Отговорност и интереси

Да, аз работя отдавна за Боянската черква и съм поела своята отговорност още тогава, когато цареше истеричен страх да се пипне каквото и да е по нея. През годините работа с колегите сме влагали в дългия процес усърдие, внимание и любов.
Боянската черква е емблематичен паметник за българската култура. Не е за чудене, че се разрази пореден скандал, че колеги не се изслушват и не дискутират проблемите на стенописите, а си устройват ловни сцени. Странно е за мен, че за втори път започва акция за отстраняването ми, след толкова години работа за Боянската черква - не е доказано некоректно отношение към паметника на културата, промяна в неговия облик и автентичност, работата е доведена до финала и остават година и половина непрекъсната дейност до завършването й.
В момента консервационно-реставрационните работи са в ход. Консервацията е пред завършване (по-големият обем от работата, като е преодоляна и трудната част от най-рисковата операция - отстраняване на вторични покрития - надживописвания и лакове). Част от естетическото оформление е осъществена, но окончателните операции ще се реализират след почистването и укрепването на стенописите.

Малко предистория. През август 1997 г. Министерството на културата обяви, че Боянската черква трябва да се завърши до края на 1998 г. и от 1999 г. да бъде открита за посещения. Очаквахме с арх. Васил Китов, че във връзка с тези изявления ще бъде одобрен календарният план за завършването на обекта, разработен от нас през 1992 г. и одобрен от Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК) през същата година. Този план престояваше от 5 години в кабинета на сменящите се министри. Предвиждаше тригодишен период (36 месеца непрекъсната дейност), за да се завърши работата. Фактите: между 1993-1997 г. с договори за работа по стенописите бяха подсигурени 16 месеца. Очаквахме също, че ще ни бъде възложено да изработим организационния план и генералната сметка за довършителните работи, както вече бяхме предложили. Очаквахме да бъде сключен рамков договор с екипа за предстоящата дейност. Това възлагане чрез договор за целия довършителен етап е единствената юридическа защита за осъществяващите напрегнатата дейност пред финала. Но вместо тази организационна подготовка МК чрез своята самостоятелна система за планиране, сведена де факто до участието на няколко чиновници в решаването на всички въпроси, предпочете да постави непосилна по обем задача на реставраторите и да струпа средствата в края на годината (месец октомври), като възложи работата пак "на парче", чрез отделен договор само до края на годината и без гаранции за продължаването му. Така беше изпробван пределът на възможностите на реставраторския екип - чист рекет под благовиден предлог. Въпреки усилията договорът остана незавършен. Представителят на МК Илиана Панова заяви, че няма да позволи прах да падне върху институцията. Членовете на приемателната комисия предпочетоха да не се изказват по реалността на срока и обема на наложената задача, да не защитят нашата годишна програма, възприета от същата тази комисия с протоколно решение. (Тази програма предвиждаше методологическа последователност и друг обем на операции.) Комисията отбеляза и своите най-общи констатаци. (И днес, след цялата процедура, преминала през три комисии, не става ясно каква част от реставраторската работа за 1997 г. е приета и каква не е.)
И се започна скандалът, но не за административните грешки, а за дейността - главно и основно моята.
Последва назначаването на втора комисия за обследване на цялостната дейност по паметника, но необяснимо защо тя се занима само със стенописите. Това не беше Постоянната експертна комисия по методологическите въпроси и контрола върху изпълнението, назначена през 1992 г. (до днес неотменена, но от нея през годините постепенно бяха махнати хабилитирани лица и други специалисти, занимаващи се с проблемите на стенописта, Средновековието и Боянската черква, като ст. н. с. д-р Лиляна Мавродинова, ст. н. с. Петър Митанов, Албена Мазакова, Замфир Петров, Аглика Икономова), но включваше освен реставратори и изкуствовед, архитекти, директор на музей, специалист по античен метал и музейни предмети, и много чиновници.
При проведените заседания на тази комисия трима реставратори с богат опит като Златка Кожухарова, Пламен Петров, проф. Григори Григоров - зав. катедрата по консервация и реставрация в Националната художествена академия, не се съгласиха с констатациите и предложенията, формулирани в протокола, и депозираха писмено своите възражения в МК. (Доколкото ми е известно, тези специалисти и още няколко изтъкнати изкуствоведи, технолози, повечето членове на НСОПК и свързани с дейността по опазването на Боянската черква, са се изказали против кампанията около Боянската черква във връзка с възражения по друг повод, отправени към МК.)
Последната засега комисия (част от доклада й бе публикувана в "Култура, бр. 29/98 г. - бел. ред.) беше съставена, за да подготви експертизата. Групата експерти прецениха, че не се нуждаят от допълнителна информация от мен и колегите от реставраторския екип (те бяха изгонени). Работиха сами на обекта.
Аз не приемам тази експертиза, защото целите, които си поставят нейните членове*, са да бъде дискредитирана моята работа. И това личи от всеки ред на доклада. Дори в избрания от тях за обследване последен период от дейността (1993-1997 г.) не е посочено какво е извършено, каква част от цялата работа, с каква сложност е, какво е качеството, завършени ли са части от проекта (например параклисът на горния етаж). Задачата на експертната група е друга и е ясно формулирана в заповедта на министър Москова "да се изготви експертиза за състоянието на стенописите в Боянската черква, включваща анализ на проведените под ръководството на г-жа Лозинка Койнова консервационно-реставрационни дейности - методологични, технологични и естетически, оценка на резултатите от тях, насоки за необходимите дейности с оглед завършване на консервацията и експонирането на стенописите". Това не е изпълнено. А какво е свършено, в най-общи линии съм публикувала във в. "Култура", бр. 20/98 г.
Премълчано е или умишлено е избягнато да се отбележи, че задачите по договорите за 1992 г., 1993 г., 1994 г., 1995 г., 1996 г. са изпълнени като обем и оценени като качество на високо професионално ниво. Това е констатирано в протоколи, подписвани от включените в последната експертиза трима колеги, които са участвали постоянно и в ежегодните приемателни комисии.
Не мога да приема констатациите в последната експертиза, намирам ги за субективни и неточни. Внушават се неверни твърдения за стенописите на Боянската черква, които почиват на емоции, без доказателства и научни доводи, без конкретност. Това свидетелства за непознаване, безпомощност пред обекта и води до твърдения като "вече обработените и приети за окончателно завършени през 1995 г. стенописи в Калояновата черква са загубили своя ясен, наситен колорит и на места се наблюдава помътняване, посивяване и побеляване..." Това "въобще" изречение трябва да се докаже, иначе става клевета. Подобен е случаят и с твърдението, че "...ретуш покрива всички леко, средно и значително претритите места от полихромията". Моля за доказателства и конкретност. Отговорът, който ще защитавам и доказвам, е, че на този обект се изпълнява твърде малко ретуш (колоритна интеграция), много пъти по-малко, отколкото на други обекти през последните години. Този по-оскъден ретуш в Боянската черква се реализира с убеденост и във връзка с идеята на проекта, а тя е "пуритански подход" при естетическото решение. Истината е обратна на твърденията в тази експертиза.
Говори се за проблем с "побеляването", като се прави опит да се обяснява като резултат от проведените тук консервационни работи. Такъв глобален нововъзникнал проблем за стенописите не съществува. Налице са локални прояви върху живописната повърхност, за които има конкретни обяснения (соли, остатъчни материали от вторични покрития, оставени участъци от тези покрития като "свидетели", за да се вземат от тях проби, да се правят изследвания и документират). Комисията предлага различни обяснения и варианти, обединени под наслова - Лозинка Койнова прилага необосновани технологии, прилагат се множество материали, провеждат се многократни третирания, развихря се експериментиране без нужда, което прераства в самоволно мащабно приложение, поради което "съществува проблем побеляване". Тук злонамереността, изопачаването на фактите, манипулирането с документите и персоналните коментари и интерпретации нямат граници. Неверни са инсинуациите на колегите от експертната група, че самоволно съм решавала проблемите на консервацията и реставрацията на този ценен паметник. Обикновено съм била обвинявана точно в обратното - в прекалена предпазливост. Неверността на тяхното твърдение се доказва и от факта, че ежегодно комисия от МК е обследвала обекта, давала е своето одобрение и препоръки за бъдещата работа, с повечето от които съм се стремила да се съобразя (документите за това са налице).
Проблематиката на Боянската черква е сложна и нюансирана и освен основните технологии при консервацията се прилагат и варианти - локално, за определени случаи. Не може експерти да твърдят и внушават, че всички материали и технологии са прилагани навсякъде и едновременно. Да, направени са нужните експерименти, но те не са прилагани самоволно и мащабно върху стенописта, изпробвани са много материали върху малки площи, но са прилагани мащабно само основни технологии, а само на места - резервни варианти. Че картината на оригинала показва големи премеждия в исторически план - за това реставраторите нямат вина. А още по-некоректно е, като се видят в ултравиолетови лъчи - луминесценция остатъци от ретуши и надживописвания, лакове от две предишни реставрации, да не се уточнява от кого са нанесени и защо са на стената, за да остава заблудата, че това може да е последствие от некоректна консервационно-реставрационна дейност на сега работещите реставратори. Нашата задача е да освободим оригинала от вторични вредни материали, доколкото това е възможно, без риск за него. Има и друг момент: членовете на комисията са съсредоточили вниманието си върху специално оставени участъци от стари реставраторски намеси (до края на 1934 г.), които бяха запазени именно с оглед документирането и изследването съдбата на паметника през последните два века. Странно е, че колегите са забравили за документите, в които се говори за това и с които се искат средства за по-нататъшни изследвания на тези участъци.
По въпроса за настояването от страна на членовете на експертизата да се продължава работата по укрепването и естетическото оформление с полимерни технологии: в своята прекалена предпазливост съм на мнение, че по отношение спецификата на Боянската стенопис е по-безопасно прилагането на материали, близки по състав до старите средновековни технологии, както е изпълнена стенописта в черквата.
Относно съдбата на по-стария стенописен слой от XII век: Предложеният от мен проект за консервация и реставрация не предвижда изваждането на по-стария слой от XII в. в източното помещение, който е покрит със световноизвестните фрески от XIII столетие. Предвижда събиране на повече информация за неговите художествени и технологически качества до известни граници (допустими за момента). Международната експертиза през 1971 г., когато са приемани общите насоки за опазването на паметника, също е възприела този подход (тогава докладван от колегата Здравко Баров). Въпросът за разслояването се поставя от проф. Любен Прашков постоянно и настойчиво. Това предполага той да внесе за обсъждане свой проект и да го защити пред българските професионални и административни инстанции. Предполага свикване на международен консилиум, тъй като става дума за паметник, вписан в Листата на световното културно наследство, именно благодарение на стенописите от XIII в., които при подобна операция (експериментирано) ще бъдат подложени на неоправдан риск. Ако проф. Любен Прашков получи това право, ще трябва да изпълни разслояването сам, не чрез наемници.
И ако трябва да бъда съвсем кратка, не съм съгласна с оценката на тази експертна комисия. Приемам за достоверни само твърдения или обвинения, които са представени в мое присъствие. Не съм съгласна с тенденциозно подбрания състав на комисията, чиято единствена цел е да изгради един компромат.
От участие в експертизата се дистанцира проф. Григори Григоров, а доц. Дора Каменова, изследовател на късносредновековна стенна живопис, представи писмено своите възражения и остана на особено мнение.
След представянето на експертизата не е свиквана постоянната експертна комисия от 1992 г., случаят не е внесен в НСОПК, не е потърсено мнението на по-широки професионални среди, не е потърсен и моят отговор. Вярно, че МК не е задължено да се съобразява с отговора ми, но като че ли по-логично е да бъде чут и той.
Най-ангажираният досега към съдбата на историческите паметници министър на културата арх. Емма Москова взе своите решения и ги обяви пред медиите на пресконференция: стенописите в притвора ще се наблюдават със специална апаратура в продължение на две години и ще се обяви конкурс за продължаване на работата в източното помещение.
Не бих желала да дискутирам въпроса кои от инициаторите на тази кампания имат личен интерес - желанието да довършат една изведена почти до финала консервация и реставрация на емблематичния паметник.
Стенописите на Боянската черква са в добро техническо състояние. Извършена е голямата част от консервацията и реставрацията и са преодолени най-трудните моменти. Автентичността на паметника не е нарушена - твърдя го и се позовавам на експертното мнение на експертна комисия, излъчена от средите на известни специалисти от ИКОМОС/България (подписана и от двамата членове на експертизата - Петър Попов и доц. Валентин Тодоров), а обратно, е изявена според мнението на Изпълнителното бюро на ИКОМОС по време на XVI асамблея през 1996 г., която се състоя в София. Разрешаването на делови административни въпроси и дискусия в професионалните кръгове с участието на всички специалисти ще бъдат истинският стимул и единствената възможност да се продължи работата и завърши консервацията и реставрацията на Боянската черква. Времето ще покаже кой е бил прав, кой не. Но както е в приказката за думите - раната ще зарасне, но мълвата около Боянската черква ще остане за десетки години. Някой помисли ли за това?

София, август 1998 г.

Лозинка Койнова-Арнаудова
_____________
*
Прави впечатление поведението на отделни лица:
- Проф. Любен Прашков - председател, заинтересуван от случая. Отдавна иска да ръководи този обект и да извади на всяка цена стенописите от XII в., за което му трябват 5 години. Това е обявеният от него срок за завършване.
- Проф. Веска Инкова - специалист по античен метал и музейни предмети, участник във всякакъв вид комисии.
- Инж. Илиана Панова - чиновник в МК, инициатор на скандала. Тя амбициозно преследва целта да влязат роднините й в обекта.
- Иван Иванов - твърди се, че ще му бъде предложено да
завърши консервацията и реставрацията на Боянската църква.
(б. а.)