Концепция, структура и дейност
на НИМ за периода 1998 - 2001 г.
от
Иля Симеонов Прокопов*

[...]
Кратки бележки за изминалия период. Днешно състояние
Със създаването на НИМ се реализира една дългогодишна мечта на патриотично настроените български граждани от всички социални и професионални групи. Националният исторически музей въплъщаваше в себе си идеята за националното достойнство и в представата на всички българи се превърна в център за възпитание в патриотизъм и преклонение пред националната история и ценности.
Идеята за създаване на музея като институция, съдържаща общата историческа памет на българите и социокултурните ценности, беше естествен резултат на развитието на музейното дело в България.
[...]
Опитите на някои интелектуални кръгове от българското общество за формиране на нова национална доктрина безспорно трябваше да бъдат придружени от серия обществено-културни и социални актове, предназначени да изразят и утвърдят "колективната идентичност" на българите. Създаването на Национален исторически музей трябваше да допълни и подкрепи идеологическата програма на държавата, свързана с ролята на културно-историческото наследство за съхранението на общата историческа памет и важността й за нацията, стремяща се да запази своите исторически и културни ценности.
Традиционно съществуващите български музеи, структурирани териториално и тематично, не можеха да отговорят на належащата необходимост.
Националният исторически музей носи всички характеристики и противоречия на времето, през което е замислен и изграден. Философията, устройствените документи, целите и задачите му бяха също така и отражение на личностите на политиците и специалистите, реализирали неговото създаване. Както и другите институти в тази сфера, Националният исторически музей беше натоварен и с чисто идеологически функции. Това по същество беше натиск за превръщане на музея в механичен придатък на идеологическите отдели на единствената управляваща партия. Приемането на планове, утвърждаването на експозиции и изложби и оценките за извършената дейност преминаваше освен през държавното ниво и през функционерите на тези отдели.
Демократичните промени в България освободиха НИМ от идеологическия натиск на партията-държава, но останаха нерешени много сериозни проблеми, заложени още с акта на неговото създаване.
[...]
Липсата на собствена сграда и настаняването му в Съдебната палата въпреки несъгласието на много български интелектуалци, роди конфликта с Министерството на правосъдието и съдебната система.
И днес, 25 години след институционализирането на Националния исторически музей и 14 години след откриването на първата експозиция с временно ползване на чужди експонати (сведени до минимум), най-ясно се виждат последиците от недостатъчно обмислените и силово взети решения.
Необходимо е още тук да се подчертае, че слабостите, произтичащи от това, не се отнасят за научноизследователската, събирателската, популяризаторската, експозиционната и други специфични музейни дейности.
С внушителната си експозиция, оценена високо от наши и чужди специалисти и получила признанието на българската общественост, с изключително продуктивната си събирателска дейност, с трайното си присъствие в културния живот на страната, музеят доказа, че е продукт не само на политически, но и научен и творчески акт. Той се превърна в място, където се съхранява и разгръща историческото ни познание. С осъществената идея за показване и популяризиране на националното културно-историческо наследство, НИМ спомага не само за конституирането на самата национална идеология, но и за осмислянето на българските приноси в общоевропейската култура.
Останаха обаче непокрити някои много съществени направления с изключително важно значение за българското музейно дело.
На първо място сред тях беше музеологията. Очакваше се НИМ да се превърне в методически и образователно-учебен център по въпросите на българското музейно дело и по изучаването и популяризирането на водещия чуждестранен опит.
Фактически нереализирани останаха задачите на създадената с Постановление № 90 на Бюрото на Министерския съвет от 1973 г. Централна лаборатория по консервация и реставрация като структурно звено на Националния исторически музей, което да оказва научно-методическа и практическа помощ на музейните лаборатории и да съдейства за изграждането на единна национална мрежа за консервация и реставрация на музейни ценности в съответствие със съвременните изисквания, световната практика и опит.
Друго важно и незаето направление, което би трябвало да стане приоритет на НИМ, беше изграждането на звено или отдел, изучаващ и внедряващ богатия опит по проблемите на стандартизацията на работната документация. На базата на националните и международните документи трябваше да се изработят и експериментират стандарти, които след това да бъдат приложени от Министерството на културата в цялата страна.
Четвърто отворено направление, което следваше да бъде разработено, е свързано с асоциирането в специализираните международни организации. Това се отнася както за комисиите на ЮНЕСКО, така и за различни европейски и регионални специализирани структури. Реализирането на тази дейност би довело до получаване на своевременна информация за проекти и новости в бранша, пълноправно участие и присъствие на България на всички нива.
Пето, но съвсем немаловажно направление за НИМ, беше разработването и осъществяването на програма за сътрудничество с музеите и сродните институции в страната. Резултатът от дейността на НИМ в това направление обаче показа ясно някои отклонения, които дадоха отражение на цялата музейна система. Всички български музеи имаха общи допирни точки чрез Министерството на културата и чрез рамкови договори помежду си. НИМ като че ли съществуваше в един свой "паралелен" свят. Създаваше се впечатление за несработване с българската музейна система. Елитарните постановки, съпроводили създаването му, дадоха своето отражение. Той се превърна в една мощна институция, работеща от името на държавата и в името на националните интереси, но по свои планове и пътища, често плащаща дан на собствените си вътрешноведомствени интереси. Погледнато отвън, за неспециалистите противоречия не съществуват. Те не изглеждат вероятно съществени и за голяма част от администраторите, отговарящи непряко за този отрасъл. Неизбежно е обаче внасянето на коректив във "философията" и стратегията на този толкова важен национален институт. Защото под натиска на промените в обществото се оформи и новата обществена поръчка. Тя трябва да бъде разпозната, проучена и приета в съответствие с историческите необходимости на новото време.
С високия си професионализъм, всеотдайност и колегиалност в ежедневната практика сътрудниците на НИМ компенсираха в значителна степен негативните фактори, заложени още при създаването му.
Изменените обществени условия, свързани и с промяна на нормативната уредба на страната не само в областта на културата, но и по отношение на собствеността, предопределят и новата обществена поръчка пред Националния исторически музей. Това изисква адекватна и своевременна реакция и неминуемо води до промяна на неговите функции. Колкото по-рано стане промяната, толкова по-безболезнено и общественополезна ще бъде тя.

Основни аспекти и направления в дейността на НИМ през следващите 3 години:
I. Стратегия на НИМ
Смисълът на изброените в тази част приоритетни дейности е да превърне Националния исторически музей в нов тип институция, която оформящият се в момента държавен модел налага. Музеят трябва да стане основна част от единна идейна програма за националното културно-историческо наследство, разработена съвместно с Министерството на културата. Само по този начин той би си спечелил подкрепата на сродните институции и би увеличил популярността си сред българската общественост.
В преходния период, в който се оформя нов вътрешен ред на културни, социални и икономически взаимоотношения, музеят като социален и културен феномен по своята природа би трябвало да открие и заеме своето собствено пространство. Националният исторически музей не е просто историята на една държава, а интерпретация на заложеното в образи и символи историческо познание. Зад присъствието на историческия разказ стои колективно възприетата идея за овладяното минало от определена властваща социална и дори идеологическа потребност.
Музеят е и културен център, където влизащият приема един конвенционален език, следствие на утвърдена социална норма. Така съдържанието му, както и неговата основна социална, диалогична функция го определят като метафора на културния и историческия модел на обществото и на неговата воля за власт.
1. Приемане на новата обществена поръчка. (В рамките на една календарна година 1998 - 1999 г.)
2. Формулиране на новата "философия". Оповестяването й чрез провеждане на обществена дискусия. (В същия срок.)
3. Превръщане на НИМ в методически и учебен център по проблемите на музеологията в България, който да работи по общи програми с Управление МГИИ. (Срокове: 1998 - 1999 г. - изработване на програмите и избор и редакция на преводните трудове; 1999 - 2000 г. - провеждане на експериментални курсове и организиране отпечатването на помагалата по музеология.)
4. Превръщане на НИМ в методологически и координационен център по усъвършенстването на дейността по опазване и комплексно изследване на движимите културни ценности.
5. Превръщане на НИМ в основно звено, което да подпомага Управление МГИИ при изработването, проверяването в практиката и прилагането в страната на общовалидни български стандарти, съобразени с международните. (Срокове: 1998 и първата половина на 1999 г. - събиране, изучаване и селекция на материалите; втората половина на 1999 и 2000 г. - редактиране и публикуване на събраните материали, провеждане на експерименти на базата на няколко избрани стандарти, обобщаване на информацията и внасянето й в Министерството на културата за вземане на решение за избор на национален стандарт, съобразен с европейските и световните; 2001 г. - провеждане на курсове за обучение на специалистите от другите сродни институти от страната.)
6. Осигуряване на членство на щатни сътрудници от НИМ в ИКОМ (възстановяване, подновяване и нови кандидатури) с цел участие в работата на Българския национален комитет. (Срокове: 1998 г. - подаване на молбите; 1999 г. - участие на НИМ във възстановяването на Българския национален комитет.)
7. Асоциирането на НИМ в европейските структури чрез договори със сродни организации.
8. Изграждане на равноправни контакти с посредничеството на Министерството на културата с музеите и други институции в страната. Изчистване на противоречията и подписване на рамкови договори по отношение на гостуващите експонати и изложби, научните разработки и др. (Срокове: 1998 и началото на 1999 г. - провеждане на срещи и консултации с останалите национални музеи и всички регионални, общински и местни музеи, художествени галерии, НБКМ, църковни институции; през 1999 г. да започне подписване на двустранни договори.)
9. Подготовка и представяне на ежегодни публични отчети за дейността на музея. С това да се възстанови традицията, въведена от народния музей в края на миналия век.
[...]
_________________
* Бел. ред. Публикуваме откъси от текста, с който господин Прокопов спечели конурса за директор на Националния исторически музей.