез преструктуриране. Но това е по-скоро само записано, а няма никакви реални знаци, че е искал да го стори, време е имал.

Разговаря Маргарита Гочева